Меню Затваряне

Силата на думите

Маргарита Генчева

Маргарита Генчева

Противопоставянето в нашето общество напоследък е стигнало до ниво, където и едните, и другите лепят обидни етикети на „вражеския лагер“, като се капсулират в собствения си свят от идеи и вярвания.

Напрежението се усеща осезаемо най-вече в социалните мрежи, защото хората за първи път откриха място, където да изказват мнения, без да застанат лице в лице с другия човек и така да се заблудят, че няма да понесат отговорност за думите си.

Темите, които разделят общественото мнение, включват текущи събития, но и разбирането ни за миналото.

Днес живеем в голям стрес и заради забързания начин на живот, който водим, единствено чакаме повод да „избухнем“. Само някой да не навлезе в личното ни пространство, където спокойно сме се изолирали от външния свят! Оттам много лесно се обясняват обидните и подигравателните имена, с които двете групи хора се замерят и унижават.

Вместо да водим спокоен диалог по някои теми, ние използваме словото, за да сипем кал върху противника. И това е проблем! Значи не сме разбрали смисъла на думите и използваме силата им, за да разрушаваме.

Изходът от ситуацията е да излезем отвъд стереотипите, с които свързваме определени прослойки в нашето общество. Да видим другия, както Бог вижда човека: Своя икона, макар и потъмняла. Че и за другия срещу нас Господ Иисус Христос се разпна на Кръста! И „жълтопаветника“, и „копейката“ са безкрайно ценни в очите Му!

А и не мисля, че в едно културно общество обидните и подигравателни наименования( като горните) на “противника” и “другия” са добър начин за изразяване на позиция. Теза се защитава с аргументи, а квалификациите не са такива!

Думите могат да лекуват и да тровят човешката душа. Могат да възкресяват и да убиват. „Говорете нежно“, казва св. Лука Войноясенецки. Уверявам ви: единственият начин, по който бихме се приближили до човек, с когото въобще не се разбираме или с когото времето и събитията са ни разделили, е именно чрез любовта!

Един свещеник беше казал, че всички маски падат пред неумолимата проверка на Любовта! Мислим си, че сме единствено прави и че другите грешат, но накрая може да се окаже, че с нашата фарисейска правда сме останали извън Божията.

С крещене, с размахване на гръмки думи, със заплахи към инакомислещите нищо няма да постигнем, дори да сме прави.

След разговор с някои хора се чувстваш окрилен, а други те заливат с жлъч и омраза. Независимо какви тези защитават и колко са благородни техните каузи, именно такива моменти стават лакмус за любовта. „По плодовете им ще ги познаете“, казва Христос.

И накрая, важни са мотивите на сърцето. Може някои думи на близки хора да ни се струват по-резки, но ако са движени от любов, това със сигурност се усеща.

Затова е по-добре да говорим нежно, но ако не можем да го постигнем, поне да бъдем движени от обич към ближния си, а липсите ще допълни Божията благодат. Думите имат такава сила заради човешкото сърце: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо“ (Мат. 12:35).

Има една прекрасна молитва, която приписват и на архим. Йоан Крестиянкин, и на св. Амвросий Медиолански:

Господи, Боже мой!
Направи ме достоен да бъда инструмент на Твоя мир!
Да нося любов там, където има омраза.
Да прощавам там, където обиждат.
Да събирам там, където има разпри.
Да говоря истината там, където господства заблудата.
Да градя вяра там, където съмнението дави.
Да възкреся надеждата там, където отчаянието измъчва.
Да внеса светлина в тъмнината. Да събудя радост там, където живее скръбта.
Господи, Боже мой, направи ме достоен! Така че не да ме утешават, но аз да утешавам.
Не да ме разбират, но аз да разбирам другите.
Не да бъда обичан, но да обичам. Защото който дава, той получава. Който се забравя себе си, той печели.
Който прости, ще му бъде простено.
Който умре – той възкръсне за вечен живот.
Амин!

———

Изображение: images.app.goo.gl

Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: