Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
На редакционната поща на Християнство.бг получихме уведомление – две писма, за които като главен редактор на сайта съм длъжна да уведомя вас, нашите читатели. Имейлите са от 6 март, т. г. в 10:59 и 11:37 ч. Единият представлява уведомление, че група епрахиоти от Сливенска епархия са пуснали сигнал до председателя на ДАНС г-н Пламен Тончев срещу мен във връзка с две публикации на сайта. Едната представлява новина, която не е на Християнство.бг, препубликувана е от местната медия „Черно море“ и е разпространена в много български медии със заглавие: Епархийски избиратели сезираха президента и парламента за касирания вот за Сливенски митрополит. Източникът на новината е посочен под текста, както е коректно, а другата публикация представлява мое обръщение към колегите богослови със заглавие: Колеги, защо мълчите?, в което ги призовавам да излязат с богословска позиция по обсъждания казус и да помогнат проблемът да се реши.
За тези публикации, аз, Ренета Трифонова, съм обвинена в „агресивност“, „насаждане на религиозна омраза“, наречена съм „подстрекател“, а нашият сайт и форумът, в който вие, нашите читатели, изразявате свободно мнението си, е обвинен, че води „антицърковна кампания“, „подкрепя тази акция срещу Българската Църква“ (сякаш тази църква не е и наша!) и „подтиква своите читатели във фейсбук форуми да излязат на протест срещу Св. Синод“.
В писмото са споменати и мой колега богослов, свещеник от Сливенска епархия и още една християнка, която има свой ю туб канал.
Другият имейл съдържа писмо на същите сливенски епархиоти до Св. Синод на БПЦ и още няколко институции, от което мнозина се възмутиха публично, включително и аз в моята публикация Колко дяволи има на върха на една игла?, която обаче не е посочена като подстрекателство.
Извинявам се за обидите и обвиненията към хората, споменати в това писмо, тъй като му даваме гласност, но нашият екип смята, че е недопустимо да се мълчи за подобни сигнали към медия и към нейните редактори. Имейлите не са конфиденциални, нито са класифицирана информация, а единият от тях е изпратен и до други медии, освен нашата. Спестили сме името на юриста и неговите координати.
Моят коментар на всичко това е и моята първоначална реакция след отварянето на имейлите: „Това е като да си купиш фабрика на 9 септември“, тъй като целият този случай засяга прословутата синодална наредба, от която само няколко часа след изпращането на имейлите, двама наши митрополити заявиха, че се отказват, последвани на другия ден от още един митрополит, който пък призна, че е допуснал грешка, а днес излезе с изявление още един. Освен тях други четирима митрополити не подкрепят тази наредба и заявиха позициите си отдавна. Смятам реакцията на тези наши митрополити за навременна, уместна и за проява на пастирска съвест.
Заявявам, че нашата медийна политика винаги се е съобразявала с Хартата на основните права на Европейския съюз, чиито член е Република България, и с Член 11 „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“, в който се казва:
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.
Чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България, които гласят:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
С това уведомление до Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) смятам, че моите права на свободно изразяване и отстояване на мнение са неоснователно нарушени, тъй като нито новините са заплаха за националната ни сигурност, нито свободното изразяване на богословско мнение. Изпращането на такъв сигнал до ДАНС означава опит за натиск върху нашата медия като „заплаха за националната сигурност“ в нарушение на чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 39, 41 и 42 от Конституцията на Република България.
„Уважаема г-жо Трифонова, длъжен съм да Ви уведомя за писмото, което сме депозирали до ДАНС с подписка на християни от Сливенска епархия, и енориаши от нашия храм в Сливен за вашата агресивност и насочена анти-църковна кампания в сайта ви“.
