Ренета Трифонова
Д-р Марк, известен онколог, веднъж бил на път за важна конференция в друг град, където щял да получи награда в областта на медицинските изследвания.
Той бил много развълнуван, че ще присъства на конференцията и отчаяно искал да стигне колкото е възможно по-скоро. Работил дълго и упорито върху своите изследвания и чувствал, че усилията му заслужават очакваната награда.
Въпреки това, два часа след излитането, самолетът кацнал аварийно на най-близкото летище поради някаква техническа повреда.
Изплашен, че няма да успее навреме да стигне за конференцията, д-р Марк веднага отишъл на рецепцията и установил, че следващият полет до дестинацията е след десет часа. Рецепционистът му предложил да наеме кола и сам да шофира до града, в който се провеждала конференцията, и който бил само на четири часа път.
Нямайки друг избор, лекарят се съгласил с идеята въпреки, че мразел шофирането на дълги разстояния.
Д-р Марк наел кола и тръгнал на път.
Скоро обаче времето внезапно се променило и започнала гръмотевична буря. Проливният дъжд много затруднявал шофирането и той пропуснал завой, който трябвало да направи.
След известно време най-накрая се натъкнал на малка неугледна къща. Отчаян, той излязъл от колата и почукал на вратата. Отворила красива жена, той обяснил какво се случило и я попитал дали може да използва нейния телефон.
Жената обаче отговорила, че няма телефон или друг електронен апарат, но поканила лекаря да влезе вътре и да изчака времето да се оправи.
Гладен, мокър и изтощен, той приел любезното й предложение и влязъл.
Жената му дала топъл чай и нещо за ядене. Казала му, че може да се присъедини към нея за молитва. Но д-р Марк се усмихнал и отговорил, че вярва само в упоритата работа и й казал да продължи с молитвите си.
Седейки до масата и отпивайки от чая си, лекарят наблюдавал жената в мъждивата светлина на свещите, докато се молела до нещо, което приличало на малко детско креватче.
Всеки път, когато завършвала едната молитва, започвала друга. Усещайки, че жената може да има нужда от помощ, лекарят се възползвал от възможността да проговори с нея веднага щом тя приключила молитвите си. Попитал я какво точно иска от Бога и дали смята, че Бог някога ще чуе молитвите й. След това я попитал за малкото дете в креватчето, за което тя очевидно се молела.
Жената се усмихнала тъжно и казала, че детето в креватчето е нейният син, който страдал от рядък вид рак и имало само един д-р Марк, който можел да го излекува, но тя нямала пари да си позволи неговия хонорар, още повече, че д-р Марк живеел в друг далечен град. Тя казала, че Бог досега не е отговорил на молитвата й, но че Той ще направи така, че един ден да има някакъв изход и добавила, че няма да позволи нейните страховете да надделеят над вярата й.
Смаян и безмълвен, д-р Марк стоял облян в сълзи, които се търкаляли по бузите му и само прошепнал: „Бог е велик!“, като си припомнил последователността на случилото се.
Имало неизправност в самолета, гръмотевична буря, той се изгубил; и всичко това, защото Бог не просто отговорил на нейната молитва, но и му дал шанс да излезе от материалистичния свят и да отдели малко време за бедните нещастни хора, които нямали нищо друго, освен богатството на молитвата.
Текстът е преведен от социалната мрежа Meta
