Синодът на Църквата в Македония (МПЦ-ОА) оказва натиск върху интернет портала Religija.mk и по-специално върху неговия основател и главен редактор Мариан Николовски.
Журналистът твърди, че по негов адрес в социалните мрежи повече от година се разпространяват заплахи, той като редактор на портала е изправен пред църковен съд, а Синодът започва съдебно производство срещу него. Обвинението е, че публикуваните текстове са дали „основание за изразяване на омраза, под формата на реч на омразата, предизвикване на омраза сред вярващите и привеждане на пострадалите членове на Синода в обща опасност от застрашаващо безопасността им, особено чрез електронен източник – средство за обществена информация”.
Синодът призовава журналиста да се яви на доказателствено заседание, насрочено за 29.01.2024 г. от 11 часа в офиса на архиепископията в Скопие, където трябва да предаде всички документи и предмети, които има като доказателства за публикациите си, „за да бъдат те прегледани от църковен прокурор, а аз да разкрия всичките си източници на информация, тъй като се изисква: „да посочите всички факти, на които основавате вашите открития“, пише Николовски. Ако не се яви на изслушването, за да представи доказателства, то ще бъде отложено, но той трябва за плати разходите на църковния прокурор.
Ето какво още съобщава Мариян Николовски:
„От тази процедура, която Синодът на МПЦ-ОА започва срещу мен, трябва да произтече присъда за изключване от църквата и публичното ми сатанизиране като човек, който работи в ущърб на църквата и по-късно всеки път, когато влизам в храм, за да запаля свещ, ще последват скандали, защото свещениците ще бъдат инструктирани да не ме допускат, а ако ми позволят, ще бъдат подложени на същото църковно-съдебно производство.
Разбира се, още по-важно е да се представи на вярващите от МПЦ-ОА, че това, което пиша за църквата, е маловажно, защото съм анатемосан и обявен за еретик, а еретиците, невярващите, злите хора нямат право да критикуват църквата. Накрая е публичният линч, който ще трябва да изпитам, където и да се появя, и който от фантазирани вярващи лесно може да премине във физически атаки.
Но нека веднага да уведомя църковния прокурор, че няма нужда той да идва в Архиепископията на 29 януари 2023 г., защото няма да може да си събере разноските, понеже като журналист не ми е хрумвало да ходя на църковно-съдебни дела. Ако някой от МПЦ-ОА, от Синода, от епископите се е почувствал застрашен и обиден от моите писания, има граждански съд, нека заведе дело за клевета и там на всеослушание ще се сблъскаме и с фактите, и с аргументите, но правото ми да пиша за аномалиите и проблемите в MПЦ-OA няма да спре, нито ще бъде премълчано.
Позволете ми да дам на църковния прокурор един безплатен съвет. Той е свободен да се облегне на удобния си стол и да произнесе присъда срещу мен още сега и може да го направи незабавно, без да губи време.
Да кажа на членовете на Архиерейско-църковния съд, когато произнесат присъдата: за да има ефект, най-добре е да ме осъдят да извърша публичен екзорсизъм. Тук на площада пред катедралата, до фонтана, публично с директни излъчвания, за да извършат екзорсизъм върху мен и може би утре в Religija.mk ще четат каквото искат, защото, както би казал Мъск: „Те не искат да забранят речта на омразата, а речта, която мразят“.
Според Николовски в текста на писмото до него е посочен целият Синод, който ще води дело срещу него, но това е необичайко, тъй като не може институция, която трябва да бъде арбитър, да завежда дела срещу един човек.
Според него подбудители на това писмо са някои от епископите, които са с проруска ориентация: Кумановско-Осоговският епископ Григорий и Преспанско-Пелагонският епископ Петър (който е бил и Охридско-Битолски митрополит). На последното пълно съборно заседание на Синода на 26 декември 2023 г. Григорий е повдигнал въпроса за дисциплинарното му наказване и налагането на анатема на журналиста, но по-голямата част от епископите са се противопоставили и темата е била затворена.
Симптоматично в случая е, че в поканата, която получава журналистът пише, че именно след решение на Синода на МПЦ-ОА от 26.12.2023 г. е решено да се заведе процедура по църковен иск срещу него. Според Николовски на това заседание Синодът не е взел такова решение и това са потвърдили лично пред него поне петима архиереи. Затова редакторът на Religija.mk задава въпроса кой твърди от името на Синода, че е взето такова решение, особено след като писмото, което е получил няма нито печат, нито подпис, нито е заверено от канцеларията на Синода на МПЦ-ОА.
