Християнство.бг
На 17 октомври в Беларус са обявени присъдите на обвиняемите по „Делото Автухович“. За „държавна измяна“ и „тероризъм“ са осъдени общо 12 души, включително пенсионерка, свещеник и активист без крак, които проправителствените медии наричат „терористи“. Според разследването „членове на престъпната група“ са взривили къщи и коли на служители на властите, планирали са да вземат за заложници руски военни и не са изключили възможността за физическо ликвидиране на Александър Лукашенко.
Един от осъдените е предстоятелят на църквата „Св. Архангел Михаил“ в градчето Степанки (област Брест) Сергей Резанович, който получи 16 години затвор в колония и 19 200 рубли глоба, а съпругата му Любов Резанович получи 15 години затвор при общ режим и същата глоба. Синът им Павел Резанович получи 19 години затвор в колония при строг режим и глоба от 25 600 рубли. Общо всички обвиняеми по делото бяха осъдени на почти 200 години затвор.
Режимът на Лукашенко обвини участниците по „делото Автухович“ в намерение да извършат терористичен акт: да застрелят самолета на Лукашенко с гранатомет при излитане.
Процесът е бил закрит и на него са присъствали само някои роднини на обвиняемите и държавни пропагандисти, въпреки нивото на сериозност на обвинението за държавна измяна и тероризъм. В една правова държава такъв процес трябва бъде максимално отворен и публичен, тъй като всички изказвания, доказателства и факти се тиражират от медиите. Тогава съдиите са обект на всеобщо внимание и носят определена степен на отговорност пред обществото.
Самият Николай Автухович е опозиционен политик и опонент на Александър Лукашенко, създател на успешен таксиметров парк в град Волковиск, Гродненска област. Той е осъден на 25 години колония със строг режим – най-големият срок сред подсъдимите по това дело, 12 500 щатски долара глоба и отнемане на военното му звание (Автухович е ветеран от войната в Афганистан).
Николай Автухович открито се противопостави на режима на Александър Лукашенко и се кандидатира за депутат през 2004 г. След това компанията му започна активно да се проверява, а през 2006 г. срещу него беше образувано наказателно дело за неплащане на данъци и беше осъден на три години и половина затвор. Автухович беше освободен през 2008 г., а правозащитници го признаха за политически затворник. През 2009 г. той отново беше задържан, обвинен в подпалване на чужда собственост, а след това в подготовка на терористични атаки срещу беларуски служители. Последното му задържане е през 2020 г. В интервю за Deuche Welle през 2014 г. Автухович каза, че му е било предложено да поиска помилване, но той отказал, заявявайки, че не е виновен за нищо. Докато е очаквал присъдата си в колония преди делото, му е отказана кореспонденция дори с 83-годишната си майка, а здравословното му състояние рязко се влошава след обявяването на гладна стачка срещу несправедливите и незаконни нарушения на правата му.
Близки и приятели на подсъдимите наричат делото пълен абсурд, а правозащитници, говорейки по-дипломатично, казват, че процесът не може да се нарече безпристрастен и справедлив. Дъщерята на един от обвиняемите каза пред BBC, че баща ѝ не е познавал нито самия Автухович, нито членовете на т. нар. „група“, към която е бил причислен от следствието:
„Дори гимназист е в състояние да разбере абсурдността на това обвинение. Всички тези хора – пенсионери, хора с увреждания, са били обучавани във военни бази, за да заловят руски и беларуски представители на държавните структури? Пълни глупости“, каза тя пред BBC.
Адвокати и правозащитници обръщат внимание на факта, че държавните медии нарекоха самия Автухович и групата осъдени – „терористи и престъпници“ много преди процеса, което само по себе си лишава подсъдимите от правото им на безпристрастно разследване.
Според международния индекс за върховенство на закона (WJP Rule of Law index) към 2021 г. Беларус се нарежда на 136-то място от 139 места по скала, която определя степента на ограничаване на действията на властите от закона. След Беларус са Никарагуа, Египет и Венецуела. През последните пет години Беларус показва постоянно нисък резултат по тази скала. След 2020 г. (когато се проведоха президентските избори в страната) този показател се влоши още повече.
