Ренета Трифонова
Доц. д-р Костадин Нушев
На 13 ноември в празничния календар на Православната църква отдаваме почит на св. Йоан Златоуст, който е сред най-големите и почитани духовни учители и светители на християнството. На този ден се отбелязва и възпоменава неговата земна кончина през 407 година, която съвпаднала с празника на Въздвижението на Честния Кръст Господен, което показало по Божи промисъл величието на неговия подвиг и достойното носене на своя кръст при следване на Спасителя и Неговия нравствен идеал. За да се почете по подобаващ начин паметта на този велик светител на Православието, Църквата е отредила като ден за неговата прослава в своя празничен календар наговият подвиг да се отбелязва два месеца след Кръстовден.
Св. Йоан Златоуст е един от най-големите църковни учители и е сред най-ярките представители на светоотеческото учение за основните християнски добродетели –вярата, надеждата и любовта. Това учение се формира в духа на евангелската нравственост и определя до голяма степен християнската етическа традиция на Православието. То се е превърнало в класическо за християнската етика, а св. Йоан Златоуст като църковен учител остава и до днес един от най-важните авторитети за Вселенската църква и за православното нравствено богословие.
Кратки житиеписни бележки
Св. Йоан Златоуст е може би най-популярният и почитан свети отец в традицията на Източно-православната църква. Заради богатото му книжовно наследство и ненадминат проповеднически дар, заради самоотвержения му подвиг в учителството и пастирското му усърдие, заради мъжественото и непоколебимо служение за духовното благо на паството, както като дякон и презвитер в Антиохия, така и като Константинополски архиепископ, той си заслужил още приживе и получил от Църквата името „Златоуст“.
Големият светител на Православието е един от най-ярките представители на така наречения „Златен век на светоотеческата богословска мисъл“ и един от най-плодовитите автори от времето на разцвета на християнската литература, обхващащ периода на ІV и V век. Неговото служение като църковен учител и пастир протича при управлението на християнските императори Теодосий Велики (379-395 г.) и наследника му Аркадий.
По времето на Теодосий Велики животът на обновяващата се след епохата на Константин Велики Римска империя все повече се християнизира и гръко-римската цивилизация постепенно и трайно променя своя облик. Макар все още някои остатъци от старата езическата култура, и преди всичко моралното разложение сред политическия елит на Константинопол, да оставали сериозно предизвикателство пред Църквата, тя укрепвала като духовна институция и разширявала своето присъствие и влияние сред народа. Самият император Теодосий Велики бил християнин, приел кръщение още докато е начело на империята, а не на смъртния си одър като своите предшественици, и се опитвал съзнателно да управлява държавните дела именно като християнски владетел. Той покровителствал Църквата и Православието и свикал Втория вселенски събор в Константинопол през 381г., на който възтържествувало Никейското изповедание на вярата. По времето на този император християнството се превръща в основна държавна религия, а римското право постепенно се променя и християнизира.
При управлението на сина и наследника на Теодосий Велики на престола – Аркадий (395-408), който управлявал Източната част на вече разделената през 395 г. Римска империя, св. Йоан Златоуст бил избран (397г.), за Константинополски архиепископ. Този избор бил продиктуван както заради безспорните качества на църковния учител, така и заради нуждите на империята и застъпничеството на хора от дворцовите среди.
Нравоучителните слова, посветени най-често на християнските добродетели, милосърдието, покаянието и поста, молитвата и подвижничеството, а също така и библейските екзегетически беседи са двете основни литературни форми, в които се отлива дълбокото духовно познание и проникновеното богословско учение на св. Йоан Златоуст. Това се определяло както от личните дарования на църковния учител, така и от практическите нужди на Църквата и потребностите на вярващите християни в края на ІV и началото на V век. Като забележителен представител на Антиохийската богословска школа, св. Йоан Златоуст е носител на високите образци на християнска култура, богословска мисъл и църковна словесност. Като духовен пастир и учител той е бил изключително близо до народа и неговите нужди и чрез своето слово и проповед е насищал духовния глад и стремежа към истинско познание на Бога у всички.
