Ренета Трифонова
„Преди пастирите умираха за овците, сега овците ги носят. Тогава с пост телата им се подвизаваха в целомъдрие, сега живеят в наслади. Тогава раздаваха на сиромасите, сега грабят от сиромасите. Тогава бяха добродетелни, сега добродетелните са гонени. Тогава обичащите благочестието ставаха свещеници, а сега сребролюбците. Тогава ставаха (свещеници) честните, сега тези, които са с по-голяма власт. Тогава имаха Съда пред очите си, а сега въобще не се замислят за него. Тогава бяха удряните, а сега са готови да удрят“.
Св. Исидор Пелусийски (360 – 436 г.)
Преп. Исидор Пелусийски е роден в Александрия, живял през IV-V век. Израснал сред благочестиви християни. Той е свързан с Теофил, архиепископ на Александрия и неговия наследник св. Кирил Александрийски.
Като млад напуска света и се оттегля в Египет на Пелусийската планина1Пелусийската планина се намира в Долни Египет, недалеч от р. Нил. Пилусия или Пелуза – един от градовете в Северен Египет., която става място на монашеските му подвизи. Духовната мъдрост и строгият аскетизъм на монаха Исидор, съчетани с широкото просвещение и познанията по естествени науки за човешката душа, му позволяват за кратко време да спечели уважението и любовта на монасите. Те го избрали за свой игумен и го издигнали в сан презвитер. По примера на св. Йоан Златоуст, когото случайно видял и чул по време на пътуването си до Константинопол, преп. Исидор се посветил преди всичко на християнската проповед, на онази „практическа философия“, която по неговите думи е „основата на зданието и самото здание“, докато логиката “е нейно украшение”, а “съзерцанието – венец”. Той бил учител и надежден съветник за всеки, който се обръщал към него за духовна подкрепа – било то обикновен човек, благородник, епископ, александрийски патриарх или самият император. След него са останали около 10 000 писма, от които до нас са достигнали едва 2090.
Повечето от тези писма съдържат дълбоки богословски мисли и в същото време нравствено-назидателно тълкуване на Свещ. Писание. Любовта и предаността на преп. Исидор към свети Йоан Златоуст се проявява в решителни действия в защита на свети Йоан по време на гонението му от императрица Евдоксия и архиепископ Теофил. След смъртта на светеца преподобният Исидор убедил приемника на Теофил – свети Кирил Александрийски, да впише името на свети Йоан Златоуст в църковните диптихи като изповедник. По инициатива на св. Исидор в Ефес е свикан Третият вселенски събор (431 г.), на който е осъдено лъжеучението на Несторий за Личността на Иисус Христос.
Преп. Исидор достигнал дълбока старост и починал около 436 г. Църковният историк Евагрий (VI в.) пише за преп. Исидор, че „животът му на всички изглеждал като ангелски живот на земята”. Друг историк Никифор Калист (XI век) пише такава възхвала за преп. Исидор: „Той беше жив и одушевен стълб на монашеските правила и Божественото видение и сякаш най-големият пример за най-топло подражание и духовно учение”.
Църквата отбелязва паметта на преп. Исидор Пелусийски на 4 февруари.
Източник на житието: pravoslavie.ru
- 1Пелусийската планина се намира в Долни Египет, недалеч от р. Нил. Пилусия или Пелуза – един от градовете в Северен Египет.