Християнство.бг
Днес, на 98-годишна възраст се упокои бившият Киевски митрополит Филарет Денисенко.
Почетният „патриарх“ и бивш митрополит на Киев беше хоспитализиран поради влошаване на здравето му, причинено от обостряне на хронични заболявания.
Киевският митрополит Епифаний изрази своята дълбока скръб в емоционално послание в социалните мрежи и призовава вярващите към молитва. Той отбеляза, че новината за упокоението на бившия митрополит е изпълнила сърцето му със скръб и призова вярващите в цяла Украйна да отправят сърдечни молитви за упокой на току-що починалия архиерей. Изразявайки съболезнования към семейството, митрополит Епифаний подчерта трайното духовно наследство на бившия митрополит Филарет.
Доц. Сергий Шумило – автор и сътрудник на Християнство.бг – също изрази скръбта от загубата на архиерея в своя публикация в соицалните мрежи, като сподели впечатленията си от своите срещи с митрополита.
Изчезна цяла епоха в историята на украинското православие… Въпреки цялата противоречивост на личността на патриарх Филарет, той завинаги ще остане в историята на Украйна и на Църквата. Малко от съвременните украински църковни дейци ще успеят да останат в паметта на всички бъдещи поколения. Въпреки това името на владика Филарет, независимо от всички нееднозначности, ще се запази в нашата история завинаги. Може да се оценява по различен начин неговата личност и методите му на управление.
Той беше син на своята епоха, която също беше нееднозначна и противоречива. Но неговата роля в развитието на Украинската екзархия в съветско време, във възстановяването на Киево-Печерската лавра и много храмове в края на 1980-те години, в създаването на УПЦ МП през 1990 г. и получаването на самоуправление от нея, а след провъзгласяването на независимостта на Украйна — в борбата за автокефалия и статут на патриархат на Украинската църква — са безспорни. Всичко временно и суетно ще отмине и ще бъде забравено, но това име със сигурност ще остане.
Никога не съм бил почитател на владика Филарет, често съм се отнасял критично към някои от неговите постъпки и изказвания. Но безспорно той беше изключителна историческа личност. Общуването с него за мен като историк и религиовед винаги беше интересно. Той беше цялостен, откровен и последователен, дори в своите грешки. Винаги имаше собствена принципна позиция и вътрешна опора. Въпреки определените различия, това предизвикваше уважение. Знаейки за някои наши различия в гледните точки и оценките на определени събития, той се отнасяше с уважение към моите възгледи и можехме с часове да разговаряме много откровено на различни теми.
От общуването ми с владика Филарет мога категорично да свидетелствам, че каквото и да се казва за него, той беше искрено вярващ и религиозен човек (за разлика от някои други църковни функционери), макар и с известен отпечатък от съветското наследство. Той живееше за Църквата — така, както я разбираше. Впечатляваше неговата отлична памет дори в напреднала възраст. Той помнеше най-малките подробности от исторически църковни събития, на които е бил свидетел от 1950-те години насам, помнеше всички имена, дати и т.н. Много е жалко, че всички тези негови спомени и свидетелства не бяха записвани както трябва.
Както ми обясняваше, той се стремеше да запази идеята и статута на Киевската патриаршия, за да не бъде тя изгубена в бъдеще, а да залегне в основата на една обединена Украинска църква в родината и в диаспората. И смяташе, че няма право да се откаже от патриаршеското си достойнство именно с тази цел. Дали е бил прав в тези свои действия, мисля, че времето ще покаже.
В моята памет владика Филарет ще остане именно такъв — противоречив, но последователен и принципен.
Вечна памет и Царство небесно!
