Атанас Димитров – АтаДим
Всеки от нас е учил химия, физика и математика, но може би никога не е учил брачно съветване с предметите за безусловна любов и прошка, които са ни нужни всеки ден в семейния живот. Някои са заедно в брака от дълго време, оцелели след много изпитания, преглъщали горчиви сълзи на възглавницата си по тъмно, прогонвали мислите за раздяла и останали един до друг. Други са се провалили във взаимоотношенията си и затова се страхуват да се обвържат отново. Но всяка сутрин изгрява слънце и дава надежда за ново начало: „Забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене“ (Филип. 3:13), пише ап. Павел в едно от посланията си. Бог знае как да избърше сълзите и да възвърне изгубеното. А за тези, които в момента са посред бурята на семейната война, Господ напомня, че Той може да ходи по водата и да стигне до лодката, която се клати; няма да остави да потънат в дълбоките води уповаващите се на Него.
В началото на сътворението на света Бог установи семейството. Създаде първите хора Адам и Ева по „Свой образ и подобие“ и ги благослови в свята връзка (Бит. 1:27-31). Творецът постави в основата на брака любовта и приемането, като начин на общение. Противно на това, начинът на взаимоотношение, към който повредената от греха човешка природа тласка хората, е: омраза, завист, лъжи, невярност, разделяне, отхвърляне, нараняване. Но Бог и Неговите хора побеждават с „оръжията“ на жертвоготовната обич и прошката, които могат да обезоръжат всеки враг.
Човешката история, описана в началото на Стария Завет, започва със създаването на семейство – това на Адам и Ева. Началото на Новия завет също започва с историята на бъдеща брачна двойка – тази на сгодените Мария и Йосиф, в чийто дом се роди Иисус Христос, Спасителят. След потопа в Ноевия ковчег Бог определи да влязат не просто осем човека, без връзка помежду си, но четири семейства – тези на Ной и на тримата му сина. След като водите над земята се оттеглиха, новият живот започна с тях.
Първото чудо, което Иисус Христос сътвори, беше превръщането на вода във вино именно на сватбата в Кана Галилейска.
Творецът по изумителен начин създаде земята с нейните величествени планини, морета, океани и ги изпълни с чудни творения. Той в неизследимия Си разум желаеше да сътвори прекрасна обстановка за живот на човека.
След това извая и тялото на Адам от пръст и Му вдъхна жизнено дихание. За всичко що Бог създаде, се казва в Свещ. Писание: „И видя Бог, че това е добро“. Но за едно нещо Всевишният рече, че не е добро – „не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Бит. 2:18).
Светът не бе завършен, докато след мъжа не беше създадена жената, и не се събра първото семейство. Едва след това Бог си почина (Бит. 1-27-28; 2:2).
От място, близо до сърцето на Адам, Творецът извади ребро, за да оформи Ева и тя да е негова подобна на човека, сродна душа и той винаги да се стреми да запълни тази липса в него, търсейки подходящата половинка (Бит. 2:21-22). Жената беше като мъжа, със същото естество, но и различна, за да може двамата да се допълват. Така Създателят събра отново тялото – Адам и Ева в едно общо цяло: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. (1:27).
За да функционира правилно нашият организъм, Господ ни е дал две мозъчни полукълба, два бъбрека, два крака, две ръце, две уши, две очи и т.н. С това Бог отново показва, че в тялото е нужна „двойка“, подходящо свързана в едно, която да се ползва от силата на взаимопомощта. Такъв е и Божият съвършен план за семейството – двама, които са станали „една плът“ (Мат. 19:6).
* * *
„По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне. Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее? И, ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро“ (Екл. 4:9-12).
В първите глави на Битие Бог разкрива модела, по който да живее човечеството – мъж и жена, подходящо съчетани в семейство, общуващи с Него и помежду си свободно и открито. Този, Който установи брака определи и начина, по който той да функционира.
Важно е да си дадем сметка откъде получаваме картината за добро семейство – от това, което сме виждали в домовете на близки, от филмите или от Божието слово? Библията ни говори за всяка област от живота ни и мъдрите ѝ думи съдържат напътствие за всичко.
Бог ни поощрява да живеем в брак. Сключването му не води до робство или „бракуване“. Тези, които се страхуват да се обвържат, реално показват, че искат вратата за изход от връзката да бъде постоянно отворена. Да обичаш някого, обаче, означава да си готов да останеш до него завинаги. В атмосферата на семейството съпрузите могат да разкрият пълния си потенциал и да получат взаимно насърчение за развитие.
