30-ти юли: Суетността на земните придобивки (Слово на Свети Йоан Златоуст за метежите на този живот и за покаянието)
Много са и сега има евангелски богаташи, които се обличат в порфира и висон, които пируват всеки ден бляскаво, но при това не знаят какво е това любов и състрадание. Много и сега е още възможно да се срещнат такива, които в душата си възкликват: ще разруша житниците си и ще построя по-големи (Лука 12:18). Много и сега още се намират користолюбци, които само в парите влагат своята задача и цел на живот, само за тях губят силите и здравето си и нерядко само за тях изменят и съвестта, и душата си.
Кажете, братя, кой може да ослепи такива по толкова ужасен начин? Нима те не искат да разберат, че всичките техни придобивки, които им струват толкова грижи, ще се изпарят и са мимолетни като облак и че ще си отидат като сън? Нима досега не се убеждават, че образът на този живот и неговите похоти непрестанно прехождат (1 Кор. 7:21; 1Йоан 2:17)? Нима и досега още не забелязват, че няма нищо твърдо, надеждно и постоянно на земята?
Да, явно, наистина още не искат да разберат, не искат да се убедят, не искат нищо да видят около себе си, когато живеят така. А какво да правим с тях? Да, необходимо е, да разберат, забележат и да се убедят. С какво да ги приведем към това? Да се постараем да ги приведем със словото на светия Златоуст. Ако не ни слушат, тогава няма ли да послушат макар и вселенския учител?
„Разберете, – казва той, – братя, метежът на този свят и човешкият живот са суета. Човек се хвърля тук и там и всичките негови усилия скоро се погубват. Мисли да възвиси себе си и скоро остава в неизвестност. Като облак се разсейва и като сено изсъхва. Като шум от морски вълни тръби за себе си и като искра угасва. Безпокои се и търси събиране на богатствата и нищо не постигайки, умира. На него му остават само греховете, а неговото богатство става достояние на другиго; на него се дават болки в бъдещия век, а на друг храна от неговите придобивки; за него печал, а за друг – наслада и насита; него на земята го проклинат и въздишат, а други пребивават в изобилие; от него едни плачат, а други се ползват от неговото имение; той е в ада, а у дома му песни на пресищане се пеят.
Наистина, тук, и в малко в живота си, човек сам себе си измъчва, а след смъртта вечно ще се мъчи. Този, който много търси тук, винаги за неправда е готов и има старание само за користта. И каква е тази гордост, която се величае тук? Не е ли нищо повече от малодушна дързост, развеявана пепел, бързо увяхваща трева? Днес се гордее, а утре умира; днес е в богатство, а на сутринта с плач се изпраща в гроба; днес в порфира се облича, а утре мъртъв се изнася. Този, който днес заплашва, утре бива оплакван; който днес се хвали с имението си, в един миг се разделя с него и сам не знае, накъде отива. А между другото, смъртният по себелюбието си се мисли за вечен. О, голяма е суетата на този живот!“
Предвид всичко това, за какво ни е, братя, като неразумни деца, с такава жажда да търсим земните блага, които не можем да задържим? За какво преследваме собствената си сянка, непрестанно бягаща от нас? За тези ли, суетни и скоропреходни земни блага ни е призовал Господ в този свят? За какво повтаряме толкова векове една и съща непростима грешка? Нека непрестанно да помним, че всичко на земята е тленно и нищожно, освен съвестта и безсмъртната душа, че трябва да обогатяваме себе си с това, което ще тръгне с нас във вечността, тоест с добрите дела и, че този е ужасен враг на самия себе си, който богатее в себе си, а не в Бога. Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.