
В предаването „Ние сме от Украйна“ доц. д-р Сергий Шумило – богослов и историк, директор на Международния институт за атонско наследство, разказва за това как религиозната пропаганда е част от хибридната война. Водещият на рубриката „Домът на новините на Олег Кудрин“ говори за основните политически, икономически и културни събития в и около Украйна през изминалата седмица.
Докато Украйна защитава земите си от руската агресия, борбата продължава на друг, не по-малко важен фронт – за съзнание, вяра и духовна идентичност. Сергий Шумило е убеден: религиозната пропаганда се е превърнала в част от хибридната война, а възстановяването на духовната памет е оръжие, което може да укрепи нацията.
„Религиозният наратив може да бъде част от хибридна война, не по-малко опасна от медийната или политическата пропаганда“, казва Сергий Шумило. „Това не е нещо отделно, а е компонент от единен процес. Русия се подготвя за това от години – разработва схеми как да повлияе на съзнанието на хората с помощта на религията и идеологията.“
„Войната не започна през 2022 г. или дори през 2014 г. Тя беше подготвяна много години преди това“, казва историкът.
По време на лекцията си в Украинския дом в Рига той говори за това колко дълго преди пълномащабното нахлуване Русия е изграждала идеологическа основа за агресия. Това включва не само политически, но и религиозни механизми на влияние, които са превърнали православието в инструмент на имперската пропаганда.
Религията като инструмент на хибридна агресия
Според Шумило, руската политическа машина отдавна се е научила да използва духовните символи като инструмент за манипулация. Още през 2000-те години Кремъл създаде образа на „православния президент“ – първо за Путин, а след това се опита да повтори този сценарий в Украйна, като промотира Виктор Янукович като „православен лидер“.
„Това беше изобретение на политически стратези. Образът на „православния президент“ беше създаден в Русия, а след това се опитаха да го пренесат в Украйна. Но при нас не се получи, защото украинците имат различен манталитет. Вярата за тях е едно, политиката е съвсем друго“, подчертава ученият.
Украинците, казва Шумило, имат вътрешен предпазител, който им пречи да смесват религията с политиката. И това е една от причините, поради които проектите на Кремъл за „руски свят“ не са се утвърдили на украинска земя.
След 2005 г., когато Русия загуби възможността „меко да интегрира“ Украйна чрез политически марионетки, започна подготовка за по-агресивен сценарий. Тогава се появиха програмни документи, които се отнасяха не само до Украйна, но и до цялото постсъветско пространство.
„В тези материали директно се посочва: където има „руски език, руска култура и православие“, това са руски територии, които трябва да бъдат „върнати на империята“. Споменаваха не само Крим и Донбас, но и Латвия, Естония и дори Закарпатия. Те открито го декларираха“, обяснява Шумило.
Украйна и Латвия: общи заплахи и съюз на духовната памет
Русия, смята изследователят, продължава да действа по същите принципи, използвайки религията като прикритие за идеологически натиск. Ето защо сътрудничеството между Украйна и Латвия в сферата на духовната сигурност е не по-малко важно от военното или политическото.
„И Украйна, и Латвия са преживели колониалната политика на Русия. Имаме много паралели и общи предизвикателства. А опитът на Украйна може да бъде много полезен за Латвия – как да разпознава и неутрализира идеологическите заплахи, преди да придобият реална сила“, казва доц. Шумило.
По време на пътуването си до Латвия той се среща не само с украинската общност, но и с местни религиозни дейци – православни, лутерани и католици.
„Русия много активно използва религиозни и културни фактори. Затова е важно Латвия да разгледа това по-внимателно. Защото тези предизвикателства съществуват – и ние трябва да можем да ги разпознаем предварително“, добавя Шумило.
Атон и хилядолетната духовна приемственост на Украйна
Отвъд темата за хибридната война, Сергий Шумило е известен като изследовател на атонското наследство. Неговите трудове възстановяват разбирането на украинците, че духовните корени на украинската култура не са в Москва, а на Света гора Атон и в Киев.
„Монашеството на Киево-Печерската лавра е израснало от атонската традиция. Историята показва, че украинската духовност се е формирала самостоятелно, в пряка връзка с Византия, а не чрез Москва“, казва изследователят. Той намира доказателства в архивите за казашкия манастир „Чорни Вир“, основан от казаците на Света гора Атон през XV век.
„Атон беше не само духовен, но и културен център, където украинците оставиха дълбока следа. Нашите хетмани – Мазепа, Самойлович, Апостол – подкрепяха атонските манастири, изпращаха дарения. Атон беше мост на духовното единство между Европа и Украйна“, отбелязва Шумило.
Духовната устойчивост като условие за победа
Но основното изпитание за украинската вяра е настоящата война. Тя показа, че духовната сила на народа е не по-малко важна от оръжията.
„Войната не е просто фронт. Тя е изпитание за човечността. Някой се доближава до Бога чрез страдание, докато друг губи моралния си компас. Най-страшното е обезчовечаването, когато хората спрат да съчувстват“, казва Сергий Шумило.
Ето защо, убеден е той, победата трябва да бъде не само военна, но и духовна. Украйна трябва да излезе от тази война по-силна – запазена във вярата, човечността и вътрешната свобода.
„Който се бори с дракон, не трябва самият той да стане дракон“, цитира изследователят. „Най-важното е да не се изгубим. Трябва да останем хора дори в най-мрачните времена.“
На Света гора Атон вече се изпълняват програми за духовна рехабилитация на украински войници – възможност за намиране на мир, възстановяване на психическото равновесие и възвръщане на вярата.
„Украинците многократно са доказвали: ние сме способни на чудеса. И най-важното е да пазим вярата, защото където има истина, там е Бог. А където има Бог, там е победата“, заключава Сергий Шумило.
Вярата като щит
Днес Украйна е не само военен, но и духовен щит за Европа. Нейната борба е борба за правото да остане себе си, за светлина сред тъмнината. И както ни напомня Сергий Шумило: „Вярата не е бягство от реалността, а сила, която ни позволява да я гледаме с надежда“.
Източник: lr4.lsm.lv