След като се прославил като презвитер и църковен учител в Антиохия чрез своите знаменити и въздействащи проповеди, но и чрез неуморното си социално-милосърдно служение, св. Йоан Златоуст бил въздигнат като архиепископ на столичния град Константинопол и пренесъл тези църковни традиции там. В столичната катедра той предприел реформи в каноничната дисциплина и богослужението и издигнал на високо ниво изискванията за църковните служители. Неговите реформаторски действия и новаторски инициативи, обаче, породили и много завист, ропот и негодувание от страна на онези, чиито пороци светителят изобличавал със своето слово.
Любовта е извор на всички блага
В своето забележително тълкувание върху Първото послание на св. ап. Павел до Коринтяни св. Йоан Златоуст очертава връзката между любовта и другите духовни дарби (carismata) и подчертава силно първенстващото значение на любовта за придобиването на всяко друго духовно благо и благодатен дар (doron) в живота на вярващите. Той илюстрира своята основна теза, като разглежда отношението между любовта и знанието като духовни блага. Светителят се спира подробно на думите на св. ап. Павел в това послание, в които се казва: „Знанието възгордява, а любовта назидава“ (1Кор. 8:1).
Св. Йоан Златоуст обяснява думите на апостола по следния начин: „Когато е без любов, знанието възгордява, но и любовта без знание не носи полза, както мислят някои. Апостолът подчертава, че знанието се нуждае твърде много от любовта. Този, който има любов, изпълнява заповед, която е най-важната от всички, и даже да има недостатъци и недостиг в нещо, той бързо ще достигне знанието благодарение на любовта, както Корнилий и много други. Онзи, обаче, който има знание, но няма любов, не само няма да спечели нищо, но ще загуби и това, което има. Защото ще изпадне във високомерие. Следователно не знанието носи любов, а точно обратното – с високомерието, което предизвиква, то отдалечава невнимателния от любовта, защото високомерието има тази природа и навик да разделя, докато любовта има силата и да обединява, и да води към знание“.
След това светителят продължава своето поучение, като изтъква, че нито апостолът, нито той самият, са против знанието или забраняват на християните да се стремят към съвършено знание, но препоръчват „да имат знанието заедно с любовта, защото без любов това знание не носи полза, а носи вреда и загуби“. Накрая св. Йоан Златоуст заключава с думите: „Любовта възпитава, поучава, вразумява и назидава. Тя дава знание и умение за добър живот”. И така според светителя: „Любовта е голямо благо. Тя е по-силна от огъня и се извисява по-високо от небето. Няма никаква пречка, която да спре устремната ѝ сила“.
Така св. Йоан Златоуст тълкува благовестието на св. ап. Павел за съвършената любов, което се съдържа в 1Кор. 12 и 13 глава. Тук светият отец изяснява значението на думите на апостола за любовта, както като благодатен дар на Божието човеколюбие, така и като нравствена добродетел, която се постига чрез свободния избор, предразположение и желание на вярващия.
Светият отец подчертава: „Никоя сила не може да ни раздели от Божията любов в Христа Иисуса, нашия Господ. Защото това е любов по-силна от огъня. С такава любов, по-гореща от огъня, да възлюбим и ние Христос!“ Според св. Йоан Златоуст, за да постигнем този съвършен благодатен дар на любовта, трябва да възлюбим Иисус Христос така, както и Той ни е възлюбил, а бихме могли да постигнем това, ако го искаме и пожелаем силно: „За тези, които искат, всичко е лесно, защото и апостол Павел не беше такъв от себе си, а преди обръщането си беше противоположен на това – изпълнен с омраза и дишащ омраза към християните“.
Нека да научим от неговия пример, че това дело зависи от предразположението, избора и предпочитанието. А за да ни покаже апостолът, според св. Йоан Златоуст, че любовта се достига чрез силно и решително желание, той се обръща към вярващите с изискването „да показват ревност за по-добри дарби“(1Кор. 12:31). „Искайте даровете, казва апостолът, и аз ви показвам извора – съвършения и превъзходен път на любовта“.
