Меню Затваряне

Св. Синод на Константинополската патриаршия канонизира Майка Гавриила

На своето заседание на 3 октомври, Св. Синод на Константинополската патриаршия реши да канонизира Геронтиса Гаврилия (Папаяни), известна в християнския свят с грижитие си за бедни и болни, позната у нас като Майка Гавриила от нейната „Аскетика на любовта“.

Решението за канонизирането на св. Гавриила беше инициирано от патриарх Вартоломей и обявено от Митрополията на Лерос, Калимнос и Астипалея, която отправи съответното предложение за канонизация пред Синода и възложи на Родоския митрополит Кирил да състави службата в чест на св. Гавриила, починала на о-в Лерос.

Кратко житие на св. Гавриила (†1992)

Майка Гавриила (Аврилия) е родена в Константинопол (Истанбул) на 2 октомври 1897 г. на празника на св. Киприан и Юстина, в семейството на Хелиас и Виктория Папаяни като най-малкото от четири деца. По-късно нейната майка разказва на роднините си, че когато малката Аврилия дошла на бял свят (цели седем години след сестра си Павлина), тя усетила, че това нейно последно дете е специално.

Аврилия израства в града, докато семейството й се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през Втората световна война. Обучена е за педикюрист и физиотерапевт. В резултат на услугите ѝ към своите съграждани по време и след войната, тя е била удостоена от английското правителство с предложение за гражданство – чест, която учтиво отказва.

През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с бежанската мисия „Приятели“ и Американското фермерско училище в Солун в първите следвоенни години. По-късно отваря собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Аврилия напуска Гърция и пътува по суша до Индия, където пет години се грижи за най-бедните, дори за прокажените. Тя работи с индийския социален работник и активист, известен особено с рехабилитацията на хора, страдащи от проказа, наричан Баба Амте (отец Амте). С него и семейството му изграждат и организират селища-общности за прокажените в Индия. Аврилия не приема награда за своята помощ на болните, като се доверява на Божията помощ и провидение.

През 1959 г. Аврилия отива в манастира „Св. Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Приема името Гавриила. Когато пристига там, тя моли о. Теодосий да ѝ даде молитвено правило, и той разбира, че тя може да чете богослужебен гръцки език. „Великите старци, за които слушаме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Ти дойде тук, за да спасиш душата си. Ако започна да ти давам правила, ще изгубиш душата си, и аз също. Но ето о. Йоан. Той ще ти бъде старец“ – казва отец Теодосий. Така през първата ѝ година в манастира той я наставлявал да чете само Евангелието и св. Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествица“ не е била публикувана на новогръцки език.)

Монахиня Гавриила остава във Витания три години. През април 1962 г. се разчува, че Константинополският патриарх Атинагор иска да изпрати православен монах в Тезе, Франция. Сестра Гавриила заминава за Тезе – тя говори свободно френски още от своето детство, а оттам – за САЩ.

През 1963 г. Гавриила се завръща в Гърция. Постригана е в малката схима от св. Амфилохий (Макрис) на о-в Патмос в пещерата на св. Антоний под манастира „Благовещение“ точно преди тя и монахиня Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е подкрепял идеята тя да бъде монахиня, отворена към активна работа в света. В Индия св. Гавриила прекарва три години в Наинитал и Утар Прадеш, където о. Лазар (Мур) е бил свещеник и се е консултирал с нея в своите преводи на Псалтира и произведения на св. отци. Между 1967 и 1977 г. тя мисионерства в Източна Африка, в Европа, посещава своите стари приятели – о. Лев Жилет и св. Софроний от Есекс, след което се завръща отново в САЩ.

Майка Гавриила пътува с много грижа и любов към Божия народ. Някои от нейните духовни чада я намират в Йерусалим до Христовия гроб, а други – по време на мисията ѝ в Източна Африка. През 50-те и 60-те години тя е духовен водач и утеха за хиляди хора по целия свят. Молела се е за всички тях поименно в своето ежедневно молитвено правило.

В продължение на години, започвайки от около 1977 г., тя живее скромно в центъра на Атина, в малък апартамент в „Къщата на ангелите“ в Патисия. Този скромен апартамент става убежище за всички, които я посещават, търсейки утеха.

През 1989 г. св. Гавриила се премества в скита „Покров Богородичен“ на остров Егина, близо до светилището на св. Нектарий. Там тя живее с последните две от своите духовни чеда, които потърсила, за да станат монаси близо до нея и продължава да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя е хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарва четиридесет дни в болницата, излизайки през Страстната седмица и приемайки св. причастие на Пасха. За учудване на нейните лекари, по-нататъшните тестове разкриват, че ракът е изчезнал като по чудо.

Майка Гавриила най-накрая се оттегля в уединение, само с една монахиня като придружител, и се премества за последен път в живота си на о-в Лерос. Там създадава исихастирио на св. Архангели. Едва през тази последна година от живота си тя приема велика схима от ръцете на о. Дионисий от скита „Малката св. Анна“ на Света гора.

Майка Гаврила се преставя пред Бога на 28 март 1992 г. През годините на живота ѝ шест от нейните духовни деца стават монаси, но никога повече от един или двама от тях не са живели заедно с нея. В житието ѝ се казва, че „само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея“. Нейната биография и събрани съчинения са публикувани на гръцки език през 1996 г. от последната ѝ духовна дъщеря, също монахиня, както и благодарение на много други хора, които са държали на нея.

Всеки, който е познавал Майка Гавриила, е разбрал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори до наши дни. Думите за тях са само инструментите на този свят, но чудото на Майка Гавриила беше обвито в мистерията на тишината на бъдещия свят.

Тя никога не е търсила известност и не е искала да се публикува нещо за нея, позволила е на духовните си чеда едва през последните години от живота ѝ да направят някои снимки. Тези, които Бог е докоснал чрез нея, я нарекоха Геронтиса (старица, духовна майка, бел. прев.), но тя винаги се е подвизавала като монахиня Гавриила – въплъщение на смирението и любовта към Бога и хората.

–––

Използвани материали за публикацията: Orthodox Wiki, Orthodoxia News Agency, сп. „Свет“

Posted in Новини, Новини от света, Святост, Съвременна святост

Вижте още: