Християнство.бг
Колко бързо се промени църквата… Преди 35-40 години тя се оплакваше от потисничеството на властите и призоваваше за мир и състрадание, но веднага, щом получи някаква власт, веднага – в лицето на някои свои оратори, тя започна агресивно да налага своя дневен ред на всички. Аз самият съм вярващ, освен това съм свещеник на Руската православна църква от 10 години, но ужасно се срамувам от подобно агресивно поведение на много влиятелни представители на моята църква.
Абсолютно не съм привърженик на каквато и да е законодателна регулация по отношение на въпроси от сексуалната сфера (естествено, с изключение на това, което касае непълнолетните). Единствено много бих искал абортите да бъдат премахнати от задължителното медицинско осигуряване, защото не искам да участвам в това деяние дори косвено – чрез данъците си. Но не виждам смисъл в законодателното налагане на християнския морал и свеждането на наказателния кодекс до библейски шариат.
Като цяло съм категорично против използването на административен ресурс при проповядването на Евангелието и християнския морал. Виждам от историята, че това не свършва добре. Не бих искал да живея в „православна държава“. По-добре е да живеем в светска държава, където властите не се интересуват от църквата. Не ни помагайте – просто не ни се месете. Както е казал свети Йоан Златоуст: „Църквата няма друго оръжие освен словото“. Думите и добрият пример – това е, което трябва да промени обществото, а не църковното лоби във властта.
Невъзможно е да накараш някого да те уважава; уважението трябва да се заслужи. Насила можеш да наложиш само страх. Мислите ли, че като забраните на всички да ни критикуват, като наложите „християнски морални стандарти“ на всички на конституционно ниво, като утвърдите Евангелието като държавна идеология, като въведете християнско образование в детските градини и училищата, като същевременно строго преследвате всяко несъгласие, можете да направите хората истински християни? Ами това вече сме го имали, например при цар Алексий Романов. Но наистина ли можете да наречете християни тези, които са изгаряли хората живи в дървени колиби, само защото са се прекръствали по погрешен намин? Абсолютно не! Това е един начин да се отгледа поколение фарисеи, изпълнено със злоба, арогантност и омраза към всеки, който не е съгласен с тях. Това са принципите, върху които е изградена ислямската шариатска държавност. Искате ли да живеете в хипотетичен християнски Афганистан? Аз не искам!
Силата на християнската църква е в любовта, смирението, милостта, прошката, търпението, кротостта и готовността да умреш, а не да убиваш за вярата си.
Ако ние, християните, живеехме така, както учат Евангелието и проповедта на планината, тогава благодарение на нашия добър пример, абортите, блудството, пиянството, наркоманията, омразата, войните, убийствата и другите злини щяха да изчезнат сами, без никакви забрани. Не трябва да забраняваме греха, а да проповядваме със собствения си живот добродетел, мир и любов – тогава просто няма да има място за злото. В Евангелието Иисус не осъжда блудниците, бирниците, разбойниците, еретиците, езичниците или римските окупатори, а само мнимите праведници – фарисеите и книжниците, които се криеха зад външната си набожност, за да задоволят собствената си жажда за власт. Те бяха тези, които налагаха своите морални стандарти на всички, точно както правят сега много медийни представители на моята църква. Не са ли чели Евангелието?
Защо не се запитаме: какво би направил моят Господ Иисус Христос на мое място? Би ли осъдил тази блудница? Би ли изобличил този предател на родината – бирника? Би ли преследвал самарянските еретици? Не, в Евангелието Йоан Кръстител изобличава не грешните блудници, а владетеля заради прелюбодейната му връзка. Е, кой е способен сега на това?
Разбира се, можете да смъмрите блудниците от забранена социална мрежа напълно безнаказано, даже ще бъдете похвалени за това, но да кажете на владетеля: „Не бива да имаш жената на брат си“ (Марк 6:18) – нямате смелост!
Но Иисус изобличаваше само силните на този свят, а незначителните и презираните от всички грешници е жалил и прощавал. Не трябва ли и ние да правим същото?
––––––––––––––––––––
Превод: Архим. Никанор
Източник: Страница на отец Александър в Meta
