С доверие в Бога и със смирение всички проблеми се решават. Ти прави каквото можеш, а оттам нататък се оставяй на Божия промисъл, на Божията воля.
Надеждата в Бога подчертава вярата ни, тя е най-голямата сигурност за човека. Малко ли нещо е да имаш Бог за съюзник?
Спомням си, че преди да отида войник се молех на св. Варвара да ми помогне, почитах я много, защото от малък ходех в нейния параклис да се моля:
„Нека да изпадна в опасност по време на войната, но само да не убивам човек“.
И как нареди нещата милостивият Бог! Когато излязоха резултатите, други, които бяха образовани, бяха изпратени на фронта като обикновени войници, а мен, който бях в началното училище, взеха за свързочник.
Всички ми казваха: „Имаш големи връзки“.
„Какви връзки? Нямам никой познат“.
„Какво, шегуваш ли се с нас?“, ми казваха. „Кой познат имаш в Генералния щаб?“.
И тъй като упорстваха, им казвах: „В генералния щаб имам Христос“.
И така, никога не използвах оръжие.
Трябва да се оставим с пълно доверие в ръцете на Бога и да гледаме на всяко изпитание като подарък, изпратен от Него заради любовта Му към нас.
Човек, който се доверява изцяло на Бога, се радва на всичко.
Дори и да е болен, дори и да е гладен, дори и да се държат несправедливо с него, каквото и да е, той вярва, че Бог допуска всичко това, надява се на Бога и остава винаги защитен в пристанището на Божията надежда.
––––
Превод: Радина Райкова
Източник: sostis.gr
Изображение: obitel-minsk.org