Дълбок анализ на руският журналист, публицист и общественикв Сергей Чапнин за убийството на Дария Дугина:
„Терористичната атака на Можайската магистрала е началото на качествено нов етап на война за Русия. Това е началото на война на всички срещу всички. Става въпрос за това, че гражданската война в Русия не е приключила и отново преминава от студената в горещата фаза.
Александър Гелиевич Дугин се надяваше и вярваше, че дъщеря му ще влезе в историята на Русия като успешен консервативен политик, като руската Марин Льо Пен. Това беше негов личен амбициозен проект от 30 години. Той се гордееше с дъщеря си, а тя наистина беше „момиче на татко“. Едва ли Дугин е очаквал дъщеря му да стане президент, но може би лидер на парламентарна фракция на някаква нова консервативна партия. А можеше да се кандидатира и на предстоящите парламентарни избори. Но Дария Дугина влезе в руската история по различен начин – като жертва на терористична атака. Тя загина буквално пред очите на баща си, който трябваше да е в една кола с нея, но случайно се вози в друга кола. А това, което е преживял, виждайки сам смъртта на дъщеря си, е в пъти по-лошо, отколкото да умре с нея.
Дугин говореше много за т(Т)радицията и свещеното. Но изглежда, че това за първият път се среща с това, как Бог действа в историята. В неговата лична история, в историята на неговото семейство. Няма да спекулирам с това, но големите събития, особено трагичните, неизбежно повдигат въпроса: „Какво и на кого Бог е искал да каже с това?“ Всеки сам да отговари на този въпрос в себе си, в дъното на сърцето си.
Като жертва на терористичната атака Дария заслужава съчувствие. Не трябва да е така. Не можеш просто да убиваш хора. А Дугин като баща заслужава съчувствие. Скърбя и съчувствам на семейството.
Но наистина очаквах, че правосъдието ще възтържествува и Дугин и дъщеря му ще се изправят пред международен военен трибунал. Всички идеолози и пропагандатори оправдаващи унищожаването на Украйна трябва да бъдат изправени пред съд и наказани. Човеконенавистната идеология, която и Дугин, и дъщеря му уж „органично съчетаваха“ с православието, трябва да бъде осъдена.
Смъртта на Дария Дугина повдига друг тежък и болезнен въпрос: може ли да бъде оправдано самото руско православие, с което толкова дълго и ефективно жонглираха Дугин и дъщеря му, прикривайки омразата си към Украйна (някои наричат това руски фашизъм)?
Очевидно е, че Малофеев, Царград, Руската (народна) линия и други „руски патриоти“ ще продължат да използват руското православие за пропагандата си на насилие, вражда и омраза.
Дали смъртта на Дария ще бъде урок, предупреждение за тях?
Отговорът на този въпрос вече има: не, няма да бъде. В никакъв случай. Вече и те, и държавната пропаганда говорят за „свещената саможертва“.
Ще направят Дария мъченица. Ще крещят още по-силно за омразата си към Украйна. Те ще се постараят да използват смъртта ѝ, за да консолидират редиците си. Може би в краткосрочен план това дори ще проработи.
По-важно е да се подготвят документи за предстоящия военен трибунал. Неминуемо трябва да се случи.
* * *
Русия воюва срещу Украйна, но на „олтара на войната“ пролива преди всичко своята кръв…
–––-
Превод: Николай Джорев
Текстът е от личната страница на Сергей Чапнин във фейсбук