Ани Вълева
Поредното житие на светец, което вдъхнови и разкри пред очите на децата пример за един осмислен и отдаден живот на Бога.
На 24 януари църквата чества паметта на св. преподобна дякониса Ксения Римлянка.
Родена е в Рим през V век, в богато семейство. Баща ѝ е бил сенатор, а тя – благочестива и кротка девойка, с чисто и добро сърце, което не било за този свят. Рожденото ѝ име било Евсевия – благочестива.
Дошло време младата девойка Евсевия да бъде сгодена. Тя нямала никакво желание да живее по този начин, а да бъде изцяло отдадена на Бога. Родителите ѝ я сгодили да заможен мъж, също сенатор, но това на младата и красива девойка никак не се понравило. Малко преди да се състои годежът на Евсевия и сенаторът, тя избягала от града и изобщо от аристократичния живот. С нея тръгнали две от служителките ѝ, но преди това раздали всичко, което имали на бедните и гладните. Преоблечени като мъже, те избягали в една тъмна нощ от бащиния дом и се качили на един кораб. Стигнали до малък остров Коа и там се установили.
Заселили се в малка и скромна къща, а Евсевия помолила само за две неща своите приближени жени – да я считат за равна на тях и да я наричат с името Ксения – странница. Нейното желание било нищо да не я свързва с предишния ѝ живот, за да не я открият нейните родители.
Жените живеели в постоянна молитва и пост заедно, но въпреки това усещали липсата на духовна закрила и ръководство.
Скоро Ксения срещнала един дистолепен старец облечен в монашески дрехи и разбрала, че той не е случаен. Нарекла го Божий човек. Молбата ѝ към него била да приеме нея и сестрите ѝ под духовната му опека.
Самият старец бил озадачен от срещата с младата девойка. Разказал ѝ, че също е странник и идва от свята земя. Бил игумен на манастир „Св. ап. Андрей“ в Карийския град Милас.
Старецът Павел се съгласил да поеме ръководството на римските подвижнички, ако дойдат в неговия град. Там те купили дом и устроили малка църквица наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител св. архидякон Стефан. Игуменът усърдно се грижел за малката девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните духовни сестри, към които се присъединили и други ревнителки на монашеското целомъдрие.
Наскоро Павел заместил починалия миласки епископ Кирил. Новият епископ посетил малката обител и посветил Ксения за дякониса, въпреки нейното нежелание.
Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а понякога и през неделя. Помнейки словата от псалома: „Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам“ (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който единствено се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото ѝ било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкова тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри.
Разгледахме иконата на преподобна Ксения. Зелената одежда е цветът на преподобните.
В работните тетрадки децата нарисуваха корабът, островчето с малката къща, където е живяла св. Ксения с двете ѝ духовни сестри.
Иконата за оцветяване може да откриете в снимките на страницата на „Ангелофания“.
Новото в „Ангелофания“
Създадохме си „Ангелска кутия за добри дела“, която е концепция или проект, насочен към насърчаване на добри дела. В нея всички ние ще събираме бележки или предмети, свързани с добрините, които сме извършили. Ангелската кутия е символично място за съхранение на „доказателства“ за добри дела – например малки бележки с описания на добрините, или пък символични предмети. Целта е да се вдъхновяват хората, особено децата, да бъдат по-добри и съпричастни, като се обръща внимание на положителните постъпки.
Ако желаете вашето дете да посещава часовете на неделното училище „Ангелофания“ и творческите работилници, може да се свържете с нас на лични съобщения чрез страницата.
