Християнство.бг
Сотирис Лециос
Иран е в центъра на световното внимание, докато милиони граждани излизат по улиците с искания за свобода. В този напрегнат контекст изпъква и трудната реалност на малката гръцка и православна християнска общност в Техеран, която се събира в единствения православен храм в страната – църквата „Благовещение“.
Изданието Orthodoxi Alitheia разговаря с архимандрит Никифор Куналис, генерален архиерейски комисар на Светата архиепископия на Крит, който е посещавал Техеран три пъти, за да служи като енорийски свещеник в храма. „Винаги отивах по време на Страстната седмица, защото това беше единственият период, когато църквата беше отворена“, споделя той. Преди него в храма са служили архиепископ Макарий от Австралия, когато все още е бил архимандрит, както и покойният патриарх Димитрий – предшественик на настоящия Вселенски патриарх Вартоломей, който е бил свещеник там в продължение на десет години.
„През 2018 г. бях уведомен от Вселенската патриаршия, че трябва да замина за Техеран, за да отслужа богослуженията през Страстната седмица. Службите започваха на Велики четвъртък и се извършваха точно както в Гърция, с помощта на певец“, разказва отец Никифор.
Архиерейският трон
Още при първото си влизане в храма архимандритът остава силно впечатлен от неговата украса – мраморния архиерейски трон, колоните, напомнящи древногръцката архитектура, и просторния интериор. Всички богослужения се извършвали изключително на гръцки език, тъй като използването на друг език се счита за прозелитизъм.
„Украсявахме Плащаницата, извършвахме литийно шествие около църквата и в събота отслужвахме Възкресната служба“, спомня си той. В богослуженията участвали само няколко души от гръцки произход – не повече от седем, с които е можел да общува на гръцки. „Веднъж три деца приеха Свето Причастие, без да говорят гръцки. Освен това обслужвахме и православни вярващи от различни посолства – румънско, българско, украинско, финландско и други. Не ни е позволено обаче да извършваме тайнства като брак или кръщение.“
С цивилни дрехи
Престоят на архимандрита в Техеран винаги бил строго ограничен. Единственият му маршрут бил от хотела до храма и обратно, като извън църквата винаги бил облечен с цивилни дрехи. След приключване на службите той заминавал още в неделя на Пасха за Константинопол, за да присъства на Вечернята на любовта. Независимо от натоварената програма, отец Никифор неизменно отслужвал и Трисагий на гръцкото гробище в Техеран.
Нощта на Възкресението остава незабравима за него заради дълбоката вяра на присъстващите. „В очите им виждах копнежа да преживеят отново атмосферата на православната Божествена литургия. Те преживяваха духа на Възкресението по-дълбоко, отколкото ние често го правим в родината си“, отбелязва той.
„Това беше Света Богородица“
Особено трогателен момент се случил в събота сутринта след Трисагия на гробището, когато отец Никифор разговарял с група хора, сред които имало млада жена от висшите социални среди на Иран. Тя му разказала, че в сънищата ѝ често се явява красива жена, облечена в черно, която ѝ казва: „Срещни моя Син“.
„За мен това беше Света Богородица“, споделя архимандритът. Въпреки това той се въздържал от пряк коментар, тъй като не знаел коя е жената и се опасявал, че може да бъде изпратена да го наблюдава. „Посъветвах я просто да се моли. Ако сънят е от Бога, Той ще ѝ го покаже отново; ако не – да не се повтори. Самият факт, че тя толкова спонтанно сподели преживяното си, беше нещо изключително.“
Последното посещение на отец Никифор в Техеран е през 2022 г. След него друг свещеник не е служил там. „Преживях моменти, които не могат да се опишат. Не можете да си представите колко важно е за някои християни в Техеран да чакат търпеливо с години – дори само за няколко дни – пристигането на свещеник“, подчертава той.
Църквата „Благовещение“ в Техеран е единственият православен храм в Иран. Основана е на 29 септември 1951 г., а първата Божествена литургия е отслужена на Рождество Христово същата година. Архитектурният проект е изготвен от Националния технически университет в Атина, а храмът е осветен през 2001 г. от Вселенския патриарх Вартоломей. Това е еднокорабна базилика без купол, с елементи на гръцкия неокласицизъм и псевдойонийски стил. Вътрешността е украсена със стенописи на Благовещението на Пресвета Богородица, а в съседство се намира двуетажна сграда на гръцката общност.
Причастие с риск за живота
Архимандрит Никифор разказва и за драматичен случай след възкресната служба. „Двама души от ирански произход ме приближиха тайно и ме помолиха да им дам свето Причастие, след като останалите вярващи напуснат храма. Те живееха в Техеран, а за обществото се смятаха за мюсюлмани.“
Разкриването на тяхното причастяване би застрашило живота им. Макар официално да се водели мюсюлмани, те били кръстени като православни християни при предишно посещение в православна страна.
*Публикувано първоначално във в. Orthodoxi Alitheia
Превод от английски: Константинос Мениктас
Източник: Orthodox Times
