Меню Затваряне

Отворено писмо до архиереите на РПЦ: Защо забравихте за Божията правда?

Сергей Чапнин

Сергей Чапнин

Ваши високопреосвещенства!

Моето писмо е адресирано до православните епископи в Русия. Съзнателно няма да събирам подписи и няма да привличам църковни структури или обществени организации към инициативата си, тъй като се обръщам не към архиереите, не към ръководството на Московската патриаршия, а към всеки един от вас лично. Адресатът на писмото ми е всеки един православен християнин, положил обета на светото кръщение и монашеството, издигнат до епископското достойнство и признаващ в сърцето си, че е невъзможно да се управлява Църквата, без да се стремим да обичаме Христос, да търсим Неговата истина, да Му служим – на Него, а не на кесаря!

Не искам вашата благословия – това би било фалшива нота още в самото начало на разговора. Думите ми могат да предизвикат кисели физиономии, раздразнение и дори гняв от ваша страна. Осъзнавайки това, нямам голяма надежда, че искрено бихте благословили такъв разговор, а ритуалната благословия като демонстрация на епископска такава, нищо не означава. Ако сте съгласни, че този разговор има смисъл, помолете се за мен и напишете поне няколко реда в отговор. И аз се моля за вас, въпреки че днес това е трудно и болезнено.

Но аз дълбоко вярвам, че има благословение свише за такъв разговор, че сме призвани да говорим за единственото, което е необходимо (Лука 10:42), за нашата вяра, за онази любов към Христос, която е немислима без спазването на Неговите заповеди: който Ме люби, той ще пази словото Ми (Йоан 14:23).

Не е тайна, че вашето епископско служение е временно. Към вечните неща се отнасят любовта към Христос, желанието да следваме Неговото Слово, да Му бъдем верни и благодарни както в радости, така и в скърби. Можете да легнете в ковчега с брокатени одежди и скъпоценни панагии, но няма да можете да вземете със себе си чина и титлата. И нещо повече – няма да можете да се скриете зад своя ранг и титла на Страшния съд.

Обръщам се към вас в изтощение от мъчително дългото очакване на искреното ви пастирско слово, от безкрайното ви мълчание за главното. И ви моля да се отнасяте към казаното по-долу като към думи, изречени от позицията на слабост и недъг, а не на сила и голяма самоувереност.

Разбирам добре, че епископатът на Руската православна църква е голяма и сложна общност. С много от вас се познаваме лично от дълго време, молили сме се заедно, работили сме заедно. Имаше време, когато можехме да говорим откровено. Имаше време, когато се чувахме и разбирахме. Или всичко това беше илюзия?

Сега, по време на руската военна агресия срещу Украйна, съвсем спрях да ви разбирам. Чувам от устата ви само щампите на държавната пропаганда, обвити в благочестивите думи на църковна проповед и съмнителни богословски формули, които водят вас и вашето паство от Евангелието към някакъв имперски езически култ, чийто свещен център са станали властта, богатството и насилието .

Предполагам, че в това има и ваша вина. Виждам, че за много от вас това е съзнателен избор.

Може би сте водени от страх пред патриарха, който мечтаеше да стане църковен двойник на Путин – единствен владетел на Руската православна църква, и доста успешно постигна тази цел. Безсърдечие, лукавство, жестокост, лъжи – мисля, че неведнъж сте ставали свидетели как патриарх Кирил демонстрира тези качества в превъзходна степен.

Може би сте водени от страх пред тайните служби. Вие знаете как работи системата на властта в Русия и колко опасно е противопоставянето на специалните служби. Сигурен съм, че техните сътрудници редовно идват при вас, говорят, инструктират.

С една дума, вие прекрасно разбирате, че всяко инакомислие в Русия е наказуемо и най-вероятно много от вас многократно са наказвали духовенството, което си е позволявало да не е съгласно с официално предписаната картина на света, да мисли независимо, да възразява и да не си трае. Московската патриаршия отдавна изисква от своите духовници пълна и безусловна идеологическа лоялност. Тази задушаваща атмосфера се превърна в отличителна черта на Руската православна църква. Редките изключения само потвърждават правилото.

