Християнство.бг
Четвъртата неделя от Великия пост св. Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник (579-649) като е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието, пустиножител и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от св. Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело преподобният Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите и сигурно ръководство за подвижнически живот по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.
Подвижнически живот и духовно-аскетично учение
Преподобният Йоан Синайски, известен повече като „Лествичник“, е бил игумен на прочутия Синайски манастир „Света Екатерина“ през първата половина на VII век. Той е автор на забележителната и много известна в православния Изток, а и в целия християнски свят, книга „Лествица“ (или „Стълба към Небесния Рай“). Тази книга е изключително важна за духовната традиция на Църквата, защото съдържа в обобщен и систематизиран вид богоозареното учение на Отците на пустинята за основните принципи на нравственото подвижничество и напредването в християнските добродетели. (1,3-22)
Книгата на св. Йоан Синайски е плод на неговия дългогодишен духовен опит като подвижник, отшелник и игумен на монасите от Санайската пустиня и разкрива по един задълбочен и убедителен начин правилата за духовно усъвършенстване на християните и стъпалата на аскетичния подвиг и иночески живот.
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век. Той постъпил още твърде млад в монашеското братсво на планината Синай и прекарал няколко години под вещото ръководство на опитен духовен наставник, а след неговата земна кончина се усамотил в пустинята и прекарал в отшелничество близо 40 години. След това светият отец станал игумен на големия общежителен Синайския манастир и бил прославен като опитен учител и авторитетен духовен наставник. Тогава бил помолен да изложи писмено своето учение за духовния живот, за да послужи то като ръководство за нравственото подвижничество на монасите. Така се появила „Лествицата“, която съдържа духовния опит от молитвата и подвижничеството по пътя на спасението, борбата с порочните страсти и постигането на духовното съвършенство на подвизаващите се в християнската любов. Тази книга до ден днешен остава ненадмината по своя авторитет духовна творба и истински шедьовър на християнската аскетическа традиция.
Учението за духовния живот, изложено от преподобния подвижник, е духовен плод на Синайската монашеска школа и представлява своеобразен връх на египетската аскетична традиция на християнско подвижничество и исихастка духовност. Макар и плод на иноческия подвиг и отшелническото монашество тя съдържа важни истини за всеки християнин и може да бъде духовно ръководство за неговия благочестив начин на живот, за упражняване в борбата с греховните страсти и следването на Христовия образец за нравствено съвършенство. Книгата „Лествица“ е изключително авторитетна и приемана като духовен плод и безценен бисер на православното предание на вярата. Тя е добре позната, изучавана и четена, преписвана и разпространявана особено активно в монашеските среди и в манастирските духовни центрове на православния Изток, в старобългарската книжовна традиция и в целия славянски свят.
В нея се съдържат основните истини за Бога и тварните разумни същества, молитвата и послушанието на човека към Божията воля, смирението и покаянието, кротостта и надеждата, които водят към очистване на сърцето чрез покайните сълзи на умиление, духовното озарение с Божествената светлина и достигането до съвършенството на Христовата любов.
Изкачване по духовната стълба на добродетелите
В книгата на св. Йоан Лествичник аскетичният живот на монасите, и нравственото усъвършенстване на всеки християнин, са представени като постепенно духовно израстване в християнските добродетели на покаянието, вярата, послушанието към Бога, смирението, надеждата, търпението и любовта, които се намират в основата на духовната стълбица (лествица), водеща към Божието съвършенство и придобиването на благодатния дар на спасението. В нея се съдържа подробно описание на духовния живот на християнския подвижник, представен под формата на 30 духовни стъпала, според броя на Христовите години преди Спасителят да излезе открито на проповед и обществено служение. Това разпределение на стъпалата, или степените на духовния живот, съответства на християнското учение за следването на Иисус Христос като път за придобиване на нравствено съвършенство от вярващите. Броят на тези стъпала, от своя страна, се основава на известните думи на апостол Павел за степените на духовно израстване и „достигане до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).
И така духовният живот на християнските подвижници в „Лествицата“ е представен като постоянно израстване и стъпаловидно изкачване към небесния живот с Бога до достигане на духовно-нравственото съвършенство, чистота и безстрастие в съвършения съюз на вярата, надеждата и любовта. При това възрастване в личния подвиг и изкачване по стъпалата на съвършенството подвижникът се освобождава от греховните страсти и надмогва духовните недъзи като придобива на тяхното място съответната противоположна на тях добродетел. Така човешката душа от обиталище на греха и пороците, чрез покаянието и постоянството в духовния живот и молитвата, постепенно става изпълнена с добродетели и се уподобява на Бога.
За очистване от порочните страсти чрез покаянието, и за утвърждаване в съответната християнска добродетел, стъпалата на духовния живот са подредени възходящо, а тяхното изкачване води до по-пълно приближаване до Бога и усъвършенстване в благодатната християнска любов. При това възхождане, според св. Йоан Лествичник, човешките усилия се съчетават с действието на Божията благодат и така Сам “Бог е художникът на добродетелните души”. Според него ние само начеваме духовния подвиг, а Бог го увенчва с успехи и духовни дарби. От нас се изисква да положим усилие, да проявяваме усърдие и постоянство в духовната борба със страстите и да се придържаме към постоянния молитвен подвиг за придобиване на Божията благодат. А дарът на покайните сълзи, според светия отец, е един от белезите на това успешно подвижничество по този духовен път и благодатен плод на очистването на душата от страстите.