Апостолът приканва всички да вървят по този път на любовта, по който се достига до всички духовни блага и дарби и показва, че този път е даден на всички. „Навлизайки в словото за пътя на любовта, казва св. Йоан Златоуст, апостолът ясно показва, че всички дарове и блага се обезсилват и обезценяват без любовта, превръщат се в нищожни придобивки и стават нищо без нея“.
Любовта към ближните и делата на милосърдието
Любовта, според св. Йоан Златоуст, „не е само дума или звук, празна фраза или просто декларация, а действена подкрепа, която се доказва с дела“. Делата на любовта светият отец отъждествява преди всичко с милосърдието. В тази връзка той ясно посочва кои са делата на любовта към ближния – „да облекчиш болестта на страдащия, да помагаш на болния, да отстраниш опасностите и да подкрепиш тези, които се намират в беда и трудност; да плачеш с плачещия и да се радваш с радващия се, защото това е характерът и свойството на любовта“. Любовта „не дири своето, а търси да даде“ от собственото си благо на ближния и нуждаещия се, казва св. Йоан Златоуст.
Той подчертава това свойство на християнската любов особено силно в беседите върху книга „Деяния апостолски“ и сочи примера на духовно единение в любовта между апостолите в Йерусалим. „Множеството имаше едно сърце и една душа и всичко наричаше не свое, а общо, защото любовта води до доброволен отказ от имота (Деян. 4:32). Много може да се постигне с любов и с единение, защото такава е силата на любовта, че прави душата по-широка от небето“. Светителят издигнал като идеал на своето служение отношенията в духа на Христовата любов, които определяли живота на първоначалната християнска община в Йерусалим под ръководството на апостолите и били съвършена изява на християнска справедливост и грижа за социалните нужди на ближния.
Св. Йоан Златоуст подтиква постоянно своите духовни чеда да проявяват дейно милосърдие и на драго сърце да вършат благотворителност според своите сили: „Всичко, в което успяваш, давай и раздавай, за да преуспяваш“, казва в една от беседите си светителят. „Доказателството за любовта е, че това, което човек мисли и желае за себе си, същото мисли и желае за другите“.
При това св. Йоан Златоуст твърде често подчертава, че за разлика от материалните блага, които при споделянето и разпределението им намаляват, то духовните блага, като мира, истината, знанието, справедливостта, приятелството и братолюбието, колкото повече се споделят и раздават, толкова повече се увеличават и укрепват.
Още през годините, в които светият отец служил в Антиохийската църква, той възприел дълбоко в себе си основните християнски принципи за социално-диаконично и милосърдно служение на Църквата сред бедните, онеправданите, нуждаещите се и отритнатите в обществото. Тези духовно-нравствени принципи на любовта към ближните той пренесъл, развивал и отстоявал след това и в Константинопол. Действеното милосърдие в църковното служение св. Йоан Златоуст ценял най-високо и пламенно го защитавал чрез своите дела, проповеди и нравоучителни беседи, дори и с цената на гонения и преследване, които понесъл от силните на деня и властващите несправедливо в държавата и клира на Църквата.
Грижа за бедните и социално-милосърдно служение на Църквата
В столичния град Константинопол като архиепископ и църковен водач св. Йоан Златоуст продължил своето социално служение и грижа за бедните по начин, който бил възприел в Антиохия. Той изразходвал църковните средства предимно в помощ за нуждаещите се, реорганизирал института на диаконисите и призовавал богатите жени и знатни вдовици да приемат в своите големи имения сираци, болни и странници. Продавал златните църковни съсъди, за да се изхранват гладуващите и призовавал всички към милосърдие и доброволно пожертвувание на материалните блага за облекчаване на страданията на най-нуждаещите се събратя.
