Ренета Трифонова
Щастливи сме, когато заобичаме тайно всички хора. Тогава ще чувстваме, че всички ни обичат. Никой не може да стигне до Бога, ако не премине през хората.
Да обичаме, да се жертваме за всички безусловно, без да желаем нищо в замяна. Тогава човек намира баланс. Това е най-голямото тайнство на Църквата ни, да станем всички едно с Бога.
Любовта към ближния ни подготвя да заобичаме повече Христос. Нека разпръскаме към всички любовта си без да ни е грижа за държанието им. Когато благодатта на Бога влезе вътре в нас, няма да ни интересува дали ни обичат или не, дали ни говорят с добри думи. Ще чувстваме нуждата да обичаме всички. Егоизъм е да искаме всички да ни говорят с добри думи.
Когато обичаме, без да се стремим да ни обичат, всички ще се събират около нас като пчели. Това важи за всички. Ако ближният ти досажда, уморява, мисли следното: „Сега ме боли окото, ръката, кракът ми и трябва да се погрижа да го излекувам с цялата си любов“. Нека не мислим обаче за това какво ще спечелим за предполагаемите ни добри дела, нито, че ще бъдем наказани за лошите неща, които сме сторили.
Осъзнаваш истината, когато заобичаш с любовта, която ни заобича Христос. Тогава не искаш да те обичат, това не е правилно. Да обичаш, да даваш цялата си любов, това е правилното. От нас зависи дали ще се спасим. Бог иска това. Както се казва в Библията: ‘‘[Защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога], Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината’’ (1Тим. 2:4).
Когато някой се отнесе с нас нечестно по какъвто и да е начин, с клевети, с обиди, нека мислим, че това е нашият ближен, който е под властта на врага. Жертва е на врага. За това трябва да му съчувстваме и да молим Бога да помилва нас и него, и така Бог ще помогне и на двама ни.
Ако обаче му се разгневим, тогава врагът ще скочи към нас и ще ни разиграва и двамата. Този, който осъжда другите, не обича Христос. Зад всичко стои егоизмът, оттам идва и осъждането.
Нека предположим, че един човек се намира сам в пустинята, където няма никой. Изведнъж, чува някой отдалеч да плаче и да крещи. Доближава се и се сблъсква с шокираща гледка: един тигър е сграбчил човек и го разкъсва като обезумял. А човекът отчаяно моли за помощ.
Какво да направи той, за да помогне? Дали да не хвърли камък срещу човека и да го довърши? „Не, естествено!“, бихме отвърнали. Но това е възможно да се случи, когато не разбираме, че човекът, който се държи лошо с нас, е в плен на дявола, на тигъра.
Убягва ни това, че когато не постъпваме с любов към този човек, ние сякаш хвърляме камъни върху раните му и му причиняваме зло, така и „тигърът“ се хвърля срещу нас и ние вършим още по-лоши неща от него. Тогава каква е любовта, която имаме към ближния и най-вече към Бога?
Нека мислим за злобата на другия човек като за болест, която го измъчва и не може да се отърве от нея. Затова нека гледаме на ближните със съчувствие и да се държим с тях учтиво, казвайки си на ум смирено: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, за да се укрепи душата ни с Божията благодат и да не осъждаме никого. Да гледаме на всички като светци.
Всички ние вътре в нас носим същият ветхи човек. Който и да е ближният, той е „плът от плътта ни“ (Бит. 2:23) , той е наш брат и „не дължете никому нищо, освен взаимна любов“ (Рим. 13:8), както казва св. апостол Павел. Не трябва никога да осъждаме останалите, защото „никой никога не е намразил плътта си“ (Ефес. 5:29).
Когато някой бъде обзет от страст, нека се опитаме да отправим лъчи на любов и милост към него, за да се изцели и освободи. Само с Божията благодат това може да се случи. Помислете, че той страда повече от вас.
Нека се държим внимателно, с уважение и молитва. Да се опитваме да не вършим зло. Когато търпим противоречието на ближния, това се счита за мъченичество и нека го правим с радост.
Християнинът е благороден. Нека предпочитаме да бъдем онеправдани и вътре в себе си да имаме доброта, любов, да забравяме за лошото, което са ни сторили. Ето тук се крие тайната. Когато злото идва отдалеч, не можете да го избегнете. Изкуството е в това, да го презирате. С Божията благодат ще го виждате, но то няма да ви пречи, защото ще бъдете изпълнени с благодат.
–––
Превод: Радина Райкова
Източник: Vima Orthodoxias
