Слово за дълга към бедния

Архим. Йоаникий Рилски

„Слово за дълга към бедния„

Произнесено в Рилския монастир — 1883 г.

„Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.“. (Мат. 5:42)

Господ наш Иисус Христос, като дошъл при околността на р. Йордан, почнал да поучава народа и учениците си и казал думите: „Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него“.

И ние, братя, ако сме истински последователи Христови, ако сме истински чада на Православната Християнска Църква, не трябва ли да изпълняваме тия негови думи, които са произнесли Неговите пречисти уста? Не трябва ли да ги изпълняваме в нашия християнски живот? Но, за да можем, братя, да изпълним тая заповед на нашия Спасител трябва да имаме присърце християнската любов и милосърдие към ближните, както обичаме сами себе си, за което и апостол Павел в посланието си към римляните, говори: „Възлюби ближния си като самаго себе си.“ (Римл. 13:9)

Но да се попитаме, братя, дали ние наистина имаме любов и милост към ближните си; дали ние помагаме на бедните, на страдащите; дали ние съчувстваме на техните нещастия, на тяхната сиромашия? За жалост, мнозина от нас, освен гдето нямаме любов към нашите ближни, към бедните и страдащи наши братя, но даже, ако видим, че нашият ближен, нашият съсед, или нашият другар и приятел в нещо ни превишава, ние се стараем всячески, по какъвто и да е начин, само и само да му побъркаме на работите, за да може да изпадне по-долу от нас; или пък ако видим, че нашият съсед е изпаднал в някое нещастие, нуждае се от някаква помощ, ние, освен че не отиваме да му помогнем, но още с приятно чувство гледаме тая печална картина в неговия живот.

Но така ли трябва да правим, братя като християни? Така ли ни учи нашият Спасител? Иисус Христос ни учи да обичаме не само ближните, но и враговете си: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят“ (Лук. 6:27). Ето защо, ние трябва да помагаме на сиромасите, на нещастните: да ги облечем, нахраним, напоим и пр., да поддържаме бедни деца в училището и др. подобни християнски добродетели. А какво правим ние? Ако видим на улицата някой сиромах, ние се преструваме като че го не виждаме, задминем го без всяко внимание, па още го и обидим с всякакви думи. Апостол Павел говори: „Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия“ (Римл. 15:7).

Милостинята, братя, бива частна и обща. Частна е тогава, когато ние помагаме на частни лица; а обща — когато завещаваме известни имущества и суми на църкви, монастири, болници, училища, за библиотеки и пр. Такива добродетелни милостини са правили и първите християни още в апостолските времена, тъй и сега има много хора, които вършат такива богоугодни дела. Първите християни са имали взаимна любов и милост помежду си, както се говори и в деянията апостолски, били са: „едно сърце и една душа“ (Деян. 4:32).

А как трябва да правим милостинята? Когато даваме милостинята, трябва да я даваме с отворена ръка, с весело лице, като си помислим, че тази милостиня даваме самому Богу. Сам Бог е казал: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу“ (Прит. Сол. 8:22). Иисус Христос е казал на кръста: „жеден съм“. А той и сега вика от хиляди уста на бедните, на нещастните. Християнската милостиня трябва да бъде такава, щото да задоволи много-малко сиромахът. И ние, когато просим от Бога добрина, казваме: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост“, а не „по малката Си“. Сам Иисус Христос похвали евангелската вдовица, която внесе в кутията за храма две драхми повече от другите; защото тя, макар и малко да даде, но това, което тя подари, подари го с отворена ръка, с весело лице; а другите давали по-много — с цел да се покажат пред хората, че са добродетелни, както това са вършили фарисеите, които са давали това, което им е било излишно.

Всякой из нас, братя, ще си получи възнаграждението за своите дела на второто пришествие Христово, когато Господ наш Иисус Христос ще седне на величествения си престол и ще отдели тия, които са изпълнявали християнските заповеди, давали са милостиня, така както овчарят отделя овцете от козите и ще се обърне към едните: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34), а към другите „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41).

И тъй, братя, за да оправдаем нашето високо призвание, да можем всеки из нас да се удостоим да влезем в царството небесно, трябва да изпълняваме християнските заповеди, да помагаме на бедните, на нещастните, та да изпълним думите на Господа нашего Иисуса Христа: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето“ (Мат. 19:21).

архим. Йоаникий,

бивш игумен на Рилския монастир

Йоникий, архим. Църковни слова, поучения и речи, София, 1906, с. 93-95

Източник: Вяра и Дело, брой 4 (30), година VII, юли 2021 г.

Всички броеве на Вяра и Дело можете да четете онлайн на страницата на бюлетина.