Християнство.бг
Коментар на Сергей Чапнин във връзка с изявлението на Св. Синод на УПЦ-МП:
„Силно съм озадачен от днешното изявление на Свещ. Синод на УПЦ-МП. Седят си митрополитите, усмихват се… и ето, че сега са камикадзе.
Първо. Логиката на текста, който е съставен с оглед на методическите указания, изпратени от Москва, е до болка позната. Всички православни епископи в РПЦ и всички православни офицери от ФСБ говорят едно и също: „Имаме външни и вътрешни врагове и водим с тях непрестанна борба“.
Конфузът е в това, че на епископите на УПЦ е забранено да наричат с имена външните врагове. Те не споменават нито Путин, нито Кирил в своето изявление. В тяхната картина на мира има само „Руската федерация като цяло“. Някаква неосезаема същност, която не се нуждае от детайли.
Този събирателен образ обаче не е толкова ужасен. Войната сама по себе си е „ужасна“, но изглежда като абстрактен грях. Чий е този грях, митрополитите още не са разбрали, въпреки че споделят болката от страданията на украинския народ. Но не е така с вътрешните врагове. Те са много – някои от митрополитите смело ги наричат по име (Порошенко), други не толкова конкретни, но съвсем разбираеми (ПЦУ, „предишното правителство“, „група народни депутати“, „органи на местното самоуправление“). И се оказва, че тези митрополити имат значително повече врагове вътре в Украйна, отколкото навън. И това е по време на война? Изумително.
Второ. Както знаем, в края на 2022 – началото на 2023 г. в Москва патриарх Кирил ще оглави архиерейски събор. Съдейки по текста на изявлението, митрополитите планират да го посетят. Обтекаемите формулировки относно Руската федерация ще им позволят да влязат безпрепятствено в страната. Какво пък, да видим какво ще се получи от това.
Трето. В такъв промосковски контекст фразата „Украйна ще устои и ще запази държавността си“ звучи много неочаквано. Тоест Синодът на УПЦ вече не смята, че опазването на териториалната цялост на страната е актуална задача. Украинските митрополити са убедени, че страната със сигурност ще изгуби част от своята територия, и че трябва да говорят само за запазване на държавността, съгласявайки се със загубата. Оправданието е направо по Фройд.
И накрая, четвърто. Обявената вчера „среща с участието на епископи, свещеници, монаси и миряни“, която многократно е поискана от представители на различни епархии, все пак ще се състои. Но ще бъде мероприятие с цел да се изпусне парата. Митрополитите дори не крият театралния характер на срещата. Съдейки по формулировката, трудно е да се разбере дали на тази среща ще се вземат някакви решения или целта е само да си поговорят? Прекрасното оправдание, че дискусията не трябва да извежда събралите се „извън каноничното поле“ напълно блокира две основни теми:
1. Съд над патриарх Кирил;
2. Излизане извън юрисдикцията на Москва.
Така украинските митрополити за пореден път заявяват съвсем недвусмислено: ние сме с Москва и с патриарх Кирил. Изглежда, че и пътят им ще бъде един – да се преместят в Москва. Или, ако получат прилични пари от Москва за предателството си, тогава ще могат да се пенсионират и да отидат в по-топли държави.
Те ще изгубят паството си.
В действителност не познавам лично украинския епископат, но все пак си мисля, че някъде има достойни епископи и с течение на времето те ще намерят форма на съединение с ПЦУ.
Напоследък си мисля обратното: нека никой никъде не ходи, нека всички заминат за Москва. Украйна има нужда от нови епископи.
