Християнство.бг
Св. Йоан Лествичник
Молитвата, както по своето качество е общуване и обединяване с Бога, така е и:
– съставна и съхранителна енергия на света;
– майка на плача, но както също и дъщеря;
– опростителка на греховете, мост, който ни спасява от изкушенията;
– „стена, която ни пази от скърби, смекчител на войни;
– работа на ангелите, храна на всички безплътни, бъдеща радост;
– работа, която не свършва, източник на добродетелите, защитница на харизмите;
– невидим напредък, храна за душата, просветление на ума;
– брадва, която разцепва отчаянието;
– потвръждение на надеждата, разтваряне на скръбта;
– богатство на монасите, съкровище на исихастите;
– намаляване на гнева, огледало на духовния напредък;
– отражение на мерките, които сме взели, потвърждение на духовното състояние;
– бъдещо откровение, знаме за духовната слава на всеки един;
– за този, който се моли наистина, молитвата е съдник и критерий, и стъпка към Бога преди бъдещата стъпка (към горния Йерусалим, бел. прев.).
Нека се повдигнем и да чуем тази свещена царица на добродетелите как ни повика с възвишения си глас и казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Мат. 11:28-30).
И след като се събудиш от любовта към света и любовта към удоволствията, отхвърли от себе си грижите, извади от себе си мислите, които ти идват в повече, остави желанията на тялото. Защото молитвата не е нищо друго, освен отчуждаване от целия видим и невидим свят. „Боже мой, кого имам на небето?“ (Псалми 73:25) Никого! „А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам“. Нищо! Освен единствено и само да се придържаме винаги към Теб, неотлъчно с молитвата. Някои желаят богатство, други слава и други – някоя друга сграда. „А за мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си“ (Псалми 73:26-28).
Времето и начинът на молитва са изпитали любовта на монаха към Бога. Духовното ти положение ще бе ясно осветено от твоята молитвата. Богословите дават характеристика на молитвата като „огледало за монаха.“
Някои твърдят, че молитвата стои по-високо от помненето на смъртта. Аз обаче вече знам да възпея поравно двете природи на едната личност (ипостас).
Който държи често в ръцете си пръчката на молитвата, няма начин да се спъне. Но и да се спъне, няма да падне никога. Защото молитвата е една благочестива опора на Бога. Ползата от молитвата можем да разберем от препятствията, които носят демоните по време на последованията. Плодът на молитвата можем да разберем от поражението на врага, както казва и Псамопевецът: „По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене“ (Псалми 40:12) във време на война. Казва и също „Викам от все сърце: чуй ме, Господи, – и ще спазя Твоите устави“ (Псалтир 118:145), тоест с устата и с душата и със сърцето си, защото където се намират специално последните две, там се намира и Бог. „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:20).
–––––-
Превод от гръцки език: Щелян Димов
Източник: Св. Йоан Лествичник „Светът на молитвата“, изд. „Каламос“, Атика, 2000 г. („Ο Κόσμος της προσευχής», «Καλαμός“, Αττική, 2000)
