Християнство.бг
На 3 февруари Църквата празнува св. преп. Вербурга от Мерсия, покровителка на Честър
Света Вербурга е родена в средата на VII в., най-вероятно в градчето Стоун, Стафордшир и почива около 700 г. (или дори около 710 г.). Тя е потомка на кралския род на кралство Кент, от който са произлезли много светци. Според нейното житие, написано в края на XI в., света Вербурга била смирена, послушна и кротка. Всеки ден помагала на майка си във всички домашни работи, прекарвала повечето време в църквата и всеки ден коленичела в тайна молитва в продължение на часове в стаята си. С голяма радост тази принцеса от Кралство Мерсия (Средна Англия) слушала проповеди и наставления за духовен живот, отказвала се от всички радости и богатства на този свят, като от все сърце желаела да посвети целия си живот в служба на Бога в девственост и чистота и в служение на хората.
Според житието ѝ света Вербурга била много красива и един много богат мъж поискал ръката ѝ. Но светицата категорично отказала да се омъжи и предпочела да се отдаде на монашески живот. Така тя приела монашество и с цялото си усърдие започнала да практикува добродетелите на строгия християнски живот, прекарвайки времето си в молитва, послушание, божествено съзерцание, смирение и покаяние. След време тя става игуменка на манастир на о-в Шипи ( до Рочестър), а по-късно – игуменка на манастир в гр. Ели. Въпреки младостта си тя успешно управлява и двата манастира, но това не продължава дълго. Тъй като Вербурга вече била много опитна в духовния живот и умеела да поучава, чичо ѝ, светият крал Етелред Мерсийски, я помолил да поеме три манастира в Мерсия и да подобри дисциплината в тях, като им предаде строгите монашески традиции на Кент и Източна Англия. Светата жена смирено се съгласила да се заеме с тази трудна задача, приемайки я като Божия воля.
Разказите за живота на св. Вербурга през този период изобилстват с примери за близкото ѝ общуване с природата. От незапомнени времена св. Вербурга е почитана като покровителка и закрилница на гъските. Казват, че много диви гъски разваляли реколтата в Уедън и съседните полета. Игуменката научила птиците да не вредят на посевите и те ѝ се подчинили. И до днес някои местни хора казват, че гъските не повреждат царевицата в полетата край Уидън Bec. Веднъж гъските се осмелили да не я послушат, но светицата ги затворила в конюшнята като наказание; това обаче било изключение, тъй като тя много обичала Божието творение.
Друг път местният управител ѝ се оплакал от дивите гъски и игуменката му казала да ги затвори в една ферма. Управителят ги повикал от нейно име и птиците се подчинили. Но човекът се поддал на изкушението: хванал и изял една, най-тлъстата гъска (според една късна легенда тази гъска била наречена Грейкинг и била любимата гъска на преподобната Вербурга). На следващата сутрин Вербурга повикала гъските си, но те започнали да шумолят и не помръднали. Тя разбрала какво престъпление е извършил управителят – игуменката била известна с проницателността си. Тя му наредила да ѝ донесе костите на изядената от него гъска. Светицата направила знак на честния кръст с ръка и като по чудо костите постепенно се покрили с месо, кожа и пера. Изведнъж цялата птица се върнала към живота. След това всички птици се издигнали с криле високо в небето, радостно кимайки към своята игуменка.
Света Вербурга почива в Господа в Трекингъм, след като дълги години неуморно и енергично се трудила за славата на Господа като игуменка в Мерсия. Тя предварително предсказва деня на упокоението си. Нейните мощи, посещавани ежегодно от хиляди поклонници, остават в Ханбъри до 875 г.. Когато се появила опасност от датско завладяване, било решено те да бъдат пренесени в Честър – главния град на графство Чешър в Северозападна Англия. По късно при реформаторството мощите изчезват.
––––-
Превод и подготовка на публикацията: Младен Янев от гр. Стоун