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
Д А Н С
Г-Н ПЛАМЕН ТОНЧЕВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
„Във връзка с касирането на изборите за епархийски митрополит на овдовялата Сливенска епархия Светия синод на БПЦ свика извънредно заседание на 24.02.2024г. В пълен състав Синодът разгледа писмено предложение, вх.№120/24.02.2024г. от митрополит Великотърновски Григорий, митрополит Плевенски Игнатий, митрополит Пловдивски Николай, митрополит Западно и Средноевропейски Антоний, митрополит Варненско и Великопреславски Йоан, митрополит Врачански Григорий, митрополит Доростолски Яков за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити. След проведеното гласуване Свитият синод прие текст на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити. За приемането на наредбата гласуваха: митрополитите Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, митрополит Западно и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Русенски Наум, Врачански Григорий, Доростолски Яков.
Против приемането на Наредбата гласува само Ловчански Гавриил, а с особено мнение гласуваха двама Видински Даниил и Наврокопски Серафим.
Синодалната Наредба своевременно бе публикувана на сайта на БПЦ-БП.
https://bg-patriarshia.bg/news/sinodalna-naredba-otnosno-izbiraneto-na-eparhiyski-mitropoli
Във връзка с приетата Наредба, на 12 и 13 март 2024г. в Синодната палата ще се проведат заседания на Светия синод, а на 13 март в Синодалния параклис „Св. Цар Борис-Михаил“ ще се проведе и каноническия избор за нов Сливенски митрополит.
По повод промените, настъпили с приемането на Синодалната наредба се появиха жалби отправени до министъра на правосъдието г-н Атанас Славов, Георг Георгиев, председател на Комисията за правата на човека и вероизповеданията, и жалбите на гражданите към НС, директора на Дирекция „Вероизповедания“ към МС г-н Георги Кръстев и др. Прави впечатление, че жалбите имат идентичен текст, съпътствани от 6-7 подписа на лица, за които липсват установъчни данни, за да могат същите да бъдат надлежно идентифицирани. С тези жалби се вменява на държавните органи да вземат отношение по приетата Синодална наредба.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за Вероизповеданията /ЗВ/ е недопустима държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции. Това правило е универсално и се отнася за всички вероизповедания, в т.ч. и за БПЦ-БП.
В решение на Конституционния съд /РКС/ № 12 от 15 юли 2003г. по конституционно дело /КД/ № 3 от 2003г. / при позоваване и РКС № 5 от 11 юни 1992г. по КД № 11 от 1992г./ се изтъква: „Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешнорелигиозния живот на религиозните общности и институции, както и тяхното обществено проявление…“. Това е и основен принцип ,който е залегнал в ЗВ. Ето защо няма основания да се счита, че подобна намеса е възможна по отношение на изборите на митрополити на БПЦ-БП.
С основание считаме, че жалбите и изнесеното в сайта „Двери“, и неговото подстрекаване за намеса на светски лица и миряни в ютуб-канала на Соня Анкова (Православен видеоканал ХРАМ) (https://www.youtube.com/watch?v=-aWrSuGUPf8) от така наречения професор Иван Желев Димитров (агент на ДС с псевдоним Ангелов), предизвиква напрежение сред енориашите в Сливенска епархия, и в цяла България, което прераства в нарушаване на обществения ред, като призовава за стачки, митинги и бунт срещу Св. Синод, както добре се чува и вижда във видеото на Соня Анкова, внушенията за религиозна нетърпимост срещу Митрополитите в своите статии в сайта „Двери БГ“, и личния си профил във Фейсбук (Иван Димитров).
В същото време друг сайт „Християнство бг“ подкрепя тази акция срещу Българската Църква и подтиква своите читатели във фейсбук форуми да излязат на протест срещу св. Синод, и коментари насаждат религиозна омраза. Към такива действия подстрекава автор и главния редактор на сайта Ренета Трифонова.
С оглед изнесеното се обръщам към Вас за съдействие и проверка, и навременна намеса, да се обърне внимание на фиктивните жалбоподатели, ако бъдат установени, като по този начин се предотвратят неправомерни и посегателски действия в хода на предстоящия /12 и 13 март/ избор за Сливенски митрополит.“
P.S. Писмото е публикувано със съкращения, поради информация в него, която е лична, недоказана и нямаме право да разгласяваме.