Трябва да се молим Бог да направлява пътя ни, когато се свързваме в семейство. А за тези, които вече имат семейство, Бог желае да помогне да го запазят, защото пред Него с партньора си те вече са станали едно, сключвайки брачен завет. Решението с кого да станем „една плът“ пред Бог е важно, защото определя в каква посока ще поемем живота ни. „Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа“ (Прит. 19:14). Когато правим избора си, трябва да знаем, че е добре християните да създават семейства с други вярващи, така че да изповядват обща вяра, която да предават на децата си.
В Свещ. Писание е записано: „Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?“ (2 Кор. 6:14-15).
Има сила в молитвата на двама, които се молят заедно в името Христово. „Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:19-20).
Когато търсим брачен партньор, трябва да гледаме така, както гледа Бог „защото Бог не гледа на лице“ (Рим. 2:11). В Притчи 31 глава, която описва добродетелната жена се казва, че „Миловидността е примамлива и хубостта – суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала“ (Прит. 31:30).
„Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога“ (1 Пет. 3:3-4).
Не бива да мислим, че Божият избор за нас ще бъде неподходящ и натрапен. Господ, Който ни е създал и ни познава, знае най-доброто за нас. „Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда“ (Иер. 29:11).
Ако все пак, не сме търсили Бог за водителство при избора на спътник в живота, това не е причина да се разделяме с него. В Божественото писание е записано, че Господ мрази напускане, той държи на всеки брачен завет, който е сключен: „За това, че Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, към която ти постъпи вероломно, когато тя е твоя другарка и твоя законна жена. Ако от омраза я напуснеш, казва Господ Бог Израилев, безчестие ще покрие дрехата ти, казва Господ Саваот; затова вардете духа си, не постъпвайте вероломно“ (Мал. 2:14-16).
Вярващите трябва да показват особено внимание, търпение и любов към партньорите, които не споделят вярата им, и трябва да ги карат да се чувстват приети, както Бог ги приема. Близките на тези, които са повярвали в Господ Иисус Христос трябва да виждат в тяхното поведение една превъзходна обхода, истинска любов, не само на думи, но и на дела, според учението, което са приели да следват.
„А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си. А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог“ (1 Кор. 7:10-15).
Адам не напусна Ева след грехопадението, въпреки последиците, които настъпиха. Авраам не остави Сара, след като тя не му раждаше деца. Исаак не се раздели с Ревека, въпреки че тя съдейства на единия си син Иаков с измама да вземе благословението на първородството от другия ѝ син Исав. Елкана не даде разводно писмо на Анна, когато не можеше да го дари с потомство, но я обичаше и се молеше за нея. Бог не позволи и Йосиф да напусне Мария, но насън го увещаваше да остане с годеницата си.
Бог е замислил съпругът и съпругата да създадат семейство, като сключат ненарушим завет помежду си, който представлява окончателно и необратимо посвещение един към друг. Древните племена също са сключвали завет едно с друго, за да могат заедно да се предпазят от по-силни врагове. Обричали са се, че когато едно от тях бъде нападнато, другото ще откликне да помогне, сякаш то е под атака. Вождовете на племената разменяли своите символи, така че всеки, който ги види, да разпознае, че са в заветно взаимоотношение помежду си. Така и днес съпрузите разменят брачни халки и имената си, като видим белег на святата им връзка и посвещение един на друг.
Иисус Христос поучаваше кога е допустим развода – по причина на прелюбодейство и разбира се, ако има насилие и психически тормоз, заплашващи живота и здравето на партньора. Господ не иска просто да ни задържа в едно мъчително взаимоотношение, но да бъдем щастливи в него. Романтиката е не само за медения месец, но трябва да съпътства цялото време на брака. Нужно е да сме инициативни в създаването на хубави моменти заедно с половинките си и да им отделяме качествено време.
Домът ни не е само място за живеене, той е нашия олтар пред Господа. Там проявяваме своята истинска духовност и сме такива, каквито сме реално. Скрити от чуждите погледи у дома ние не се преструваме, но там Бог ни наблюдава. Можем да изглеждаме святи и смирени в църквата, но в нашите жилища е истинското ни служение. Там служим на семейството си и прилагаме вярата си. На близките си дължим добро отношение, преданост, любов и грижа. Но често се получава обратното – към чуждите хора проявяваме любезност и търпение, а своите нападаме с яд и злоба. Правим това, защото се надяваме ближните ни да бъдат снизходителни към нас, но не е редно да злоупотребяваме с това и да ги нараняваме. Писано е: „Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник“ (1 Тим. 5:8).
