Св. Причастие и пост

Копнежът за св. Причастие трябва да гори в гърдите ни. Но този копнеж трябва да се съпровожда от нужната подготовка. Абсолютно необходимо е преди да се приближим към св. Чаша, да изпитаме себе си. Нека да не пристъпваме, когато съвестта ни не просто свидетелства, но отсъжда, че съществува сериозна тежест, че сме извършили голям грях, и че не сме проявили усилие за една сериозна подготовка.

Още в началото искаме да помолим нашите читатели да внимават в тези редове , защото съществува опасност, ако досега са следвали погрешна практика, да ни разберат неправилно. Ние няма да говорим тук за предаденото ни от тъмните години на незнанието, нито пък за казващото от благочестиви от една страна, но богословско неграмотни духовници, от друга. Ще кажем какво учи автентично и безпогрешно Църквата за истинската подготовка преди св. Причастие.

Ако по време на големите празници попиташ някой от онези, които се причастяват, без обаче да имат съзнателен християнски живот, и някой от онези, които не са се причастили, без да са безбожници, и от двамата ще получиш отговор, който има връзка с поста и разбира се с познатия „тридневен пост без олио”. На въпроса дали се е подготвил преди да пристъпи към св. Чаша, първият отговаря:
– Разбира се, че се подготвих. Постих три дни без олио. Три дни преди да се причастя, ядох ястия варени само във вода…

Той е в съгласие със съвестта си. След като три дни се е въздържал от олио, този човек счита, че се е очистил и е станал достоен да се причасти.
Вторият, на въпроса защо не се е причастил, отговаря така:
– Как да се причастя? Не мога да постя? Работата ми е много тежка, не е възможно три дни да се въздържам от олио…

И този е в съгласие със своята съвест! След като не е могъл три дни да яде храни без олио, той се оправдава за отдалечаването си от св. Причастие!

И двамата са паднали в благовидния на пръв поглед капан – единият да се причасти недостойно, а вторият въобще да не се причасти. И двамата са се подхлъзнали по „омазнената” повърхност, която дяволът е поставил.
Да не си мисли някой, че след като казваме всичко това, ние пренебрегваме поста. Напротив, приемаме свещеното учение за поста, както го приема Православната църква. Това учение е богопредадено, древно, старозаветно и евангелско. Постът е древен като човека. Той е почитан от великите мъже на Стария Завет. Почитал го е и Сам Бог, Който „биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня” (Мат.4:1-2). Сам Христос определя поста като силно оръжие против дявола.

Постът е лекарство за душата. Но лекарство, което трябва да се приема в своето време. Ето какво казва св. Йоан Златоуст, относно поста:

„Постът е лекарство, но лекарството, макар и хиляди пъти да е полезно, понякога става ненужно, поради незнанието на онзи, който го ползва. Защото трябва да знае и времето, когато да го вземе, количеството на лекарството, характера на организма, климатичните особености на сезона, диетата, която ще бъде подходяща и много други неща, които ако се пренебрегнат, не ще има полза от лекарството.”
Лекарство, което не се взима в подходящ момент и в необходимото количество, може да навреди, вместо да помогне.

Задължителен и възможен пост

Времето за пост се определя от Църквата. През цялата година съществуват дни, в които задължително се пости и дни, в които постът се отменя. За първите дни отказването от страна на вярващите християни от определени храни е задължително. Изключение правят онези, които поради сериозни здравословни проблеми имат право да не постят. За втората група дни употребата на различни храни се разрешава на всички, без разбира се, да се налага. Споменаваме тези неща, понеже някои възприемат възможното за употреба като задължително или обратно.

Нека приведем два примера:

Чисти понеделник е ден на задължителен пост за всички, които могат да постят. Който без сериозна причина не пости, със сигурност съгрешава.¹ Съботата – освен Велика събота – е ден, през който християните не постят, съгласно духа на 64-то апостолско правило.² Ако някой пости в съботен ден не поради пренебрегване на правилото, а поради незнание или прекалено благочестие и аскетизъм, това не означава, че съгрешава. Ако обаче поиска да наложи желателния и личния пост като задължителен на другите, тогава със сигурност съгрешава.³При това Църквата не само конкретизира поста в определени дни и за определени храни, но му придава и духовен характер. Това означава, че постът свързан с храната, е насочен към тялото и обуздаването на страстите. Следователно трябва на всяка цена да се съпровожда и от пост на чувствата и мислите.

