Меню Затваряне

Св. Василий Велики за суетността на земните блага

Пролог за 1-ви август: За суетността на земните блага (Слово на Свети Василий Велики за помненето на човешкото естество)

Ние в по-голямата си част живеем тук, братя, така сякаш никога не трябва да се умира; за бъдещия живот, за съда Божи и за въздаянието след смъртта почти и не мислим. Един казва: докато има време, трябва да се обогатя с това и това, защото имам жена и деца; друг се хвали със своята красота и сила и разсъждава: аз ще направя това и това, ще унищожа този и този; а трети се провиква: ще разруша моите житници и ще построя нови. А всичко това в действителност е суета и нищожество, и така не трябва да живеем.

Свети Василий Велики в словото за помненето на човешкото естество казва:

„Да не мислим много за себе си в този живот сякаш, че вечното наше пребиваване е тук; да не се величаем със силата си, да не се превъзнасяме с богатството, но да победим плътските страсти и да се погрижим за душите си. Да си представим къде са нашите отци? Къде са пророците и апостолите? И какво отнесоха на онзи свят събиращите тук богатство? Както голи се родиха, така и умряха, нямайки нищо в ръцете си. Но благочестивия живот на праведника си останал с него, и паметта му е с похвали, а греховете на нечестивия паднаха върху неговата глава. Всички ние сме взети от земята и всички ние се връщаме в нея, и всеки човек овехтява като риза. Началото на нашия живот е тук, хлябът и водата, и дните ни са преброени и скоро ще стигнат до своя край. С това, братя, като си спомняме за своята кончина, да се отдалечим от всяко зло дело. Нито благата на този свят са вечни, нито има скръб на този свят без край. И вижте, как тук всичко се връща: днес ти ореш земята, а утре друг; един обеднява, а друг се обогатява. Но, ако ние със своите грехове сме погубили нашите души, тогава да ги възкресим чрез покаяние. На това ни поучава Самият Господ, казвайки: „Който търси – намира и на този, който чука се отваря“.

И така, братя, всичко тук е суета на суетите и всякаква суета! И всичко тук е тленно и нищожно, освен съвестта и безсмъртната душа! И единствено само нашите собствени дела ще понесем на раменете си на Божието съдилище! В действителност, къде е славата, къде е богатството, къде е красотата, къде е разкоша на този свят? Уви, няма ги и никога няма да се върнат обратно! Затова нека да не се увличаме от това, което трябва да оставим завинаги; а нека да се обогатяваме с това, което ще ни последва във вечността, тоест с добрите дела. Нека да помним и това, че е ужасен враг на самия себе си този, който живее така, сякаш няма да му се наложи да умре никога. Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!