Младен Янев
Християните често са призовани към балансиран живот. Свети Дънстан, игумен и епископ, е пример за такъв балансиран живот.
Дънстан е роден близо до Гластънбъри през 910 г. Разказва се очарователна история за празнуването на Цветница, когато той е бил още в утробата на майка си.
Тя участвала в процесията с паството, всички носели запалени свещи, когато внезапно и без обяснение всички пламъци загаснали мистериозно. Също толкова внезапно свещта на майката на Дънстън се запалила отново и от нейния пламък останалите членове на паството запалили отново своите свещи. Винаги отворени за знамения от Бога, хората приели това събитие като знак, че нероденото дете ще бъде голяма светлина в Църквата. Това предсказание се оказало точно.
Момчето било изпратено за обучение при монасите в манастира Гластънбъри. След няколко века нападения на скандинавски нашественици британското монашество – и цивилизацията като цяло – значително запада, много манастири са закрити, а манастирските земи са завзети от влиятелни благородници.
Гластънбъри, със своята богата и дълга история, е оцелял в този упадък достатъчно, за да подготви един млад мъж за светец. По-нататъшното обучение в Кентърбъри при чичо му Ателм, който е архиепископ, дава на Дънстън повече опит за живот в служба на Църквата.
Но след това Дънстън отива в двора, за да служи при крал Ателстан. Тук той се сблъсква с ревност и съперничество за власт. На 25-годишна възраст той е обвинен в практикуване на магии и изучаване на езически истории и е изгонен от двора.
На този етап от живота си Дънстън обмисля брак, но с насърчението на чичо си Ателм вместо това дава обет, постриган е за монах, а по-късно е ръкоположен за свещеник.
За Дънстън вече се е утвърдило съчетаването на духовните и светските грижи, и сега този подход продължава. Младият монах се завръща в манастира Гластънбъри, където живее като отшелник, прекарвайки много часове в молитва и пост, в пеене на псалми и изучаване на Свещеното Писание.
Но едновременно с тези духовни занимания, той се усъвършенства в бродерията, за да украсява църковните одежди, и с металообработване, като изработва камбани за известяване на часовете за молитва.
Св. Дънстан е композирал музика, рисувал е картини [книга в Бодлиевата библиотека в Оксфорд, съдържаща картина на Дънстън, проснат в нозете на нашия Господ, е смятана от някои за автопортрет на Дънстън] и се говори, че е изработвал органи [някои от инструментите му все още съществуват]. През останалата част от живота си свети Дънстън препоръчвал на всички монаси под неговата пастирска грижа да се занимават с някакъв практически занаят, съответстващ на бенедиктинското правило, под което живеели.
Дънстан е назначен за игумен на манастира Гластънбъри от крал Едмънд (който вярва, че молитвите на Дънстан са го спасили от случайна смърт). Много нови монаси били вдъхновени да водят аскетичен живот под ръководството на игумен Дънстън и дисциплинираният живот в този древен манастир бил подновен.
Когато 15-годишният Едуи (Едвиг) станал крал, свети Дънстан публично го осъдил за похотливо поведение и за това Дънстан бил принуден да бъде заточен в манастира Мон Бландин в Гент. През двете години, които прекарал там, той научил много неща за практиката на монашеския живот, които донесъл със себе си в Британия.
Когато Едгар става крал през 957 г., Дънстън е върнат в Англия и назначен за епископ на Устър; две години по-късно е преместен в Лондон като негов епископ, а през 960 г. става архиепископ на Кентърбъри.
Тогава архиепископ Дънстън имал още по-големи възможности за водене едновременно на „два живота“ – той съдействал за създаването и прилагането на граждански закони, засягащи благосъстоянието и мира на енориашите в селата и градовете, и насърчавал реформите в английския монашески живот, които останали в сила в Британия до ужасното унищожаване на манастирите през XVI в.
Гражданските закони били особено необходими, за да се сложи край на идеята за „кръвната вражда“, трябвало да се въведат ефективни наказания за насилствени действия и да се създадат методи за осигуряване на бедните и онеправданите. Манастирите трябвало да бъдат възстановени в земите си, църквите и другите сгради да бъдат реставрирани, а порядъчният живот на работа и молитва да бъде върнат.
Трябвало е да се възобнови обучението за изучаване на Писанието и отците и за правилно провеждане на службите.
След мъченическата смърт на крал Едуард през 978 г. свети Дънстан не бил толкова активен в двора, а предпочитал да прекарва по-голямата част от времето си със своите монаси в Кентърбъри.
Любимият архиепископ отслужил за последен път Божествената литургия на Възнесение Господне, 17 май 988 г. В този ден той произнася три проповеди и се сбогува с монасите, като им казва, че предвижда смъртта си до три дни. На 19 май Дънстан, верен служител на Бога както в църквата, така и в света, заспал в Господа.
Съобщава се за много чудеса, свързани с мощите му, и хората започват да го почитат като светец.
Нека примерът на блажения Дънстан да живее в света и в небето, да бъде съзерцателен и активен, да ни показва пътя към светостта и да се застъпва за нас пред небесния престол.
––––––––––––––––––––
Превод: Младен Янев
Източник: Православна църква „Свети Григорий Велики“, Вашингтон, окръг Колумбия