Свети Йоан Златоуст казва:
„Почитаме поста, не само като се ограничаваме от храни, но и като избягаме далече от греховете, защото онзи, който ограничава поста само като въздържание от храни, той пренебрегва повече истинския пост. Постиш ли? Покажи ми го с делата си. С кои дела? Ако видиш беден, смили се над него. Ако видиш враг, сдобри се с него. Ако видиш приятел да преуспява, не му завиждай. Ако видиш красива жена, подмини я. Казвам тези неща не за да обезценявам поста, а за да го ценим истински”.

Нека сега видим, каква връзка има със св. Причастие. Много хора мислят, че постът преди Рождество Христово, Пасха, Успение Богородично, и светите първоапостоли Петър и Павел, е установен с цел да се подготвим през тези дни за св. Причастие.

Така излиза, че след като само преди тези четири големи празника има продължителен пост, само четири пъти в годината трябва да се причастяваме!

Но св. Причастие, както много пъти вече споменахме, не се приема само четири пъти годишно. То е ежедневна храна за душата. То е „насъщния ни хляб”, без който душата отслабва и умира. Следователно гореспоменатите постни периоди преди големите празници нямат никаква връзка със св. Причастие. По този въпрос св. Йоан Златоуст казва следното:

„Виждам мнозина да встъпват в общение с тялото на Христос, но както дойде, повече по навик и по задължение, отколкото от разум и сърце. Казват, че ако дойде времето на св. Четиридесетница, в каквото и състояние се намира човек, може да пристъпи към св. Тайни. Същото е и когато дойде Рождество Христово. Но въпреки това, не времето прави човека достоен да пристъпи. Понеже нито Рождество Христово, нито Четиридесетницата правят хората достойни да пристъпят към св. Тайни, а искреността и чистотата на душата. С такава душа да пристъпваш винаги, без тези качества никога”.

Постът преди големите празници има за цел да ни подготви духовно за по-голямата близост на събитията, които се празнуват. Той не е зависим от св. Причастие, което от своя страна не се свързва само с периодите на пост, а е ежедневен стремеж и цел. В дните на пост, определени от Църквата, всички, които могат са длъжни да постят: и тези които се причастяват редовно и онези, които поради сериозни пречки не се причастяват редовно.

Несъществуващият „тридневен пост от олио”⁴

Идваме до конкретния въпрос: съществува ли специален пост преди Причастие, който е задължителен за всички, които се причастяват редовно?

Отговаряме ясно: Не! Разбира се, за някакъв подобен пост се вдига голям шум и душите на много благочестиви хора се объркват поради лекомислието и главно поради неграмотността на някои духовници.
Често става въпрос за „тридневен пост без олио” преди св. Причастие. На това се придава голяма тежест и то до такава степен, че за тези хора важи максимата „Тридневният пост пази и ще живееш!”. Но този обичай, както и много други народни вярвания около тайнството св. Причастие, са остатъци от епохата на турското робство, когато е имало голямо незнание на свещените канони и евангелското предание. Разбира се, спазването на някакъв пост преди св. Причастие показва благоговение пред тайнството. На практика обаче, този пост се превръща в препятствие за редовното причастяване на вярващите.

