Меню Затваряне

Седемте отроци от Ефес и истината за възкресението на мъртвите

Пролог за 4-ти април: Необичайно чудо, което показва истината за възкресението на мъртвите (В памет на светите седем отрока, които са в Ефес: Максимилиян, Екзакустидиан, Йамвлих, Мартиниян, Дионисий, Йоан и Константин)

Ние вярваме, братя, че ще дойде време, когато нашият Господ Иисус Христос, ще се яви в слава, ще духне над всички със Своето животворно дихание, ще изрече Своето всемогъщо слово, и всички ние сякаш пробуждайки се от сън, ще станем от гробовете си и повече няма да легнем в тях, ще възкръснем, и повече няма да умрем.

Тази истина за вещото наше убеждение в нея, Господ в продължение на много векове потвърждава с велики чудеса. Възкресението на Самия Него от мъртвите на Неговите светии, явяването от задгробния свят, нетлението на светите мощи, чудесата, извършвани от Божиите угодници след тяхната кончина – всичко това не е ли най-убедителното доказателство за общото за всички възкресение? Разбира се, че е така, братя! Но знайте, че тази истина Господ понякога потвърждава и с други знамения, освен указаните, още по-необичайни и превъзхождащи всеки ум. Едно от тези знамения ние днес ще ви предложим за ваша полза. Надяваме се, че ще го изслушате с внимание.

Светите седем отрока, паметта на които светата Църква извършва на 4-ти август, и които живеели по времето на гонителя на християните Деций, били деца на градските старейшини и всички те изповядвали християнската вяра. Деций, като разбрал, че те са християни, дълго ги принуждавал да принесат жертва на идолите, и като не успял в това, се отдалечил от Ефес, давайки им време за размисъл. В негово отсъствие светите изповедници, взимайки със себе си малко злато и сребро за своята издръжка, се отдалечили от Ефес и се скрили в една пещера, близо до града, който се наричала Охли, и тук прекарали множество дни в молитва. Най-младият от тях – Йамвлих, отишъл сам от пещерата в града, купил храна и я донесъл на своите приятели.

Веднъж когато той бил в града и чул, че Деций се върнал, разказал за това на своите другари. Страх обзел юношите и те започнали пламенно да се молят на Бога, за да ги избави Господ от мъчителя. Молитвата им била чута и Господ извършил необичайно чудо над тях. Не само сърцето, но и цялото същество на Христовите изповедници, и телата и душите им се успокоили, потапяйки се в необичаен сън, приличащ напълно на смъртта. Между другото Деций започнал да ги търси, разпитал за тях родителите им и като разбрал, че те се скрили в пещерата в Охли, решил живи да ги погребе и заповядал да затрупат входа на пещерата с камъни, където те се намирали. Заповедта била изпълнена.

Минали столетия, гоненията срещу християни се прекратили, дивният сън на светиите още не преминавал и не се прекратявал. Но ето, че през царуването на цар Теодосий Младши се появила ерес, отхвърляща възкресението на мъртвите. Тогава Господ, за да увери всички в истината на възкресението, дарувал живот и на светите отроци, като направил живи свидетели на възкресението. Те станали от необичайния си сън, който продължил 372 години (по други сведения 170 години) – пробудили като че от вчерашен сън, завърнали се към предишните си мисли и чувства и изпратили Йамвлих в града, за да им купи храна.

Когато той се приближил до града, се удивил когато видял над неговите врата изображението на Светия Кръст. Но още повече се удивил той, когато влизайки в града, чул някои да се кълнат в Христовото име и си помислил: „Нима това е Ефес?“ Накрая, като извадил една златна монета, той понечил да купи хляб. Продавачите също така се удивили, виждайки монетата с изображението на Деций и представили Йамвлих на градоначалника. Той, заедно с епископа, дълго разпитвал Йамвлих и, накрая, заедно с него и епископът тръгнал за пещерата. При входа й, те намерили ковчег с оловни дъсчици с надпис върху тях, който свидетелствал за затворените тук седем мъченици.

Влизайки в пещерата, те видели и самите светии, седящи там и прославили Бога. Това станало в четвъртия ден на август. Веднага изпратили вест за тях в Цариград на императора Теодосий и той незабавно дошъл, влязъл в пещерата, където се намирали светиите, обцелувал ги и прославил Човеколюбивия Бог. Като поразговаряли много с царя за вярата Божия, светиите след това заспали вече вечен сън и предали своите души в Божиите ръце на двадесет и втория ден от месец октомври.

Бог не е ли показал чрез това велико чудо Своето неограничено всемогъщество и власт над нашите живот и смърт, над нашите души и тела и над цялата наша съдба? И продължаващият толкова години сън, при съвършената цялост на телата, не е ли несъмнено свидетелство за Божието всемогъщество и това не доказва ли, че силата, която съхранила толкова време телата неповредени, лесно може и от пръстта да възвърне нашето тяло и някогашния му предишен вид? Разбира се, че е така.

И за какво Му е било угодно на Господа да прекрати необикновения сън на светиите, именно в това време, когато се появила ереста, отхвърляща възкресението на мъртвите? Не е ли ясно, че за това, за да може с проявата на Своята всемогъща сила да разобличи лъжата, да разсее съмнението и невярващите в истината на възкресението да направи вярващи? Нека да се запази тази истина завинаги и в нашите сърца и умове! Нека винаги да си спомняме за това, че ние ще възкръснем, че смъртта и пребиваването на нашето тяло в областта на тлението или неговото неразрушаване е само преход към нов живот. Нека помним това, за да запазим и нашето тяло чисто и непорочно. Защото, знайте, братя, че то ще възкръсне за безсмъртен живот, и че неговият вечен живот, след възкресението, ще съответства на нашия настоящ живот. Амин.

Кратка история на житието им вижте в Православен календар.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Святост

Вижте още:

error: Content is protected !!