Християнство.бг
Изкъртените 186 квадратни метра стенописи в храм в Костинброд предизвикаха широк обществен отзвук. В интервю пред Лора Крумова художникът и иконописец Диан Костов определи случилото се като „моето професионално убийство“. Казусът обаче поставя и по-голям въпрос – случвало ли се е и преди вече одобрени стенописи да бъдат премахвани и какви са критериите за подобни решения?
Случаят със заличените стенописи в храм в Костинброд излезе далеч извън рамките на спор между художник и институции. След като тази седмица стана известно, че близо 186 квадратни метра стенописна живопис са били изкъртени, въпреки че по казуса има висящо съдебно производство и постановена забрана за заличаването им, темата придоби обществено значение.
В предаването „На фокус“ с Лора Крумова по NOVA художникът и иконописец Диан Костов за първи път подробно разказа своята версия за случилото се.
„Осем години и половина труд бяха унищожени“
„Аз съм завършил иконография във Великотърновския университет. От 30 години работя в храмове в България“, каза Костов.
По думите му стенописите са били създавани повече от осем години и половина и обхващат приблизително 186 квадратни метра живопис, разположена на височина между 10 и 12 метра.
„Някой е влязъл и ги е изкъртил. Това е обществена сграда и не може да влиза който си поиска.“
Художникът подчерта, че вече има заведено дело срещу Община Костинброд и Софийската митрополия, а съдът е постановил забрана стенописите да бъдат заличавани до приключване на спора.
Въпреки това при извършен оглед в началото на юли комисия установява, че изображенията вече липсват. По случая прокуратурата разследва неизвестен извършител.
Констативен протокол от 2022 г.: „Работата е извършена и приета без възражения“
Според Диан Костов първоначално представители на Епархийския съвет и председателят му – епископ Поликарп – са посещавали храма и са давали указания за корекции по част от стенописите.
„Той ми каза какво да поправя. Аз направих снимки, показах му ги, извърших корекциите и той каза, че ги благославя. В съда обаче се отрече да си спомня да ми е възлагал такива поправки“, заяви художникът.
По думите му след извършените промени получил писмо с искане стенописите да бъдат заличени. Диан Костов заяви, че никога не е търсил конфликт, но не е могъл да се свърже 6 месеца с Епархийския съвет, за да разговаря с неговите членове.
В хода на спора около стенописите се появи в социалните мрежи Констативен протокол от 2022 г., свързан с извършената работа по изписването на храма в Костинброд.
В документа е записано: „Работата е извършена и приета без възражения.“ Посочени са данни за изпълнението на стенописната украса, използваните материали и технологията на работа.
Протоколът е важен, тъй като показва, че към момента на приемането на извършената работа не са били вписани забележки или възражения относно изпълнението.
По-късно, през октомври 2024 г., Художествената комисия към Софийската митрополия изготвя експертизи, въз основа на които е препоръчано заличаване на стенописите. Това поставя въпроса как и кога се е променило отношението към вече приетата художествена работа и какви са били мотивите за това.
Именно след тях започва съдебният спор между страните.
„Започнаха атаки срещу мен“
Диан Костов свързва ескалацията на конфликта с международната си изложбена дейност. По думите му след участията му с изложби в европейски катедрали започнали обвинения, че се отклонява от православната традиция.
„Тогава беше ми казано че ще стана католик, протестант, което няма нищо общо. Преди изложбата във Виена поисках благословията на Западно и средноевропейския митрополит Антоний, но той не ми отговори. Аз използвам изложбените пространства в тези катедрали, аз не участвам в литургичния живот на католическите църкви“, заяви той.
„Това е моето професионално убийство“
В интервюто художникът направи разграничение между художествения спор и извършеното впоследствие унищожаване на стенописите.
