Ренета Трифонова
Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство, прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния, поради което кръстът е бил символ на унижение.
Страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие. Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява адски страдания.
Днешният спомен за Христовите кръстни страдания ни дава повод да говорим за св. Кръст Господен.
През време на поста като че ли и ние някак се разпваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние, затова и днес – в средата на великопостното поприще – св. Църква ни предлага, за наше насърчение и утеха, спомена за Христовите страдания. Ако Христос, бидейки Бог, прие заради нас страдания и кръстна смърт, то колко повече подобава и ние да страдаме, та както Христос чрез Кръста победи дявола и се прослави във Възкресението, така и ние, съразпвайки се заедно с Него чрез поста и молитвите, да се прославим с Него във Възкресението Му (Рим. 6:5).
След победата на св. Константин Велики над езичника Максенций (312 г.), станала с чудодейната сила на Христовия кръст, последният навлязъл в домовете и учрежденията. Според свидетелството на св. Йоан Златоуст християните носели частици от св. Кръст на гърдите си, започнали да го изобразяват върху дрехите си, съдовете, църквите, оръжията, гробовете, официалните документи (договори, завещания и др.), при подписи – в знак на истинност на подписаното, и пр.
Почитта към Христовия кръст е намерила официален израз като църковно учение в 73-то правило на VI Вселенски събор (681 г). В някои църковни песни св. Кръст се олицетворява. Това олицетворение обаче не е идолопоклонство, а по-скоро поетичен образ за възхвала на Разпнатия „нас ради и нашего ради спасения“, израз на особена почит към тоя свещен предмет и средство, чрез което е станало човешкото спасение.
Чествайки днес св. Кръст Господен, нека смирено да свием колена и да кажем: „Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим!“ (На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим). Амин!
