Християнство.бг
Свети Елиас (Иля) Фондамински от Париж (+ 1942 )
Празнува се на 6 ноември
Елиас (Иля) Исидорович Фондамински е роден в Москва на 17 февруари 1880 г. Той е руски писател от еврейски произход (пише под псевдонима Бунаков) и политически активист. От 1900 г. учи философия в Берлинския и Хайделбергския университет, а през пролетта на 1902 г. е арестуван за два месеца на руската граница за пренасяне на нелегална литература в Русия. През 1903 г. Елиас се жени за приятелката си от детинство Емилия Гавронска (1882-1935), чиито наклонности към православното християнство почти сигурно му оказват влияние по-късно в живота. През 1905 г. става член на Московския комитет на Социалистическо-революционната партия. През 1906 г. бяга в Париж, където става добър приятел със З. Гипиус, Д. Мережковски и Б. Савинков. През 10-те години на ХХ век Елиас е един от лидерите на крайнолявата партия „Есер“, а през 1917 г. е високопоставен член на Временното правителство на Александър Керенски.
Завръща се в Москва през април 1917 г. и като комисар на Временното правителство се противопоставя на болшевиките. През 1918 г. Фондамински участва в Ясинската конференция за преодоляване на болшевиките. Във Франция, където живее след емиграцията си през 1919 г., Фондамински се отклонява от левицата и се превръща във влиятелен редактор на вестници („Съвременни записки“ или „ Съвременни летописи“ и др.), автор на философски есета, а в по-късните години – в обичан филантроп, който подкрепя християнски списания и благотворителни фондове. Владимир Набоков заявява, че Фондамински „е направил повече за руската емигрантска литература от всеки друг“. През 1919-1920 г. става член на парижката масонска ложа „Братство“, като е посветен по препоръка на Кандауров. През 1920-1921 г. е член и на ложата „Добрият самарянин“.
Мария Скобцова пристига в Париж през 1923 г. със съпруга си и децата си и скоро се потапя в благотворителна дейност и в парижката общност на руските емигранти и изгнаници; скоро се сприятелява с Илия Фондамински, който споделя нейните политически и религиозни убеждения. Техният общ приятел Теодор Пианов казва за тях: „Трудно е да се каже кой на кого е оказал по-голямо влияние – майка Мария на него или той на майка Мария.“ Той изиграва активна роля в основаването на православната дейност на Мария Скобцова, макар че влошеното здраве на съпругата му към края на 20-те години и нейната смърт през 1935 г. му пречат да се занимава с активна обществена дейност. След смъртта ѝ той издава книга, в която са събрани спомените на нейни приятели.
В продължение на много години той е търсил Христос и е привлечен в Православната църква. Редовно посещава литургиите на френски език, отслужвани от отец Лев Жилет в параклиса, намиращ се в съседство с дома на майка Мария Скобцова на улица „Лурмел“. Той обяснява колебанието си да се кръсти с това, че е недостоен, макар че друг фактор е лоялността към съпругата му, некръстена християнка, която е починала през 1935 г.
Фондамински е един от изтъкнатите хора, които изнасят лекции по време на неделните следобедни събирания в къщата на улица „Лурмел“ (заедно с Бердяев, Булгаков и др.). През 1940 г., по време на дискусия в апартамента на Фондамински в Париж, майка Мария Скобцова говори за съзнанието си, че това са есхатологични времена (поледните времена, бел. прев.). „Не чувствате ли, че краят вече е близо, че е настъпил?“ (Виж кратко пояснение в края на статията относно есхатологията).
Изправен пред нацистката окупация, Фондамински отказва да напусне Париж, като заявява, че е готов да приеме съдбата си, каквато и да е тя. На 22 юни 1941 г. той е арестуван от германските окупационни власти сред голяма група от около 120 руски масони. Затворен в лагера Роайе-Компиен, на 20 септември 1941 г., той най-накрая е покръстен в православието в импровизирания православен параклис в лагера. След това пише на свой приятел, че е „готов на всичко, независимо дали става дума за живот или смърт“.
След лечението на стомашна язва той има възможност да избяга в зоната на Франция, която не е под германска окупация, и оттам би могъл да избяга в САЩ, но решава, че е по-добре да сподели съдбата на онези, които не са имали такава възможност, особено на своите „роднини по плът“. Докато повечето от арестуваните, руснаци по националност, са освободени, Фондамински е оставен като евреин в лагера. През 1942 г. той е изпратен в лагера в Дранси, а след това в Аушвиц, където е убит на 19 ноември 1942 г. Богословът Георгий Федотов пише: „В последните си дни той искаше да живее с християните и да умре с евреите“.
„Именно от такова тесто се правят светци“, коментира майка Мария, плачейки, докато чете последното му писмо. През 1945 г. тя ще сподели съдбата му и по-късно ще бъде канонизирана заедно с него от Църквата. През 2003 г. Константинополската патриаршия официално го провъзгласява за руски православен свети мъченик в руската катедрала в Париж, Франция.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава – лице с лице; сега зная донейде,
а тогава ще позная, както и бидох познат.
(1 Кор. 13:12)
Религиозното винаги е метаисторично (както и метафизично), то не желае да се ограничи във (от) времето. Прав е Мирча Елиаде, когато казва, че всяка религия желае да се освободи от историята, в това число и християнството. Според него това се осъществява посредством есхатологията, която би трябвало да сложи край на историята. Бих добавил, че освен по традиционния начин за освобождаването от историята (като се обезличи историята с премахването на събитията и личностите, и кръженето на времето в цикли (езическите религии)) има и друга възможност – чрез надмогването, надхвърлянето на историята и съединяването й с есхатологията, т.е. с вечността. Второто е реално и възможно и това ни го показва литургичният опит на Църквата. Примиряването на историята с есхатона е „осмият ден“, новото начало, което е извън тварността и времето и няма да има край – Царството Божие. То ще стане пълна реалност след Второто Пришествие, а сега само ни се загатва (както при иконопочитанието) в св. Евхаристия. Загубата на есхатологична перспектива е загуба на реалност и лишаване от пълнотата на историята. Без есхатологичния хоризант дори св. Евхаристия става само спомен. (Източник: История и есхатология | Павел Павлов | Двери бг)
–––––––––––––––––
Превод от англ. език: Младен Янев
