Меню Затваряне

Св. преподобна игумения Павла Римска (26 януари)

Монахиня Павла (Борисова)

Монахиня Павла (Борисова)

В празничния календар на Българската православна църква за 2022 г. на датата 26 януари е отбелязано, че наред със св. Ксенофонт и дружината му и св. Амон се почита и св. Павла. Така беше и в календара за миналата година, но преди това не е била отбелязвана в календара. Житието на света Павла го няма и в сборника на св. Димитър Ростовски.

В сонма на светиите има поне три светици с името Павла. Това са:

– преподобната Павла Римска, игумения, която се почита на 26 януари;

– светата мъченица Павла Кесарийска или Палестинска, девица, която заедно с мъчениците Енната и Валентина приела мъченическа смърт заради вярата си в Христа и трите се почитат заедно на 10 февруари

– света мъченица Павла Византийка, посечена заради вярата и служението си на Христа и почитана на 3 юни.

Когато като монахиня получих името Павла ясно беше казано, че ми се дава името на св. апостол Павел, затова в дните за почит към първовърховния апостол празнувам имен ден. Но всесърдечно благодаря на всички, които в днешния 26 януари заради св. Павла ме поздравиха с името ми.

По молитвите на всички светии Господ Иисус Христос, Сина Божий да ни спаси и помилува!

Преподобната Павла (Павлина) се родила в едно от най-знатните семейства в Рим през 347 г. На петнадесетгодишна възраст тя била омъжена за богат и известен езически аристократ Токсотий. Той й позволил свободно да устрои живота в техния дом по начин, който да е  угоден на Господа. От този брак се родили  пет деца: света Влесила, Павлина, Евстохия, Руфина и Токсотий.
Изглежда, че света Павла е имала всички блага на този живот. Но когато тя станала  на 32 години, Господ неочаквано отворя нов път за нея чрез смъртта на съпруга й. След като проляла  много сълзи, преподобната  Павла решава от този момент  нататък да посвети целия си живот в служба на Господа и бедните. Тя последва примера на преподобната Маркела, която превърнала своя дворец на Авентинския хълм в манастир и станала пример за евангелско съвършенство сред потъналия в поквара Рим.

В този манастир преподобната  Павла  среща  блажени Йероним. Двамата ги  свързва дълбоко духовно приятелство. Йероним дошъл от Изтока заедно с Павлин  Антиохийски и свети Епифаний Саламински. Света Павла приема в дома си почтените представители на Източната Църква.  Въодушевено тя слуша разказите им за светите подвижници на Египет и Палестина и решава да напусне Рим, семейството и земните блага  и  да отиде да живее в пустинята.

Известно време любовта  към децата й я задържа. Но след внезапната смърт на Влесила света Павла бързо взема решение да напусне Рим и заедно със света Евстохия и няколко девици се качва на кораб. По пътя те посещават  Кипър и Антиохия, където отново се срещат  с блажения Йероним, който по-късно повежда  тяхното поклонение през Сирия и Палестина.

При пристигането си в Йерусалим преподобна Павла отказва почестите, с които е приета от проконсула на Палестина, настанява се в скромно жилище и отдава цялото си време на поклонението на светите места. Така тя обиколя цялата Света земя, посещава  монасите в египетската пустиня и година по-късно се връща във Витлеем  с желанието да създаде манастир близо до пещерата на Рождество Христово за девиците и вдовиците, които я придружават, и още един манастир за блажените. Йероним  и неговите братя.

Света Павла  се ръководи от примера на монахиня  Мелания, която основава манастира на Елеонския хълм и от опита,  който тя придобива  при  посещенията си в манастирите на преподобния  Пахомий в Египет.

Тя разделя женската общност на три групи – според социалния произход и според степента на образование на монахините  и постави  старша сестра във  всяка група. Групите работеха и се хранеха поотделно, но на богослужението всички монахини се събираха заедно за молитва. Всеки ден се чете целият Псалтир, който сестрите трябвало  да знаят наизуст. Освен това всяка монахиня трябвало  да прочете определен пасаж от Светото писание и да размишлява върху него през деня.

