
Из житието и поученията на св. Порфирий Кавсокаливит
Сега ще ви разкажа всичко, както беше.
Старецът ми каза:
— Отец Атанасий – при тези думи той взе и силно стисна ръката ми – сега съм сляп, моите телесни очи повече не ми служат, защото имам рак на хипофизната жлеза, но аз имам духовни очи, с които виждам. Преди да тръгнеш, искам да ми разкажеш какво казва нашият отец Емилиан (архимандрит Емилиан е известен атонски старец, до 2000 г. е бил игумен на „Симонопетра“) за числото 666 и антихриста?
Нашият разговор се състоя няколко дни след взрива в атомната електроцентрала в Чернобил. Целият свят беше превъзбуден и десетки хора всеки ден посещаваха старците, особено отец Порфирий, който живееше близо до Атина, и тревожно го питаха: „Какво ще стане сега? Ще дойде антихристът и ще ни постави печат с числото 666 ли?“. Старецът ме попита:
— Е, кажи, детето ми, какво казва отец Емилиан за числото 666 и антихриста?
— Отче, в една от последните беседи той ни каза да не се притесняваме. Да се погрижим за това да имаме жива връзка с Христос. Що се отнася до въпроса за антихриста, не трябва да му отделяме твърде много внимание, защото в противен случай той, а не Христос, ще заеме централно място в живота ни.
След като казах това, старецът плесна с ръце на леглото, на което стоеше, и възкликна:
— Какво говориш, какво говориш, детето ми! Слава Тебе, Боже, че се намери все пак един духовник, който да е съгласен с мен. Знаеш ли, детето ми, какво направиха духовниците тук, в света? С числото 666 са объркали хората, създали са цяла плетеница от проблеми в семействата и в съзнанието на хората. Хората изгубиха съня си. За да заспят, те приемат психотропни препарати и приспивателни. Ами на какво прилича това? Христос, детето ми, не иска всичко това да е така. Да ти кажа ли и нещо друго?
— Кажете, отче – отговорих.
— За нас християните, ако живеем в Христос, антихристът не съществува. Ето, кажи ми, ще можеш ли да седнеш тук, на леглото, на което аз седя?
— Не, отче.
— Защо?
— Защото трябва да седна върху вас и да ви смажа.
Тогава отец Порфирий попита:
— А кога ще можеш да седнеш тук?
— Когато станете, тогава ще мога да седна – отговорих.
— С душата, детето ми – продължи той – е същото. Когато имаме в себе си Христос, може ли да дойде антихристът? Може ли да влезе някаква противоположна същност в душата ни? Сега ние, детето ми, нямаме в себе си Христа, затова и се тревожим за антихриста. Когато приемем в себе си Христа, тогава всичко се превръща в рай. Христос е всичко, така казвай винаги на хората, детето ми, и не се боим от Неговия враг.
И виж какво още ще ти кажа. Ако сега дойде самият антихрист с лазерно устройство и насилствено ми постави печата 666, аз няма да се разстроя. Ти ще ми кажеш: „Отче, нима това не е знакът на антихриста?“. Ако той ми постави с лазерни лъчи хиляди пъти неизтриваемо 666, аз не бих се разстроил. Защо?
Защото, детето ми, първите мъченици били хвърляни на дивите зверове, но те се осенявали с кръстно знамение и зверовете ставали като агънца; хвърляли ги в морските дълбини, прекръствали се и морето ставало твърдо и вървели по него като по суша; спускали ги в огън и след като се осенявали с кръстно знамение, огънят ставал прохлада.
Благословено дете мое, какви сме сега? Вярваме ли в Христос? Къде е нашето кръстно знамение? Защо е дошъл Христос? Не затова ли, за да укрепи нашата немощ? Така кажи, детето ми, и на стареца. И сам говори на хората да не се страхуват от антихриста. Ние сме деца Христови, ние сме чеда на Църквата.
Тези думи ми направиха много силно впечатление.
Източник: Катедрален храм „Св. Богородица“ – Пловдив
Вижте още: За електронните документи, чиповете и ваксините • Християнство.бг