Християнство.бг
Днес се простихме с отец Кирил Велинов, свещеник от Врачанска епархия. Той почина само на 40 години, но за повече от десетилетие работа на Божията нива остави пример за изключително активно служение и катехизиране на малки и големи в трите села, които обгрижваше. Близо 2 години беше възпрян от служение от покойния Врачански митрополит Калиник (без аргос), докато траеше разследване срещу него по подозрение в злоупотреба със средства за поклонническа екскурзия. Щателните проверки, които включваха разпити над духовници и от Бачковския манастир, доказаха неговата невинност. През това време отец Кирил работеше в съседна Гърция, за да издържа трите си деца.
Първата заповед за назначение на новия Врачански митрополит Григорий през 2017 г. беше за него. Духовникът, който не падна духом през това време на опетняване, се отдаде с още по-голям ентусиазъм на работата си, простил на клеветниците и загърбил стари рани. Дипломира се в Православния богословски факултет на Великотърновския университет с бакалавърска степен по специалността „Теология и социални дейности“, служеше редовно в родното си село Баница и в другите две, които му бяха поверени. Имаше много голяма посещаемост от млади и стари, които с вдъхновение изричаха заедно „Символ верою“ и „Отче наш“, ,на които ги бе научил.
Държеше да има църковен хор от поне четирима певци, които, идвайки от Враца или другаде, огласяха с професионалното си пеене службите, които бяха винаги съпроводени с актуални проповеди и беседи. Голяма радост и пример на подражание беше присъствието на литургиите на кметове на населени места, общественици, учители, директори на училища, историци от РИМ-Враца и много ученици. Редовна практика бе да се раздават на службите религиозна литература, образователни картички, осветени икони, средствата за които бяха осигурявани от настоятелства и дарители благодарение на неговите призиви и организация.
Отец Кирил харесваше служението си на „селски поп“ и не се оплакваше. С голяма любов общуваше с хора с различен статус, без да се сърди на липсата на умения за комуникация от тяхна страна или да се отвращава. Това за някои не беше приемливо и предизвикваше учудване и дори неодобрение и присмех. Той не се сърдеше, когато някой се обърне към него с „попе“.
Въпреки здравословните си проблеми от началото на годината, отец Кирил изпълняваше пастирските си задължения според силите си. Последното кръщение – на ученик в горен курс, макар и видимо отслабнал и изтощен, е извършил на 21 май – празникът на св. св. Константин и Елена.
Хората, с които общуваше, учителите и децата от СИП-РЕЛИГИЯ в Обединеното училище „Христо Ботев“ в с. Баница, което посещават деца от няколко села, приятелите, събратята му и миряните ще има с какво да го запомнят.
Отец Кирил шиеше свещенически одежди – раса и подрасници, както и народни носии. Преди всичко за себе си и приятели, но мечтаеше, ако има свободно време, да отвори в дома си ателие. Всички негови близки са били или са професионални шивачи – майка му, сестра му, вуйчо му. Работил е във врачанска шивашка фирма, ушил е ефектната сватбена рокля на съпругата си, шил е дамски облекла за гръцки бутик (“Сандитал“). Бродерията на попските одежди възлагаше на врачанска фирма. Отец Кирил работеше с указания и кройки от руски наръчник за църковни одежди и облачение на храм и успешно изработваше хоругви, покрови, стихари, храмови завеси.
„Руските одежди са ми слабост. Те са много по-тържествени”, споделяше свещеникът.
Той привлече средства от дарители и изцяло ремонтира храма „Свето Възнесение“, който беше готов при навършването на 135-та годишнина от построяването му. Направи впечатление на всички отличната организация на работата. На наетите и доброволците заплащането, храната и преспиването се осигурява ха от църковните настоятели. По време на изкопните работи в двора бяха открити кости от погребения, археологически артефакти, включително и монети, за които веднага бе уведомен РИМ-Враца. В двора на храма тогава се извършваха изкопни дейности за канализация, пътеки и се изграждаше рухнала част от оградата.
Дарителски акции, дело на отец Кирил и огласени чрез сайта „Дякония“и други издания, осигуряваха през годините храна, отопление, дрехи и средства за нуждаещите се жители от селата, обгрижвани от ентусиазирания свещеник. На празника на св. Йоан Рилски през 2018 година в училището на с. Баница бе изнесен урок по религия от богословски подготвени специалисти. Гости бяха директорът на учебното заведение г-жа Теменужка Томчовска, кметът на Враца Калин Каменов и кметовете на селата наоколо. Основен спонсор в тези инициативи беше врачанския бизнесмен Мануш Комитски, родом от с. Оходен, който редовно се черкуваше и не пропускаше да зарадва хората с милосърдие, на което се научи в храма. В храмовете в неделни и празнични дни от доброволци се раздаваха хранителни продукти и лакомства за децата. Редовни бяха и празничните общи трапези, наредени в местното читалище, споделени от всички жители.
Местните хора в духовно обгрижваните от отец Кирил села тържествено отбелязаха и дипломирането на своя свещеник, като по този начин изказаха своето уважение към неговите грижи за тях. Те бяха щастливи, че в селото имат основно училище, отворен храм и местен духовен пастир. Стремяха се да го слушат и да се отърсят от суеверия и митове, свързани с изповядване на вярата. Ето защо отец Кирил с радост приемаше поканите за честване на празници, организирани от местното читалище, в което фолклорът и народните обичаи бяха в унисон с църковната традиция. Неизменно всички се черкуваха – на Игнажден, Трифон Зарезан, Възкресение Господне и други празници и тогава се отправяха в читалищната сграда. Ето как празнуваха през 2019 година Трифон Зарезан в селото: „Водосвет за здраве, благословение на ново лозе, посеви и голям берекет извърши отец Кирил Велинов в село Баница. След тържествена света литургия в храм „Св. Възнесение” ентусиасти и миряни се отправиха към дома на Павлина и Димитър Трифонови, където спазиха обичая „зарязване на лозе“. В народни носии, с песни и голямо настроение, в слънчевия ден всички се поклониха пред иконата на свети Трифон. По стар обичай „нахраниха“ с благословен хляб и „напоиха” с вино коренищата на лозницата в двора с думите: „Както ние те храним, така и ти да ни храниш”.
Ритуалът се извършва за първи път в селото у дома на трудолюбивите стопани, които почерпиха гостите си с ястия, ракия и вино, собствено производство. За доброто настроение на всички се погрижиха певците от местната фолколорна група „Орхидея” с художествен ръководител Юри Крумов. В залата на читалище „Светлина” се състоя традиционната почерпка за празника, благословена от свещеника.Тържеството бе уважено от кмета Любен Нинов, който донесе свое вино за дегустация наред с местните лозари.”
А така празнуваха Игнажден в края на годината:
„Вчера настоятелството на храм „Възнесение Господне” в с. Баница отбеляза с литургия и годишна среща на църковни дарители, ученици и педагози големия християнски празник Игнажден. Въпреки минусовите температури камбанен звън събра в църквата двадесетина богомолци, а младо семейство от АЕЦ Козлодуй се причасти с Христовите тайни. В сградата на местното читалище празнична постна софра, приготвена от грък и италианец, живущи в селото, събра педагози, ученици, настоятели, църковен хор, благодетели на църковни инициативи, представители на кметства, Регионален исторически музей, АЕЦ Козлодуй и много миряни. От Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца (в която отец Кирил води кръжок „Религия и социални дейности“) заедно с ученици, които се погрижиха за обслужването на гостите, присъстваха преподавателите Огнян Николов, Георги Кръстев, Даниела Лазанова и Даниела Николова. Директорът на Обединено училище „Христо Ботев“ в селото Теменужка Томчовска отправи думи на благодарност към отец Кирил Велинов, който с активната си пастирска дейност допринася за разнасянето на Божиите искрици на християнската вяра в детските сърца“.
Голямата мечта на отец Кирил – книга за историята на храма и прословутото „Банишко Евангелие”, съхранено до наши дни, бе сбъдната през 2020 година след 10 годишен труд на местния историк, краевед и доктор на философските науки Анета Дилова, която бе представена в РИМ – Враца и в местното читалище с благодарност към отец Кирил Велинов. Това бе четвъртата ѝ краеведска книга за родното ѝ село Баница и седма поред, съобщи БНР. Идеята за нея се заражда преди 10 години, когато авторката за първи път попада на архивни документи за красивата църква в село Баница.
„Първото докосване до архива стана през 2010 година. Така че, както всяка книга има история, най-дълга е историята точно на тази ми книга. Много беше трудно, защото Врачанската епархия тогава е обхващала Ловешки, Плевенски, Врачански, Фердинандски и Видински окръзи. Архивът не е направен добре и понякога с дни не можеш да намериш името Баница в огромния архив на митрополията… Помогна ми сегашният свещеник отец Кирил Велинов. Той ми каза тогава, че е съхранил много ценни архиви…“.
Първото сведение за религиозен живот в селото Анета Дилова открива в прочутото Банишко евангелие от края на 13 век. От свещеника на Баница получава документи за строителството на храма. „Намерих най-напред жалба от майстор Иван, че баничани не са му изплатили пари. Тоест и тогава изграждането на църквите е било много трудно. Хората са събирали по един шиник оронена царевица или по един шиник жито, давали са го на търг и са събирали грош по грош, за да изграждат този храм“ (БНР).
Един кратък живот, изпълнен с много ентусиазъм и несломима воля, упование в Божията помощ и надежда за бъдещето на България угасна в разцвета на силите. Но остави след себе си изградено, сътворено и умножено толкова заразно добро! Поклон пред паметта на един достоен български свещеник! Бог да го прости!
———–
Бел. ред.: Публикациите и повечето от снимките са на автора от местната преса.