Св. Йероним и св. Евстохия

Самата преподобна  Павла научила староеврейски език и под ръководството на блажени Иероним се занимава с тълкуването на най-трудните места от Светото писание, като се стреми да разкрие духовния им смисъл. Тя е така дълбоко пропита от Божието слово, че при всяко  житейско обстоятелство, при честите скърби, болести, обиди и радости тя умеела   да намери подходящите думи от Свещ. Писание и да ги добави към постоянните си молитви, въздигайки душата си към Господа.
За духовните дъщери св. Павла е жив пример за всички добродетели, готовност за молитва, усърдие в труда, строгост в поста. Не си позволявала излишества в нищо, освен в милостинята и любовта към бедните. Желаейки сама да стане нища духом  и да върне на Господа всички онези земни блага, които Той й е дал, тя ги раздавала на всички бедни, които идват в манастира.

Преподобната Павла  раздала даже и това, което било  необходимо за издръжката на общността и поела тежки дългове, въпреки упреците на блажения Иероним и призивите му да се държи в разумните граници. Тя не можела да откаже на човек, който няма дрехи или препитание. Когато преподобна  Павла била  упрекнат,а че прекомерно измъчва тялото си с въздържание, тя отговаряла: „Както по-рано аз много се грижех да се харесам на съпруга ми и на другите хора,  старателно разкрасявайки своето лице с белило и червило, така сега яз искам да бъда в угода на Христа, като изтощавам тялото, живяло преди това в разкош.“

Въпреки добродетелите на преподобна  Павла и нейната  любов  към всички тя става жертва на клевета от привържениците на Ориген. Те стоварили  върху нея  цялата си омраза  заради нейното приятелство с техния заклет враг – блаженият  Йероним. Преподобна  Павла била  по-търпелива от раздразнителния Йероним. Тя го призовала  към кротост и великодушие,  към подражание на постъпките на  Спасителя в Неговото отношение към  враговете му.

След  време се появява заплаха от  нашествие на хуните и преподобната Павла се подготвя  да избяга от Витлеем заедно с духовните си дъщери. Но щом се качват на кораба, светицата  разбира, че Господ е заставил варварите да се върнат назад.

Майчинското сърце на Света Павла било  тежко наранено от смъртта на другите й две деца Павлина и Токсотий. През последните години от живота си тя трябвало  и да претърпи ежедневното  мъченичество  на тежка болест. Кротката Евстохия постоянно била край нея. Пре­по­доб­ната Павла понасяла  болката с удивително търпение и себеотрицание. Душата й вече едва  се задържала  в тялото й, но тя продължавала  неуморно да се моли  едва помръдвайки  устни: „Господи! Възлюбих жилището на Твоя дом и мястото на Твоето славно обиталище” (Пс. 25:8); „Душата ми е уморена, копнея за дворовете Господни” (Пс. 83:3).

След като пре­по­доб­ната Павла насърчила своите духовни дъщери, епископи, монаси и свещеници, които в множество се събрали около нейното смъртно ложе,   лицето й изведнъж се озарило в  светлина. Тя се надигнала, за да чуе по-добре думите, които Христос й казвал: „Стани, възлюбена моя, прекрасна моя, излез! Ела, гургулце моя, защото зимата свърши!” (Песен 2:10-11). Тя с радост Му отговоря: „Времето на жетвата дойде, но аз вярвам, че ще видя добротата на Господа в земята на живите” (Пс. 26:13). Така преподобната Павла предала душата си на Бога  на 26 януари 404 г., когато е на 56 години.

Погребението на пре­по­доб­ната  Павла се превърнало  в истински празник, на който присъствали  много монаси, дошли от цяла Палестина и местни жители, които я оплакват като своя майка и покровителка.

Житието е съставено от  иеро­мо­нах Ма­ка­рий Си­мо­но­петър­ски въз основа на „Си­нак­сарь. Жи­тия свя­тых Пра­во­слав­ной Церк­ви“  и е адаптиран превод от френски език.

Житието на преподобната Павла,  написано от блажения Йероним , не е включено в „Синаксар“ на св. Никодим, но в  „Па­ле­сти­но-гру­зин­ския ка­лен­да­р“ се почита на 28 август, заедно с блажения Йероним и преподобната Маркела.  В календара на Руската православна Църква не е включена, но в гръцкия църковен календар присъства както при нас на 26 януари. За­пад­ната Църква почита  нейната памет на  22 ян­уари.

Житието е превод от руски. Оригиналът може да се види тук. Същото житие може да бъде прочетено и на гръцки език тук и тук.  Илюстрациите са заимствани от втората цитирана публикация на гръцки.  

——————-

Източник: Материкон

Posted in Жития на светиите, Святост

Вижте още: