Християнство.бг
На 2 октомври 2026 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия, в пълен състав и конституиран като Църковен съд, разгледа делото срещу архимандрит Дионисий (Мишев) и утвърди решението на Софийския епархийски църковен съд от 1 септември 2026 г. за „низвержение от сан, без отлъчване от Църквата“.
Така хронологията според официалното съобщение на Светия Синод е следната: на 1 септември Софийският епархийски църковен съд е постановил наказанието, а на 2 октомври Светият Синод го е разгледал и утвърдил, с което наказанието влиза в сила.
За решението са гласували Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Ловчанският митрополит Гавриил, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Врачанският митрополит Григорий и Видинският митрополит Пахомий.
Против решението и с особено мнение относно процедурата са гласували Русенският митрополит Наум, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков и Сливенският митрополит Арсений. От заседанието са отсъствали митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Пловдивският митрополит Николай.
В мотивите са посочени установени по делото „многократни публични обиди и клеветнически твърдения срещу духовни лица“, както и „непристойна за сана дейност“. Според съда съвкупността от установените канонически и уставни провинения, техният умишлен характер и причинената съблазън обосновават наложеното наказание.
Решението е обявено за окончателно и наказанието влиза в сила от 2 октомври. Дионисий Мишев престава да бъде клирик и свещенослужител, но остава монах и не е отлъчен от Църквата. Той вече няма право да извършва богослужения като свещенослужител, да носи свещенически одежди и отличителните знаци на архимандритското достойнство.
В свое изявление, разпространено след решението, архимандрит Дионисий заявява, че не признава низвержението и го оспорва като противоканонично и противоуставно. Основните му възражения са свързани с компетентността на Софийския епархийски църковен съд, правото му на защита и безпристрастността на участниците в производството.
Дионисий твърди, че не принадлежи към клира на Софийска епархия и че е оспорил подсъдността на Софийския епархийски съд. Според него като духовник той е подсъден на Доростолския епархийски съд. Той поставя и въпроса за своя канонически статут като избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ, без да е извършена епископската му хиротония.
Той заявява още, че представената от него на 25 септември поверителна молба до Светия Синод не е била разгледана по същество и че не е бил изслушан преди утвърждаването на низвержението. Поставя и въпрос за безпристрастността на производството, както и за мотивите и доказателствата, въз основа на които е наложено наказанието.
Архимандрит Дионисий заявява, че ще поиска църковносъдебна проверка на производството и запазва правото си на канонична апелация до Вселенската патриаршия. Той съобщава и че възнамерява да сезира компетентни държавни институции.
Пълният текст на решението на Светия Синод е на страницата на патриаршията. Публикуваме и изявлението на архимандрит Дионисий към медиите като приложение към настоящия материал.
Редакцията публикува позициите на двете страни, без да се произнася по поставените в тях канонични и уставни спорове. Окончателната преценка по тях изисква запознаване с пълните актове и материалите по производството.