В Новия завет има много напътствия към съпрузите: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си“ (Еф. 5:28-29, 33).
Апостол Павел пише: „Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог“ (1 Кор. 11:3). Мъжът ръководи семейството, но сам Той трябва да е воден от Бога. Принципите за движението по пътищата дават предимство на един водач, не защото той е по-добър от другия, но за да има ред. За да вземе правилните решения, мъжът трябва да бъде движен от любов към домашните си. Жените, създадени по-различни от мъжете и с роля на най-добри помощници, могат да изразяват и своята гледна точка за ситуацията. Това би помогнало да се види цялата картина. Накрая винаги изборите за дома трябва да се правят в съгласие и ако няма такова, да не се предприемат. Именно в единството се проявява Божията воля.
В моментите на пререкания обикновено егото на единия партньор желае да надделее над егото на другия. Но успешен брак има този, който успява да отстъпи и да се смири. „Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си“ (1 Пет. 3:7).
Много често разногласията в семейството се пораждат от различията между съпрузите. Мъжът и жената са създадени по особен начин, за да изпълняват различни роли в брака. Това не е, за да властват един над друг, а за да създадат добър и сплотен екип заедно. Няма дискриминация между половете в Тялото Христово, но равноправие – „мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение“ (Бит. 5:2).
„Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).
Мъжът беше сътворен от Бога да защитава и да се грижи, затова той обикновено е с по-едро телосложение, с по-дълбок глас, целенасочен и устремен. Жените раждат и отглеждат деца, но разбира се, не само това. Заради ролите си на домакини и майки, те са създадени да бъдат грижовни, съчувстващи и емоционални.
Съпрузите трябва да имат силна връзка, истинско приятелство, което устоява в добро и в зло. Тази нагласа за посвещение трябва да имаме не само в сватбения ден, но и когато е трудно, когато единият е болен, осакатен, напълнял, уволнен от работа, повален или обвинен. „Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина“ (Прит. 17:17).
Много бракове са се разпаднали, заради неспособността на съпрузите да превъзмогнат егоизма си, да си простят и да се обичат истински и безрезервно, както Бог обича. Други семейства обаче не са се провалили, защото в тях е царувала любовта. Иисус Христос ни учи да обичаме враговете си, а колко повече нашият най-близък човек – съпруга или съпругата ни. „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44).
За да съхранят брака си, съпрузите трябва да проявяват прошка един към друг, дори „седемдесет пъти по седем“, както поучаваше Христос. След като Бог е простил греха ни, ние също трябва да можем да простим. Когато емоциите ни са наранени, те ни завеждат в грешна посока. Не можем да очакваме първо да дойде изцеление в тях, за да дадем прошка. Свещ. Писание свидетелства, че Господ няма да ни прости, ако и ние не прощаваме (вж. Мат. 6:12 и 18:27).
В цялото си поведение в брака си и извън него ние сме пример за децата си и следва да бъдем само добър пример. Целта на един брак е повече от това, съпрузите да са заедно, за да преодолеят самотата си, но те имат призив да отгледат и възпитат потомство. Бог даде назначение на хората да се плодят и да се размножават. „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята“ (Бит. 1:28).
В Библията има много чудеса на свръхестествено зачеване след молитва, защото Господ отваря и затваря утроби – това са историите на Сара, Рахил, Ана, Елисавета, Мария и др.
Според Божия замисъл, възпроизвеждането на човека трябва да бъде не само физическо, но и духовно. Господната воля е бащите и майките, които ходят в Божия път, да доведат и децата си до познанието за него. „Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество“ (Пс. 144:4).
Родителите християни са мисионери за тяхното семейство и род. Тук е мястото да споменем, че според българското законодателство, трябва да е налице съгласие у двамата родители, за да формират у децата верски убеждения.
„Заповяда на бащите ни да разказват на децата си, за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух“ (Пс. 77:5-8).