„Църквата може да бъде осветена и с бели стени. Проблемът е кой си е позволил да бъде над закона и да унищожи тези стенописи.“
И добави:
„Това е моето професионално убийство. Никой не ми даде възможност да обясня. Надявам се прокуратурата и съдът да установят кой е извършил това престъпление.“
Общината е уведомила МВР, а Софийска митрополия отказва коментар по случая
От Община Костинброд заявиха, че веднага след установяване на липсата на изображенията са уведомили Софийската митрополия и органите на МВР.
„След установяване на липсата на изображенията Общината незабавно уведоми Софийската света митрополия и органите на МВР. Община Костинброд е готова да съдейства за възстановяване на мазилката и за завършване на храма, за да може той най-после да бъде осветен и да отвори врати за вярващите“, посочват от местната администрация.
От Софийската митрополия отказаха коментар.
Това не е е първият случай
Случаят с Диан Костов поставя въпроса дали това е изолиран инцидент или част от по-широка практика.
През 2006 г. художникът Иво Ковачев – Мистрал изписва около 100 кв. м стенописи в коридора пред академичния параклис „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет на СУ. Проектът е одобрен от Светия Синод и е реализиран като продължение на параклиса. През 2023 г. при ремонта и обновяването на параклиса са изпълнени нови стенописи от Стоян и Нели Белеви, като публикациите за ремонта посочват, че старите стенописи са заменени с нови по инициатива на синодните митрополити. В публичните съобщения не се посочват мотиви защо са премахнати стенописите на Иво Ковачев – Мистрал, въпреки че първоначално са били изпълнени по проект, одобрен от Светия Синод и са били в богослужебна употреба около 15 години.
Случаят остава почти непознат извън църковните среди, но днес придобива ново значение на фона на случилото се в Костинброд.
Рупите – другият голям спор
Вероятно най-известният дебат около съвременното църковно изкуство в България е свързан със стенописите на академик Светлин Русев в храма „Св. Петка Българска“ в Рупите.
Още след освещаването на храма през 1994 г. (медийните публикации от това време посочват освещаване, но в църковните среди се говори, че такова не е имало, а само водосвет) те предизвикват остри реакции както сред богослови, така и сред художници. Част от критиките са, че изображенията нямат общо с иконографската традиция и използват силно експресивен художествен език.
Въпреки споровете, не са правени опити стенописите да бъдат унищожени или заличени. При извършените през годините реставрационни дейности усилията са насочени към тяхното съхраняване.
Кой решава съдбата на църковното изкуство?
Случаят в Костинброд поставя редица въпроси, които надхвърлят конкретния спор.
Какви са критериите, по които една Художествена комисия към съответната митрополия на Българската православна църква оценява съвременните стенописи? Може ли едно произведение, изпълнено след съгласуване и години работа, впоследствие да бъде определено като недопустимо? Какъв е редът, ако вече има образувано съдебно производство? И кой носи отговорност, когато произведение бъде унищожено въпреки постановена съдебна забрана?
Отвъд случая „Костинброд“
Историята около стенописите на Диан Костов вече не е само лична история на един иконописец. Тя се превърна в повод за по-широк дебат за границите между иконографската традиция, художествената свобода, църковната власт, авторското право и опазването на културното наследство.
Случаят поставя и по-общия въпрос за начина, по който в България се отнасяме към съществуващите художествени произведения в храмовете. През последните години има редица обществени реакции срещу практики като покриване на стари стенописи с тапети или замяна на традиционни художествени решения без достатъчно публичен дебат и експертна оценка. Това поражда тревожния въпрос доколко свободно могат да се развиват съвременните църковни изкуства в среда, в която вече създадени произведения са оспорвани или премахвани.
Предстоящото разследване трябва да установи обстоятелствата около свалянето на стенописите в Костинброд и да изясни кой носи отговорност за действията, след като Общината прехвърли отговорността към Софийска митрополия и заяви готовност за съдействие.
Независимо от изхода на проверката обаче остава по-големият въпрос: как Българската православна църква оценява, регулира и съхранява съвременното църковно изкуство? Има ли ясни правила за отношението към произведения, които са били създадени със съгласие на църковните власти, но години по-късно се оказват предмет на спор?
