Ренета Трифонова
Свети Прокопий Варненски е български християнски мъченик на Христовата вяра. Покровител на град Варна, където е издигнат православен храм, посветен на него.
Когато Прокопий е на 12 години, заедно с баща си – беден селянин, заминават от родното си село за Варна. Глиган, изскочил от гората пред коня и подплашил животното. Малко след това се чул кучешки лай и пътниците видели група турци на лов. Когато се приближили, Прокопий с баща си слезли от коня и се поклонили.
Турците продължили пътя си, а малкият Прокопий попитал баща си:
– Татко, човек се страхува от див звяр, но защо трябва да се страхува от друг, който е човек като нас?
– Чедо, виж как слънцето грее еднакво за господар и роб, за богат и за беден. И птичките пеят за всички, но някои хора забравят Бога и стават лоши. А ние всички сме равни – отвърнал бащата.
– Обичам да мисля за добрия и справедлив Бог – побързал да каже Прокопий. Той вдигнал очи и добавил: – Татко, искам да се науча да чета, за да знам повече за Неговата доброта към хората.
– Добро е желанието ти, синко, но в нашето село няма училище и църква, богатите учат в града, но само на гръцки език
С такива мисли те стигнали до Варна. Щом спрели на пазара, видели един монах. Добрият селянин хванал детето си за ръка и се насочил към монаха, за да ги благослови. Разговаряли и монахът обяснил, че е от манастира Зограф на Света гора. Разказвайки каква голяма църква има и как монасите четат, пеят и се молят на роден български език, Прокопий се изпълнил с радост. Той пожелал да отиде с монаха. Бащата бил тъжен заради предстоящата раздяла, но не спрял момчето.
Малкият Прокопий тръгнал с монаха, бил необут и с кърпена риза. В Атон той живял близо до манастира. Не след дълго Прокопий изпаднал в слабост. Обичал родното си място, близките и приятелите си. Не издържал и напуснал Света гора, но не се върнал в България, а отишъл в Цариград и оттам в Мала Азия (гр. Смирна).
Там започнал да разсъждава върху делата си и да изпаднал в отчаяние. Нямало кой да го подкрепи, защото не споделял тревогата си с никого. Така Прокопий паднал в най-големия грях – отстъплението от вярата и приел мохамеданството.
Още на следващия ден след обрязването, Прокопий разбрал какво е направил и съвестта започнала да го измъчва. Нямал покой нито денем, нито нощем. Тогава потърсил духовник и разкрил греха си в изповед. Покаял се с цялото си сърце, но не му олекнало. Тогава решил да умре за Христос. Започнал да пости и да се моли горещо. Заедно с духовника се обърнал към св. Богородица, молейки се за нейната закрила.
На 15-ия ден от приемането на мохамеданството той се явил в турския съд. Свалил тюрбана си и казал, че е християнин. Започнали да го заплашват, но той не се поколебал. Предложили му богатства и почести, но единственото нещо, за което Прокопий копнеел, било да умре за Иисус Христос.
Въпреки, че го осъдили на смърт, смелостта му смутила турците. Когато дошло време да бъде обезглавен, никой от тях не смеел да му отсече главата, затова намерили един престъпник, който го убил. Прокопий приел мъченическа смърт на 25 юни 1810 г.
Кръвта на мъченичеството на монаха Прокопий измила греха. Животът му е описан и напомня на хората колко страшно е да се отречеш от Христос и как този грях се прощава.
Молитва към св. прпмчк Прокопий Варненски
Свети славни всехвални преподобномъчениче Прокопие Варненски!
Ти, по думите на светите отци, си пролял кръвта си, за да приемеш Духа Утешителя, Който очиства всеки грях и беззаконие, и така си увенчал покаянието си с придобиване на святост.
Дарувай ни твоето покаяние, за да имаме надежда и ние за спасение. Обнови плътския ни ум, за да мислим и да търсим първо Царството Небесно, а всичко останало Всеподателят Бог ще ни придаде (Мат. 6:33; Лука 12:31).
Запази Църквата ни от ереси и разколи, дарувай на народа ни духовно здраве и благоденствие, опази Православната ни вяра, та заедно с теб, с всички ангелски ликове и всички светии да прославим любовта и милостта на нашия Спасител, на Неговия безначален Отец и на Пресветия, благ и животворящ Дух во веки веков. Амин!