Трябва да търсим от Господ насока за това по какъв изобретателен начин да споделяме с децата си Евангелието, така че да привлечем вниманието им и те да разберат и запомнят посланието. „Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш“ (Втор. 6:6-7).Когато са малки, те са по-възприемчиви и у тях трябва да бъде положена правилната основа. „Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее“ (Притч. 22:6).
Децата са духовни същества още от момента на зачеването им. Нашето отношение им влияе. Дали това ще е отношение на отхвърляне или на приемане; дали ще мислим, че децата са товар, който обърква плановете ни или ще подчиним намеренията си на този Божи дар, който е поднесен в живота ни, зависи от нас. „Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата“ (Пс. 126:3).
Трябва да се поучим от образа на най-добрия родител – нашият небесен Баща, изобразен така вълнуващо в притчата за блудния син (вж. Лука 15:11-32). Макар и съгрешил против него, бащата го чакаше, а когато синът се прибра, той го посрещна с радост, дарове и празненство. Нужно е да сме неизменна подкрепа на поколението след нас, но и да ги коригираме, ако е необходимо; да сме най-големите фенове на децата си, но и най-добрите им съветници.
Както със съпрузите, така и с децата си трябва да прекарваме специално време, да ги познаваме лично; да знаем през какво преминават и да не губим връзката си с тях, каквото и да ни коства това. Имаме обещание в Книгата Деяния, че ако се спасим ние, ще се спаси и домът ни (вж. Деян. 16:31). Нужно е да направим всичко възможно, за да привлечем децата ни в пътя на Господа и да не бъде загубена душата им. Следва да ги научим, че Бог ги обича и че Иисус Христос е техния Спасител, както и да ги възпитаме да бъдат достойни личности, добри хора с ценности и нравственост. Това е наша отговорност, не само на учителите. Трябва да култивираме у тях правилно отношение към труда, финансите, времето, другите хора. Трябва да ги напътстваме, че в Него са отговорите на проблемите с упование и молитва. Нашите деца, обаче, също ни учат. Можем да вземем пример от тяхната вяра и доверие, радост от малките неща, простителност, чистота и искреност.
Да си родител е призив, отговорност, съдба. Не всяка жена, която е родила е майка и не всеки, който е заченал дете, е баща. Това е отговорност, която изисква търпение, любов, грижа, себеотричане и отдаденост. Да се наречеш майка или баща е звание и награда за всеотдайността и подкрепата; приз, заслужен в болките, безсънните нощи и жертвоготовните моменти. Родителят е комплекс от качества на приятел в игрите, снабдител, лекар, аниматор, възпитател, психолог, социален работник, учител.
Необходимо е да даваме обич, прошка и внимание на децата си, дори и да не получаваме обратно такива от тях. Те не са бунтари сами по себе си, по природа, а стават такива, когато са наранени от нещо или някой. Трябва да открием какво ги наранява и уязвява, и да послужим за възстановяването, а не за съсипването на живота им.
Дните в живота ни минават, децата порастват, но през цялото време ние, като християни, трябва да имаме съзнание за вечността. Това, което бихме оставили като истинско наследство след себе си, не са парите и имотите, но нашето бъдещо поколение, възпитано в Божието слово. Ето това са нещата с вечна стойност, които завещаваме на чедата си. Семейството и взаимоотношенията в него са много важни за Господ, защото домът трябва да бъде здравословна среда за всички членове в него – както за съпрузите, така и за децата. Бракът ни следва да е пример за света, хората да виждат как в него Господ царува.
Александра Захариева е адвокат с над 22 години опит в гражданското и по-специално семейното право и писател, изповядващ християнската вяра и ценности. Омъжена е повече от 30 години. Има двама сина, единият от които е юрист, Светлин Захариев, вече семеен, а другият е режисьор, Крис Захариев.
Мотивирана от своята практика като адвокат, тя написва първата си книга „Да останем заедно“, която е посветена на взаимоотношението между съпрузите, така както го описва Библията. Втората ѝ книга „Да растем заедно“ е посветена на връзката между родителите и децата, отново според Божественото Писание. Третата ѝ книга „Къде си?“ е за несемейните хора, които искат да създадат семейство и търсят партньора си, устоявайки моралните принципи. В книгите си използва много цитати от Библията, както и е добавила нейни разкази и стихотворения, тематично свързани с посланията.
Темите за семейството и детското възпитание през християнския поглед я вълнуват дълбоко, защото тя вярва, че здравите семейства изграждат здрави общества.
–––––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 4 (54), година ХI, април 2025 г.
