Ренета Трифонова
Св. Лука (Войно-Ясенецки)
Преди да стане цар на Израил, пророк Давид служил на цар Саул. Понеже знаел, че Давид ще превзема трона, Саул го преследвал с цел да го убие.
Веднъж когато бил застрашен животът му, св. пророк Давид рекъл тогава на тези, които били с него: ‘‘Една само крачка има между мене и смъртта’’ (Първа книга Царства 20, 3).
Спомних си тези думи, защото преди седмица трябваше да ги изрека и аз. Само една крачка ме делеше от смъртта. За едно известно време бях мъртъв, почти нямах пулс и сърцето ми за малко да спре да бие. Господ се смили над мен. Дори сега съм слаб и единствено седнал мога да ви говоря.
Искам да ви споделя нещо важно, да ви кажа за смъртта, понеже смъртта е близо, както беше близо до мен миналата събота. Всеки един от нас може да умре внезапно, тогава когато не очаква. Знаете, че животът на много хора свършва внезапно и неочаквано. Помнете винаги, запечатайте в сърцето си думите на Христос. ‘‘Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени’’ (Лука 12:35). Винаги помнете тези думи и не ги забравяйте. Когато хората се подготвят да извървят дълъг път или да свършат тежка работа, препасват кръста си с колан. И когато вървят в тъмното през нощта носят със себе си светилници и за тях е важно светилниците да са запалени.
Същото е и с духовния живот: кръстът ни трябва да е препасан и светилниците ни да бъдат запалени. Трябва да бъдем неуморими служители на Бога и да се борим винаги срещу дявола, който на всяка крачка се опитва да ни възпрепятсва от това да бъдем близо до Христос и да ни погуби чрез изкушения. За това и Христос ни е дал тази заповед: ‘‘Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени’’.
Никога не забравяйте, че земният живот ни е даден, за да се подготвим за вечния и съдбата ни ще бъде начертана според това как сме живели тук.
Бъдете верни на Христос, верни така, както Той ни показа в Откровението на апостол и евангелист Йоан. Там Той казва: ‘‘Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота’’ (Откр. 2:10)
Трябва да сме верни на Христос, всеки ден и всеки час да служим на Бога. Животът ни е кратък, не можем да пилеем безцелно малкото часове и дни, които имаме, но трябва да мислим за часа на смъртта.
Всички светци, които са се отдали на аскетизъм, винаги са живели с мисълта за смъртта. Имали са череп в килиите си, за да го гледат и да им напомня за смъртта. Гледали са го със сълзи на очи и с мисълта, че и те ще последват същия път. Служели са и са работили неуморно за Бога, както св. Серафим Саровски. Както и вие, така и те са слушали по време на вечернята думите от 33-тият псалм: ‘‘Злото ще убие грешника‘‘ (Псалом 33:22). Слушали са също и ‘‘Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии’’ (Псалом 115:6). Ужасна смърт имат грешниците. Виждал съм много примери. Един случай преди 40 години толкова дълбоко се запечата в ума ми, че не бих могъл да го забравя никога.
Тогава бях областен лекар и ме поканиха в къщата на един познат и богат земевладелец, който беше много лош човек. Когато влязох в къщата му ми направи впечатление безпорядъка. Хора бягаха насам – натам. На леглото лежеше старец с много зачервено лице, който като ме видя, започна буквално да крещи: ‘‘Докторе, моля те, спаси ме! Умирам само с мисълта, че мога да умра.’’
Къде е бил този човек, какво си е мислил, когато е тормозил хората? Какво си е мислил, когато им е взимал всичките им пари? Сега смъртта е дошла, тук е и е късно вече да казваш: “Умирам само с мисълта, че мога да умра”. Така трябва да живееш живота си, че да не се боиш от смъртта.
Но кой не се бои от смъртта? Само този, който следва Христос, Който през целия си живот го напътства, за да изпълнява заповедите му. Такива хора не се боят от смъртта. Наясно са с обещанието, което е дал Господ Иисус Христос чрез блаженствата: “Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Матей 5:12).
Съвсем различна е била смъртта на светците. Свети Серафим е починал, коленичейки пред иконата на Света Богородица, на която винаги се е молел. И починал така, както е стоял на колене, и смъртта му е била праведна пред Господа.
Господ Иисус Христос ни казва: ‘‘Още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината’’ (Йоан 12:35). Все още имате светлината на Христос, все още имате възможността да ходите в храма, да слушате заповедите, да слушате Евангелието. Да вървите в светлината. Защото, когато смъртта настъпи, тази светлина ще изгасне. Няма покаяние отвъд гроба, ще получите каквото ви се полага според това, което сте направили през живота си.
И така, вървете в светлината докато я имате, за да не ви обхване мракът, вечният мрак на смъртта. Свети Апостол Павел казва: ‘‘В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах’’ (2 Кор. 6:2). Колкото време живеем сега, за нас това е време благоприятно, време на спасение. Трябва да мислим за спасението си и да се подготвяме за вечния живот. Това правят всички християни, всички, които обичат Христос..
Пророк Исаия е казал следните думи, които трябва да помним и дълбоко да запечатаме в сърцето си: ‘‘Стреснете се вие, безгрижни! Ужасете се вие, нехайни! Снемете дрехите, оголете се и кръст препашете’’ (Ис. 32:11).
Треперете, безгрижни! Спомняйте си за часа на смъртта, мислете винаги за часа, в който ще напуснете този живот и никога не го забравяйте. И също нека не забравяме, че за да следваме пътя на Христос и да не се страхуваме от смъртта се нуждаем от помощта на Всемогъщия Бог. Без тази помощ не можем да победим изкушенията, изпратени от дявола, затова Господ трябва да ни изпрати Неговата благодат. Господи, помилуй нас грешните, Господи, помогни ни!
Трябва да му се молим така, както жената идолопоклонница хананейка: когато видя Христос с учениците Му, тя започна да вика силно и да Му се моли: ‘‘Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс’’ (Мат. 15:22). Но Господ не ѝ обръщаше внимание и продължаваше тихо по пътя си. Жената продължаваше да му се моли, но Той не отговаряше. Накрая, учениците му казаха: ‘‘Отпрати я, защото вика подире ни’’ (Мат. 15: 23). И тогава Господ отвърна: ‘‘Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев’’ (Мат. 15:24). Жената обаче продължаваше да се моли. И какво ѝ каза тогава Господ? ‘‘Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата” (Мат. 15:26). И тогава чу невероятен отговор за смирение и кротост: ‘‘Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им’’ (Мат. 1527) – дай ми Господи, трохичка от твоята милостиня! Спря се Господ когато чу това и рече: ‘‘О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!’’ (Мат. 15:28).
Много от нас водят живот, неподобаващ за християните. Много хора са обременени с грехове, много са забравили думите на Бога: “Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът” (1 Кор. 15:56).
Смъртта наранява този, който е слуга на греха. Тогава, ако сме толкова безсилни, ако дрехата на душата ни е толкова черна от греховете ни, не сме ли и ние като псетата, не трябва ли и ние да викаме към Бога, както онази жена хананейка: ‘‘Господи, аз съм като псе, но помилуй ме!’’
“Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени”.
———–
Превод: Радина Райкова
Източник: Vima Orthodoxias