Така беше възможно да се живее повече от едно десетилетие, но избухна война. И сега, година след началото на руската агресия, трябва да се каже без заобикалки: патриарх Кирил е първият сред онези, които оправдават военните престъпления. В своите проповеди той озвучава „богословието на войната“, използвайки аргументи, които грубо противоречат на Евангелието и учението на Църквата. Няма да говоря подробно за това. Вие знаете всичко много добре и може би редовно го повтаряте в собствените си проповеди.

Но нека съберем смелост и да погледнем напред в бъдещето. Годините на патриаршеството на Кирил (Гундяев) са мрачна страница от църковната ни история. Религиозното възраждане бе прекъснато и сега Руската църква вече не се състои от грешници, спасявани от Божията благодат, а от озлобени фантазьори, опиващи се с коктейл от имперски митове, спомени и невъобразимо примитивна есхатология.

Време е рязко да се отдръпнем от това изкушение, но на много снимки вие все още стоите до патриарха: усмихвате се, вземате благословия, дарявате му цветя и скъпи подаръци.

Още веднъж: Вие сте до личност, която оправдава военните престъпления и предателството спрямо Църквата! Повтаряте думите му и преразказвате престъпните му теории.

И дори да си мълчите, може ли това мълчание да ни накара да се усъмним, че сте на негова страна? Може ли вашето мълчание да се приеме като опит за съпротива? Кървавата война не ви дава този шанс.

Помним обаче думите на апостол Йоан Богослов: съвършената любов пропъжда страха (Йоан 4:18). Все още имате шанс да останете свидетели и ученици на Христос, Който беше невинно осъден, пострада и бе разпнат на Кръста. Моля се поне някои от вас да се възползват от този шанс да се върнат към обетите, които са дали в светото кръщение и при замонашването си.

Спомням си как сравнително неотдавна, в края на 80-те години, беше опасно да се говори за новомъчениците, а тези, които ги споменаваха от амвона, бяха считани за смели и безстрашни проповедници. Но още в началото на 90-те години това идеологическо табу беше премахнато. Със сигурност и вие неведнъж сте проповядвали за новомъчениците, цитирали сте техния подвиг на вярата като пример и сте се вдъхновявали от него. А сега ми кажете, това само думи ли бяха, които нямаха нищо общо с вашите действия? Ако е така, вашите проповеди са били лицемерни и измамни. Как ми се иска да греша!

Давам си сметка, че и самият аз съм в слаба и уязвима позиция. Упрекът, който може да ми бъде отправен, е очевиден: ти напусна Русия, в безопасност си, така че нямаш моралното право да ни отправяш тези укори!

Неведнъж съм виждал този аргумент да се използва с единствената цел да накара събеседника да замълчи. Все пак ще се опитам да ви отговоря.

Първо, през последните десет години аз и в Русия говорех за същото. Говорил съм и ще говоря, защото думите на блаженството за гладните и жадните за правда за мен не са празна фраза. Търсенето на правдата е необходимо, а желанието човек да се огради от истината с пропаганда или с благочестиви приказки води до погибел. Днешните медии ни позволяват да виждаме света по-ясно и да изричаме словото на истината по-силно от всякога. Тази възможност вече не може да ни бъде отнета.

Второ, кой ви пречи да заминете? Ако не сте съгласни, ако виждате рискове и заплахи в това свободно да изразявате позициите си, напуснете – както си тръгнаха стотици хиляди руски граждани. Сред тях има много православни и те имат нужда от свои свещеници и епископи. Те чакат свободна проповед, чакат духовна подкрепа. Спомнете си, че след Октомврийската революция, и особено в годините на Гражданската война, десетки епископи напуснаха Русия и основаха църквите на руската диаспора. Сега няма такива. Това също говори много за състоянието на Църквата ни. Да, заминавето също носи голям риск, но е невъзможно да се страхувате, че поместните църкви ще ви изгонят, въпреки че не всички от тях ще се отнесат с уважение и разбиране към вашето решение. Неприятно е да се признае, но част от православните църкви се солидаризират с агресивната антизападна реторика на патриарх Кирил и я повтарят.