Не съществува специален задължителен пост преди причастяване. Това се доказва от:
1. Живота на древната Църква. Никъде в Новия Завет и апостолските отци не става и дума за пост преди причастие.
2. Свещените канони. Не съществува канон, който да определя такъв пост. Много характерно св. Никодим Светогорец казва: „От свещените канони пост преди причастие не се определя”.
3. Практиката на Църквата. Ако съществува тридневно въздържание от олио преди пристъпването към причастие, тогава всички, които се причастяват редовно – а всички вярващи са длъжни да се стремят към редовно причастяване – не трябва въобще да ядат ястия от олио или зехтин.
4. Светото Причастие на клириците. Как клириците, които редовно отслужват божествени литургии, се причастяват много пъти през седмицата? Постят ли три дни без олио, преди литургия? Със сигурност не. Но онова, което важи за клириците относно честото причастяване, важи и за миряните. Когато служещият свещеник се подготвя да се причасти, той се моли: „И ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш Пречистото Твое тяло и честна кръв, и чрез нас – на всички люде”.

В Православната църква, както е грях отмяната на догматите или свещените канони,така е грях и самочинното прибавяне на нещо. „Тридневният пост без олио” е нововъдение, което предизвика големи вреди на честото причастяване.

Завършвайки темата на връзката св. Причастие – пост, казваме: За онези, които се причастяват редовно е достатъчен постът, който определя Църквата (сряда, петък, Четиридесетницата и останалите постни дни). Колкото до съботата, на обяд могат да ядат сготвени с олио храни, а вечерта да се задоволят с една лека закуска, малко хляб или плодове. Ако духовникът, поради аскетически причини и въздържание определи на един християнин по-строг пост, не може да се смята, че този пост произлиза от свещените канони. Просто става въпрос за „канон” на изповедника, който важи само за конкретния изповядващ се християнин.
Принудихме се да напишем толкова много неща за поста преди причастяване, тъй като, за съжаление често става въпрос за тези проблеми. По-нататък ще видим коя е истинската подготовка преди причастяване, върху която за съжаление християните не обръщат внимание, тъй като се занимават само с въпросите около тенджерата.

Превод от гръцки език: Тодор Енчев

———

Откъсите са от книгата на архим. Даниил Аеракис „Кога и как да се причастяваш”, В. Търново, изд. „Праксис”,2001 г.

1
Постът в деня понеделник не е познат от старата християнска църква. Той е различен пост и навлиза сред християните от манастирите, като се спазва доброволно. За него св. Никодим казва: „Голяма полза имат тия, които могат да постят в тоя ден и който от миряните иска да пости, похвално е от Бога.
2
„Ако някой клирик бъде забелязан, че пости в деня Господен или в събота, освен едната (Великата) събота, да бъде низвергнат; а ако е мирянин, да бъде отлъчен”. Цит. по „Правилата на светата Православна Църква”. С., 1936.
3
Тук става въпрос за пост от незнание или за пост от аскетизъм (т.е. за монаси, които са дали обет за строг пост), а не за миряните.
4
От това заглавие става ясно, че в Гръцката поместна църква е съществувал за известен период обичай, който днес съществува в друг вариант в Българската поместна църква. При нас, в служебника е записано под черта, като коментар, че „Говението обикновено продължава една седмица. В това време говеещият трябва да съблюдава установения пост, да усили църковната и домашната молитва, да се старае да обуздае страстите и греховните привички изобщо, да води живот строго въздържан, покаен, смесен по възможност с дела на любов и християнско добротворство, и да се приготви по такъв начин към достойно изповядване на греховете си. В случай на нужда указаният срок на говение може да бъде съкратен на три и дори на един ден”. От този цитиран коментар към текст от служебника, става ясно, че ако човек желае да се причастява редовно, трябва да пости 365 дни в годината. Освен това, думата „обикновено” ни подтиква да запитаме: а в другите случаи, когато не е „обикновено една седмица”, колко време продължава този пост? На края пък се споменава, че указаният срок може да бъде съкратен до три или дори един ден. Това пък означава, че човек може да пости дори само в събота и след това да се причасти! Но като знаем, че каноните (64 апостолско правило) предвиждат низвергване и отлъчване от Църквата за пост в съботен ден, тогава възниква следния въпрос: Кой, съгласно кои канони, и съгласно кое решение на вселенски, или поместен събор, относно поста, е написал този коментар към „Известие Учителное (поучително упътване, с 676, бел. ред.)”, поместено в Служебника? (Бел.прев.)