Духовният път на християнина в добродетелите е разкрит в „Лествица”-та от св. Йоан Синайски като непрестанно напредване в добродетелите чрез покаяние, постоянна молитва, борба с порочните страсти и мъжествено изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство. Това е труден и стръмен път на спасението, който започва с любовта към Бога и се увенчава в съвършения благодатен съюз на вярата, надеждата и любовта. За очистване на душата от порочните страсти и утвърждаване в съответната християнска добродетел стъпалата на духовния живот са подредени възходящо в точно определен ред, а тяхното изкачване води до постепенно очистване, възхождане, озаряване от небесната светлина и приближаване до Бога чрез усъвършенстване в благодатната християнска любов (Лествица, 30).
Синайската духовна школа и православната традиция
В своето аскетическо учение св. Йоан Лествичник се придържа към утвърдената в Православното учение класификация на страстите и добродетелите, която е разработена от духовната традиция на Египетското монашество. Той познава и коментира в своята „Лествица“ възгледите по този въпрос на големите църковни учители като св. Григорий Богослов и познава добре учението на аскетическите писатели като св. Йоан Касиан Римлянин и други духовни учители. Според учениците на св. Антоний Велики и св. Макарий Египетски греховните страсти са вътрешно свързани помежду си и стъпаловидно подредени като взаимно се предполагат, преплитат и увличат грешника в бездната на мрака, греха и духовната гибел. Те подтикват невнимателните към плътското наслаждение и чувствените наслади, увличат ленивите и оплитат душата с различните похоти на сластолюбието, сребролюбието, завистта, гордостта и измамното самомнение. Тези греховни страсти се преодоляват чрез самопознание, смирение, вътрешно внимание, трезвост, духовна борба, постоянна молитва, пост и покаяние. При внимателната класификация на греховните страстти св. Йоан Лествичник много задълбочено изследва и посочва връзката между тщеславието и гордостта, между малодушието и страхливостта, между гнева, скръбта и унието и взаимната обвързаност между плътските страсти, душевните влечения с греховните помисли, както и начините на изкушения и духовна борба, която тъмните сили водят срещу човека (Лествица, 21).
А добродетелите, от своя страна, се придобиват от подвижника чрез постоянство и упражняване в доброто, трезвост и молитва на ума, чрез послушание и смиреномъдрие, чрез постоянно усилие за следване на Христовия пример, спазване на установения от Църквата пост, богослужебен ред и постоянна вътрешна съкровена молитва за привличане на Божията благодат. Тук е важно да се каже, че светият отец е изложил своето учение не абстрактно-теоретично, като описание на някаква отвлечена система на добродетелите и пороците, а е предал своето поучение като плод на личен духовен опит и резултат от аскетичната борба (Лествица, 25).
Темата за смиреномъдрието е една от основните в учението на св. Йоан Лествичник, на която той посвещава много страници, които съдържат безценни поучения. Смиреномъдрието е свещена добродетел и основа на всички други добродетели, то въздига подвижника и го изправя пред небесните двери на Божието царство като му дава духовни крила да се издига към Бога и да побеждава лукавството на поднебесните сили на мрака. Както “слънцето осветява всички видими твари, така смирението утвърждава всички разумни действия. Където няма светлина там всичко е мрачно, а където няма смиреномъдрие там всички наши дела са суетни. Но едно е да пребъдваш в смиреномъдрие, друго да се подвизаваш за придобиване на смиреномъдрие и трето да хвалиш смиреномъдрените. Първото принадлежи на съвършените, второто – на истинските послушници, а третото – на всички православни християни” (Лествица, 25:17, 20).
Движението към Бога и възрастването в добродетелите като път към богоуподобяването, според учението на Църквата и светоотеческата аскетическа традиция, се постига в съвършената любов към Бога и ближните, а любовта се основава върху вярата, смирението, покаянието, усърдието, борбата с порочните страсти, твърдата надежда и упование в Бога, които се разглеждат като необходими стъпала, предшестващи съвършената любов, до която християнският подвижник в благочестието трябва да се изкачва търпеливо и последователно. Основата на духовната стълбица към небесния живот е трезвото и реалистично отношение към себе си и собствените нравствени сили и слабости. Напредването в добродетелите се изгражда върху твърдостта на християнската вяра, покаянието, смиреномъдрието, упованието на Бога, вътрешната молитва и любовта към ближните. Нравственото усъвършенстване и напредването в християнските добродетели е едно истинско изкачване на духовната стълба към небето с помоща на Божията благодат и молитвата. Това е едно тайнствено навлизане в мистичната благодатна реалност на Божието царство, което се постига чрез усърдие и постоянство по трудния и стръмен път на борбата с греха, плодовете на покаянието, духовно просвещение и мистично единение с Бога.