И накрая, трето, надявам се да се върна. Надявам се, че православните християни ще имат възможност да изградят свободна Църква в свободна Русия. И големият въпрос е каква е ролята на сегашния епископат в това? В момента той не просто губи авторитет и доверие. Ще се съгласите, че съвсем не е изключено такъв епископат на новата ни свободна Църква просто изобщо да не е необходим.

Думите на св. Софроний Есекски, пълни с големи надежди, не се сбъднаха. Той казваше, че „Руската църква е претърпяла изключително изтощение в страданията за името Христово“ и затова „Руската църква е изправена пред въпроса за съвършенството, основано на вечния духовен закон: пълнотата на изтощението предхожда пълнотата на съвършенството.”

Уви, след изтощението, не настъпи ера на съвършенство, а ера на ситост, просперитет и богатство, ера на безсърдечие, лицемерие и жажда за власт. Днес Руската църква е по-далеч от Христос, отколкото някой би могъл да си представи.

Ваши високопреосвещенства! Позорното, катастрофално мълчание на повечето от вас през тази жестока и несправедлива война на Русия срещу Украйна се превърна в неизличимо петно ​​върху цялата Руска православна църква.

Може ли вашето отношение към Украинската православна църква и лично към митрополит Онуфрий да се нарече по друг начин освен предателство? Вие предадохте, отдадохте на растерзание значителна част от собствената си Църква. Вие не повярвахте на митрополит Онуфрий и приехте за истина лъжата, която изрече нашия патриарх.

Вашето мълчание, когато руските власти започнаха да използват църковни аргументи в своята пропаганда, струваше скъпо на украинската църква: натискът от страна на украинската държава и значителна част от украинското общество беше естествена реакция срещу активното участие на патриарх Кирил и Руската православна църква в недвусмисленото оправдание на агресията.

Тази отговорност, макар и не по равно, ще бъде споделена не само от онези, които публично подкрепиха руската агресия, но и от тези, които си мълчаха.

Сегашната руска държава иска не само икономиката, образованието и културата на страната да преминат на военна основа. Църквата, която през последните години като вярно куче се отъркваше в краката на държавната власт, сега трябва да обслужи и страшната война.

Умолявам ви – съпротивлявайте се активно срещу лъжата и неистината!

Спрете да подкрепяте и оправдавате войната!

Спрете да благославяте войници и оръжия!

Заявете, че военнопрестъпниците не могат да прекрачват прага на църквата без покаяние, камо ли да участват в нейните тайнства!

Призовете всички към един справедлив мир!

Руската църква ще трябва да се научи отново да говори за истината, за състраданието, за истинското миротворчество, за справедлив мир. Руската църква ще трябва да отвори очите си за страданията на мирните хора в Украйна и престъпленията, които руските войски са извършили в окупираните територии. Не само да ги види, но и да ги признае, да ги осъзнае и да намери сили да се покае за своето съучастие в тях. Без това тя няма бъдеще!

Съблюдаването на истината и правдата е по-угодно на Господ от жертвата (Прит. 21:3).

Замислете се за това, че днешните ви жертви може да не са угодни Господу!

Замислете се за това, че днес няма истина в молитвите ви!

И на кого в крайна сметка служите.

И кой би имал нужда от такива като вас.

Сергей Чапнин
23 януари 2023 г.
Събор на новомъчениците и изповедниците на 20 век

——–

Превод: архим. Никанор Мишков

Източник: Public Orthodoxy

Posted in Публицистика, Църква и политика

Вижте още: