Християнство.бг
В особените пътища на Божия Промисъл в нашия живот ние трябва да виждаме наше призвание към нашето покаяние и промяна (Из словото на свети Йоан Милостиви за Петър митар).
Случват се, братя, много такива дела, за които ние очевидно би трябвало още в този живот да си платим пред Бога и пред хората. Понякога човек съгрешава и мисли, че бедата, която го очаква за греха е неминуема, и че последствията от неговия грях трябва да бъдат ужасни за него. А между другото, гледаш, всичко минава някак си благополучно и няма ужасни последствия. И това се случва неведнъж, не два пъти, а, може да се каже, хиляди пъти в нашия живот. А какво е това, ако не особено действие на Божието милосърдие и снизхождение към нас, грешните, за да ни обърне към покаяние и промяна на нашия живот?
Но така ли гледаме ние на това? Радеем ли за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение? Стараем ли се да вникнем в това, че те ни водят към покаяние (Римл. 2:4)? Уви, на дело излиза съвсем друго нещо! Избавяйки се от бедата за един грях, ние започваме да мислим, че Бог е милостив, ще премине също така безнаказано и друг и трети грях и продължаваме да грешим. Благоразумните не така постъпват: виждайки особеното Божие снизхождение и милосърдие към себе си, те веднага се покайват и започват промяна на своя живот. Да се поучим, в това отношение, от един от тях.
Във Фригийската страна живеел един човек, който се наричал Петър митар и бил немилостив и жесток. Един от бедняците на града, разговаряйки със своите другари за жестокостта на Петър, започнал да се хвали, като с подвиг, че той ще изпроси от него милостиня. Започнал се спор, беднякът се захванал да докаже истината на своите думи на дело. Той застанал пред дома на Петър и когато последният извел от вратата магаре, натоварено с хлябове, беднякът неотстъпно започнал да проси от него подаяния. Непознаващият състрадание Петър, изпаднал в ярост от досадата на бедняка и, като не намерил камък, с който да искал да го замери, вместо камък хванал един хляб и го хвърлил по просяка. Бедният взел хляба и се отдалечил.
Два дни след това, се случило, че Петър изпаднал в тежка болест и веднъж по време на болестта му се представило следното: той видял себе си предстоящ на Божия съд и чул как ангелите, разсъждавайки, казали, че към неговите добри дела е възможно да се приеме само хлябът, който той, макар и по неволя, е дал на бедния. После ангелите се обърнали към него и казали: „Иди, Петре, и добави към тоя хляб. В противен случай бесовете ще те вземат и няма да се разминеш с вечната мъка“. Видението така поразило Петър, че той съвършено променил своя живот. Възстановявайки се от болестта, той незабавно раздал цялото свое имение на бедните, освободил робите, и накрая сам се продал в робство. Живеейки при един благочестив мъж, той дълго време с тежки трудове и с други лишения изнурявал своята плът, и за своето благочестие още приживе се удостоил с дара на чудотворството.
Веднъж при неговия господар влезли едни странници, които познавали Петър отпреди, и започнали да възхваляват неговите добродетели, с които се отличавал той в последно време. Като не изтърпял човешката слава, Петър решил въобще да се отдели от света и в този момент изпълнил намерението си. Пристъпвайки към глухонемия вратар, той му заповядал в името Божие да отвори вратата. Глухонемият веднага след това започнал да говори и изпълнявайки заповедта на Петър, дошъл при неговия господар и казал: „Велик Божи раб излезе от нас! Защото когато твоят слуга Петър ми каза: в името на Господа Иисуса Христа отвори ми вратата, аз видях пламък да излиза от неговата уста, който се докосна до моите уши и моя език и аз тогава почувствах, че мога да чувам и да говоря“.
Бившият господар на Петър и неговите гости бързо излезли от дома и започнали да го търсят, но като не го намерили, се върнали у дома и прославили Бога, Който прославя Своите светии. Да бъдем внимателни към пътищата на Божия Промисъл в своя живот и да не злоупотребявайте отсега с Божието милосърдие и снизхождение. В противен случай лошо ще ни бъде, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата (Римл. 2:5-6). Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