Мариян Николовски задава още въпроси:
„Кой е по-силен от целия Синод и Архиепископа, за да се опитва да фалшифицира решения на Синода, без Архиепископът да знае? Или знае, затова им угажда, и нарежда на административната служба да не слага печат и подпис. Но защо го прави? Не ме разбирайте погрешно, напълно ми е ясно какво и как е станало и какво се е случвало, но за това друг път. Затова публично приканвам членовете на Синода на МПЦ-ОА да дадат своето мнение, независимо дали са съгласни или не, да бъдат мои обвинители и да потвърдят или отрекат, че такова решение на Синода съществува. Ако не получа отговор в рамките на два дни публично, ще считам, че те са част от това искане за заглушаване на свободата на изразяване. Според Конституцията Синодът на МПЦ-ОА е най-висшата църковно-съдебна институция. Съгласно Конституцията на МПЦ-ОА, Синодът като последна инстанция решава дали присъдите на архиепископския, епархийски съд са правилни. В моя случай Синодът се явява като ищец. Значи Синодът ме съди. На кого имам право да се оплача, ако този, на когото трябва да се оплача, ме съди, на родителя в Белград – Порфирий?“
Religija.mk няма да мълчи, заявява Мариян Николовски:
„Religija.mk е единственият интернет портал в Македония, който се занимава с религиозни въпроси в страната от 2016 г. и който за тези седем години се превърна в разпознаваем както в страната, така и в православния свят. Новините и анализите на Religija.mk са част от публикациите на православните църкви, включително църковни центрове като Москва, Фанар, Белград, Атина, София. Аз и още двама-трима журналисти сме единствените в Македония, които от години се занимават с тези проблеми и чрез които обществото получава информация какво се случва в религиозните общности. Всеки път, когато религиозните общности и особено Църквата не харесват писанията, ние сме под обстрел.
През последните две години Religija.mk усилено пише за ситуацията, в която се намира МПЦ-ОА в православния свят и пътя, който проправят двама епископи, и който води до пленничеството на МПЦ-ОА в [идеологията на] „руския свят“.
Президентът на държавата, министърът на отбраната, експертите по сигурността, чуждите посолства предупреждават, че някои от висшия клир на МПЦ-ОА работят за руските държавно-църковни служби за сигурност.
Religija.mk предава всички аспекти на този въпрос, но някои от епископите не харесват тези теми. Religija.mk, както и всички релевантни анализатори на политиката на сигурността, предупреждават, че с църковната политика на двама епископи МПЦ-ОА се превръща в сериозен проблем за сигурността, но епископите не искат да прочетат това.
Religija.mk пише за възможни финансови злоупотреби и възможността епископите на MПЦ-OA да имат сметки в чужбина, но епископите на MПЦ-OA не искат да попитат как е възможно това. Всички тези теми Синодът на MПЦ-OA сега се опитва да забрани, изтрие, санкционира, да заглуши мен, Religija.mk, а по-късно и някои други, ако се опитат да пишат по тези теми.
Лидерите на МПЦ-ОА, които двадесет години живееха в комфортна зона, под стъклен похлупак и дори наредиха гонения срещу дисиденти като Вранишковски заради по-висша цел – автокефалия например, искат да продължат да живеят дори като държавни агенти след като бъде постигната тази цел. MПЦ-OA днес не е MПЦ-OA отпреди 20 години. Днес тя е църква на път към пълна автокефалия, никоя църква не я счита за разколническа и може да си сътрудничи с всички църкви по света. MПЦ-OA спечели тази битка благодарение на държавата и нейната защита. И сега държавата е тази, която очаква църквата да бъде неин партньор, а не „да пръска с пясък в съюзническата ос“, когато става въпрос за национални и стратегически интереси. За това предупреждава Religija.mk и това не се харесва на някои епископи“.
Николовски поставя въпроса за някои църковно-съдебни производства в МПЦ-ОА, провалили се във всички правни аспекти, които са „класически пример за това, че епископите в Синода най-накрая сами си отговарят на въпросите, за които не искат да говорят, например затова как Григорий е станал епископ и как Петър решава всичко в църквата, и за това защо Стефан е архиепископ, а на практика не е архиепископ“.
Редакторът на интернет портала е притеснен за своята безопасност, тъй като и досега е имало заплахи към него, които той е анализирал, но те не са били само към него, но и към една част от Синода, като са идвали от сътрудници на епископите Петър и Григорий. В тази покана обаче към Николовски за явяване на църковен съд и заплаха за църковна анатема, е въвлечена цялата институция МПЦ-ОА, и журналистът моли за защита.
„С този текст призовавам Асоциацията на журналистите на Р Северна Македония, Международната федерация на журналистите, Съвета за медийна етика на Р Северна Македония, Агенцията за аудио и аудиовизуални медийни услуги (AVMU), както и всички неправителствени медийни организации да подкрепят моето журналистическо право да пиша и критикувам църквата за нейните аномалии.
Ще информирам Министерството на вътрешните работи (МВР), чуждите дипломати, преди всичко посолството на Съединените американски щати в Р Северна Македония, Европейския съюз, ОССЕ, Хелзинкския комитет, фондация „Конрад Аденауер“, както и всички поместни православни църкви за начина, по който MПЦ-OA се отнася към правото на свобода на изразяване.
Междувременно получих подкрепа от голям брой свещеници, сред които има и от епархията на Петър и Григорий, и с които заедно стигнахме до заключението, че те ще бъдат на разположение за всички мои църковни нужди и ние ще ги изпълняваме, както в миналото в катакомбите, далеч от очите на инквизицията на МПЦ-OA“.