Християнство.бг
Владимир Басенков
Вярвай в Христос
Най-високата степен на човешка свобода е възможна само в единението с Бога. Съдете сами: Небесният Отец ни създаде по Свой образ и подобие, заложи най-ярките и възвишени качества в човека, надари ни с любов и, разбира се, ни даде онази свобода на избор, благодарение на която се озовахме в паднало състояние … За разлика от бащата на лъжата, който предлага на човека отрова, стреми се да изврати природата му и като цяло авторитарно ни тласка към самоунищожение. Логично е, че при Бога има само свобода, а при дявола има само робство. Желанието да се върнем в Небесното царство е проява на истинска свобода на духа, следователно, задавайки въпроси за качеството на вътрешното състояние, на първо място, помислете за духовния път, следването на който ще донесе само добри плодове.
Димитър Солунски бил възпитан от тайни християни и не се страхувал от преследване, на което станал свидетел още в ранна детска възраст. Логично е, че веднъж познал Христос, той вече не можел да си представи живота без Него, пазейки в душата си Животворящия източник на свободата. Той останал верен на Спасителя от купела на кръщението до мъченическата смърт.
Следвай гласа на сърцето
Умът, разбира се, не е даден на човека като безплатно приложение. Но наистина правилните решения, променящи живота, се приемат от сърцето. Умът само помага да се формира желаният образ на целта, да се претеглят всички „за“ и „против“, да се изпълни желанието, което идва от дълбините на душата. Голяма грешка е обаче, да загърбим добрите желания, които ни издигат като на криле над земния небосклон. В крайна сметка Христос ни призовава чрез сърцето. Именно в тази тайнствена част от нашата личност се съхранява всичко най-съкровено, тук са съкровищата на нашия потенциал, които трябва да получим и използваме по предназначение. Следването на гласа на сърцето прави човека по-свободен, по-силен, по-добър, помага му да се разкрие и да бъде щастлив. Бог говори от нашето сърце.
След смъртта на баща си Димитър Солунски получил високата длъжност на своя родител. Имал щастието да стане проконсул на родния си град със задачата да защитава крепостта от варварски набези и… да изтребва християните. Интересно е как бащата на светеца, таен християнин, се е справил с тази задача? Може да се предположи, че той формално се е преструвал пред властите: ето, че работата върви, няма християни, всички са изтребени, не са хванати … Тоест, в Рим военачалникът можел просто да изпраща фалшиви доклади. Димитър не бил такъв. Той използвал пълноценно положението си. Вместо да преследва християни, той използвал административния ресурс и служебното си положение за проповедническата дейност, в която бил много успешен. Човекът искал да служи на Христос и вместо да се страхува за своето положение и длъжност, той последвал гласа на сърцето си, влагайки целия си талант в изпълнението на това, което искал.
Никога не губи надежда
Страховете, притесненията, лошите мисли и емоции замъгляват в нас призива на Спасителя за необходимостта да се радваме. Трябва да помним, че всичко, което се случва, е временно, то „също ще премине“ и всичко определено ще бъде наред. Подобно отношение не само ни позволява да не зависим от обстоятелствата, но и предпазва душата ни от страстите на тъгата, унинието и отчаянието. Да, всичко може да се случи. Трябва постепенно да се научим да приемаме всичко, което се случва, като изпратено от Бога, и да Му се доверяваме. В крайна сметка, каквито и изпитания да ни сполетят и каквато и да е участта ни, трябва да помним, че това не е завинаги. Някой имат проблем, а ние имаме Бог.
Заради активната си мисионерска дейност, Димитър Солунски много бързо попаднал в затвора. Разгневеният император, като отмъщение срещу светеца, организирал демонстративни кървави зрелища с участието на християни: беззащитни хора били гонени, за да бъдат разкъсани на парчета от професионален войник, който хвърлял неподготвените противници върху копията на легионерите. Как да не се обезсърчиш? Но Димитър се помолил, ангелът Божи го укрепил и младежът Нестор дори получил благословение и подкрепа от арестувания мъченик, и то такава, че победил в битка жестокия гладиатор, убиец на християни! В крайна сметка екзекутираният Димитър Солунски, напускайки земния свят, влязъл в Царството Божие. И тогава, заедно с множеството праведници, той станал опора и утеха за християните, живеещи по света. И до днес вярващите се ползват от мирото, източвано от мощите на великомъченика, а на светеца се молят за най-различни потреби.
–––
Източник: Православная жизнь