Критиката срещу разточителството на църковни средства от страна на висшия клир в Константинопол и бичуването на пороците на дворцовите среди заради алчността, сребролюбието, суетата и нарушаването на идеалите на социалната справедливост станали причина за това св. Йоан Златоуст да си спечели много и силни врагове. Сред била и императрицата Евдоксия, която светителят изобличавал заради неправди и заграбване на чужда собственост в противоречие със законите и християнския морал. Многократно представители на клира и корумпирани царедворци повдигали клевети и гонения срещу св. Йоан Златоуст и го отстранявали неканонично от неговия архиепископски престол.
Независимо от гоненията и притесненията на тези представители на държавната власт и императорския дворец, чиито пороци светият отец разобличавал смело в своите нравоучителни проповеди, той си оставал твърд и непоколебим борец за правдата, учител на истината и проповедник на Христовите заповеди и евангелските добродетели. С това свое безкомпромисно поведение св. Йоан Златоуст си навлякъл омразата на силните на деня, изпитал горчиви страдания и понесъл непоносимите трудности на гоненията и заточенията.
Светият отец понасял мъжествено страданията и изпитанията, вдъхновен от думите на св. ап. Павел, че „за обичащите Бога всичко съдейства към добро“ и „от любовта в Христа Иисуса не може да ни отдели никоя сила на земята“ (Рим. 8:35-39).
През 407 година на път за мястото на своето заточение в Понтийската област, вече изтощен физически, но с бодър дух и чисто сърце, той понесъл мъжествено своя кръст следвайки по стъпките на Христа, и посрещнал земната си участ достойно. Светителят завършил земния си път на 14 септември – на празника на Въздвижението на Честния Кръст Господен, с мъченически подвиг в прослава на Бога и с благодарствена молитва към Бога.
Св. Йоан Златоуст завършил живота си със знаменателните думи „Слава на Бога за всичко!“
Почитта към св. Йоан Златоуст в Православнта църква
Около тридесет години след земната кончина на светителя наследниците на император Аркадий позволили и пожелали тържествено да бъдат пренесени мощите на светеца от града Комана в Мала Азия в Константинопол. Това историческо събитие, което се случило по времето на Теодосий Втори и сестра му Пулхерия през 438 година се отбелязва и възпоменава от Църквата в празника „Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст“ в Константинопол.
Двамата владетели на Източната римска империя (Византия) се молили с покайни сълзи и съкрушено сърце пред светите мощи на светителя за опрощаване на греховете на своите родители, които били в основата на гонението срещу него и на неговото заточение. От този момент в Източната църква започнал и същинският официален култ към личността на св. Йоан Златоуст, който се утвърдил през вековете не толкова заради официалните политически елементи в него, а заради достойния подвижнически живот и личността на самия светител.
Чрез своите дела на смел Христов последовател и духовен пастир св. Йоан Златоуст си извоювал почитта на Църквата и вечната прослава от Бога и придобил неувяхващия венец на славата. Той се радва през вековете и до ден днешен на всеобща почит и уважение сред вярващите християни както в православния изток, така и в християнския запад. Мощите на светеца след 1204 година са пренесени от кръстоносците на Латинската империя в Рим и се съхраняват в катедралата „Свети Петър“.
Към своите духовни чеда св. Йоан Златоуст често отправял поучения за спасителната сила на съвършената християнска любов: „Като разбрахме от словото на апостола, казва светият отец, че нито мъченичеството, нито отказът от имущество ще ни спаси, ако нямаме съвършената любов, то нека съхраним преди всичко любовта пред другите блага и добродетели”. Да съхраним преди всичко любовта, която никога не отпада, напътства и всички нас светителят. „Да съхраним любовта, за да запазим чрез нея и другите блага, които са ни обещани и които ще постигнем с благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто принадлежи славата во веки веков. Амин!”
Литература:
Нушев, К. Християнските добродетели вяра, надежда и любов в учението на св. Йоан Златоуст. С., 2012.
Нушев, К. Почитта към Свети Йоан Златоуст в Православната църква. – Православен свят, 30 януари, 2015 – (https://pravoslaven-sviat.org/2015/01/30/)
Нушев, К. Св. Йоан Златоуст за вярата, надеждата и любовта. – в: Православна младеж (https://www.pravmladeji.org/node/3072)