По този път ако загуби своето смирение и вътрешно внимание, ако загърби покаянието и духовната трезвост на ума или ако не се уповава на Божията благодат, християнинът може да падне от духовната Лествица на добродетелите независимо на кое стъпало се намира в своето подвижничество. Ето защо духовното израстване и постепенното напредване на християнина в добродетелите се разкриват от светия отец в неговата “Лествица” като непрестанно напредване в усърдието, покаянието и смиреномъдрието, зависещо от постоянната молитва на ума и борбата с порочните страсти, водещи до придобиване на покаен дух, чистота на сърцето и вътрешен покой в Бога. Тези дарове са дело и плод на подвижника, но най-вече са дар на Божията благодат, съдействаща на усърдното изкачване по духовната стълбица на християнското съвършенство.
Духовното наследство на св. Йоан Лествичник
Духовната опитност, която светият отец е постигнал в своя дългогодишен отшелнически живот и съзерцателен опит, той споделил със смирение и скромност с вярващите християни чрез своята книга където разкрил богатството на богоозарения опит на отците на пустинята. Това духовно и учителско дело той сторил не за своя прослава, а за Божия слава, заради духовната полза и поучение на подвизаващите се в християнския нравствен живот, на които разкрива дълбините на покаянието и подвижническия опит в борбата със страстите, степените и формите на молитвата, смисъла на послушанието и значението на кротостта, сърдечната простота и незлобието. Ето защо светият отец е почитан по достойнство от Църквата като опитен учител на вярата и духовен наставник на нравственото съвършенство, който преподава верния и благословен от Бога път за очистване на сърцето от греха и за напредването към Бога в благодатта на Светия Дух за достигане до съвършената Божествена любов. (3)
Духовната борба, която самият св. Йоан Лествичник е преминал мъжествено в своя подвижнически и монашески път, го извела до благодатните плодове на богоозарената мъдрост, до трезвост и духовно съзерцание на Божествената нетварна светлина и до мистичното познание на Бога и дара на светостта. Чрез тези благодатни дарове той разкрил духовното предание на Църквата и съкровеното учение на богоносните отци и указал верния път към богопознанието, преобразяването на ума и изпълване на сърцето с Божията освещаваща благодат. Посочил пътищата за борба с гнева и скърбите, определил границите на послушанието и начините за духовна борба с греховната страст на унинието. В много от своите слова той посочва, че истините на духовния живот са до голяма степен неизследими и неопределими чрез словото и само този, който е получил благодатен опит от общението с Бога може да познае смисъла на думите, чрез които се описва съкровеното преживяване на душата от срещата с Бога и благодатното единение със Светия Дух. Неговата книга „Лествица“ съдържа богатството на духовния опит на отците на пустинята и става през вековете верен ориентир за духовния живот не само за монасите, но и за всички християни. Тя остава до днес едно скъпоценно достояние в духовната съкровищница на Църквата, в което се разкрива дълбочината на съкровеното молитвено и мистично общение с Бога, различните начини и степени на подвижничество и изкачване на ума по духовната стълбица към съвършената Божия любов, в която се намира превъзходният съюз на всички добродетели.
Следва да отбележим в заключение, че учението за нравствения живот и духовното подвижничество, което се съдържа в „Лествицата“, е един от основните извори на православната исихастка духовност, а самият св. Йоан Лествичник – един от най-големите учители на пътя на постоянната Иисусова молитва. Това исихастко учение е свързано с духовното уединение, покайното самопознание и вътрешната трезвост, борбата за очистване на сърцето и непрестанното общение с Бога в мистичното съзерцание на Неговата нетварна благодатна светлина. Ето защо в Православната църква „Лествицата“ на св. Йоан Синайски става един от основните извори на християнското учение за духовния живот и важно ръководство от правила за монашеската аскеза. Тя придобива широка известност и разпространение в целия християнски свят, както на Изток, така и на Запад, и векове наред остава като първостепенно ръководство за духовния живот на монасите.
Това е така, защото учението на „Лествица“-та съдържа богатия духовен опит на отците от Синайската пустиня и е скъпоценен плод на практическото подвижничество в молитвата, съзерцанието и невидимата духовна борба с поднебесните сили на злобата. Чрез нейните духовни слова и напътствия мнозина християни напредват по пътя на спасението, усвояват богатството на аскетичния опит на Църквата и достигат до духовните висоти на християнската любов по пътя на пробуждането на душата за живота в Бога и нейното устремяване към пълнотата и съвършенството на вечното пребъдване с Бога в Неговата безпределна любов.
Литература
1. Преп. Иоанн Лествичник. Лествица. Москва, 2021.
2. История Египетских монахов. (Прев.Н.Кулькова). М., 2001.
3. Майендорф, Йн. Монашеско богословие. –в: Византийско богословие.С., 1995.
4. Мейендорф, Йн. Введение в святоотеческое богословие. Минск, 2007.
5. Цоневски, И. Патрология. С.я 1986, с.447-448.
