Вземайки повод от това, че днес е Димитровден и ще видим по стените си множество икони на св. Димитър, а под тях ще прочетем хиляди „Амин и Амин“, реших да продължа една тема, която започнах миналата година: а именно връзката между Димитровден и наближаващата традиционната „социална“ истерия за Хелоуин.
По време на американското си приключение през 2023г., нямаше как да пропусна, че Хелоуин е много тачен празник в САЩ. Още в началото на септември (а вероятно и по-рано) американците започваха да се подготвят за него. И като казвам това, видях, че подготовката включваше не само черепи, кръстове и гробове (както обичайно мислим в истерията си в социалките), а много повече земеделски продукти: тикви, царевица, боб, слънчоглед и др. – те се продаваха в изобилие за декорацията на домовете.
И тук някъде си дадох сметка за връзката между Хелоуин и Димитровден.
В своите езически корени Димитровден е тясно свързан с края на земеделската година* – ратаите се освобождават и получават заплатата си, пилците се броят, гадае се за предстоящата зима. Същевременно с края на активния земеделски живот започва и отглеждането на семенцето за следващия живот – играе се „сглядно хоро“, за да се уговорят годежи, правят се гадаения по гостите и т.н.
И за да влезем още малко в езическите корени: името Димитър (Δημήτριος) е мъжкият род на гръцкото Деметра (Δημήτηρ). А Деметра, в гръцките митове, е богиня на земеделието и плодородието. Елевзинските мистерии и Тесморфиите – религиозните фестивали свързани почитта към нея са се провеждали именно в края на земеделската година – много често през октомври. Тези религиозни фестивали са свързани именно с умирането и новото раждане. И като знаем за историческата склонност на Църквата да христианизира древни езически фестивални дни и да ги въцърковява, то бих допуснал смело, че такъв е случаят с днешния ден, в който почитаме св. Димитър – това честване е заместило старото езическо честване на Деметра. (Нещо повече, имаме сведения, че през 19 век на места в Гърция се почита „св. Деметра“ с образа на нейни древни римски статуи).
И в тази връзка идва и Хелоуин. Това е все същият фестивал на земеделието, с насложените му народни вярвания комерсиализиран по модата на днешния ден, който се е развил на американска почва. И като празник на края на земеделската година съвсем естествен е образът на смъртта: зърното трябва да умре в земята, за да се роди новият живот на пролетта. Черепите, скелетите и гробовете всъщност са начин на приемане на този цикъл. И същото, разбира се, се открива и при нас около Димитровден и народните ритуали в него. И още близо е Архангелова задушница, когато почитаме нашите мъртви, а и празникът на мъртвите в Мексико е по това време на годината.
В този смисъл, нека да помолим св. Димитър да е наш застъпник и да бъдем по-отворени към чудото, наречено живот. Прочие, сам Спасителят е казал: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12:24).
–––––––––––––––––––––
*В апостолското четиво на този ден (2 Тим. 2:1-10) има и податка към земеделието: „Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете“ (бел. ред.).