Християнство.бг
Когато се оплакваме, че живеем в най-лошото от всички възможни времена, добре е да помним, че началото на ІV век не е по-добро от съвремието ни. Нито законите, нито стандартът на живот, нито нравите са били за предпочитане пред днешните. Няма да говоря за инфлацията и за обезценяването на римския солид. Всъщност преди 309 г. тази монета все още не съществува. Защото има ауреус, който е златен и тежи една четирдесета част от римския фунт. Но постепенно, с годините, обемът на благородния метал намалява; намалява почти двойно и в началото на четвърти век (официално) е 1/72 от фунта. В действителност е много по-малко; толкова по-малко, че от златни, парите са станали просто „солидни“.
Не е без значение, че от корена на тази дума – solidus идва и думата за войник, поне в повечето европейски езици, за да стане ясно, че по онова време разходите за поддръжка на армията са по-големи от приходите на държавата и че единственото солидно нещо в империята е войската. Вероятно това е и причината не друг, а римският император Диоклециан да се върне в родното си село Аспалтос (дн. Сплит) и да започне да отглежда зеле. Годината е 305-та – същата, в която бащата на св. Константин – Констанций Хлор е провъзгласен, заедно с Галерий, за цезар. Няколко месеца по-късно, на 25 юли 306 г., при неизяснени обстоятелства (най-вероятно отровен) при Ебуракум (дн. Йорк), Констанций Хлор умира.
Тези данни са леснодостъпни в интернет. Житието на св. Констнантин и св. Елена – също. Сравнявайки ги, ще открием едно знаково несъотстветствие. В агиографската литература, Бог в един миг се открива и дава цялата пълнота на Истината. Със светлина, по-ярка от тази на мълния, кръстно знамение озарява небето и огнени букви показват, че именно чрез кръста ще дойдат победите. Ала античните историци дискретно ни показват и нещо друго. Всичко хубаво става бавно, трудно и мъчително. Като че ли не един, а поне три живота са необходими на бъдещия цар и светец, за да приеме вярата в Христос и да се кръсти. Макар и хипербола, казаното не е чак толкова далеч от фактите.
Защото още баща му – бидейки толерантен към християните, но не и християнин – показва, че освен законите на кесаря, има и други ценности. Вярно те са далечни и чужди. Някак безлики са и повече приличат на Платоновите идеи, отколкото на Онзи, до Когото галилейските рибари се докосват. Но и това е основателна причина Констанций Хлор (за разлика от своите съимператори) да не започва гонения срещу християните. Съпругата му – бъдещата св. Елена, поне в началото на живота си също е била далеч от вярата, или най-малкото – била е колкото вярваща, толкова и невярваща, вероятно по-склонна да приеме непобедимото слънце, отколкото Сина Человечески, в Чиито ребра апостол Тома слага пръста си.
Може би е открила Бога на християните не изведнъж. Може би Го е открила чрез униженията и скърбите. Защото, за да получи правото да управлява империята, съпругът ѝ я изгонва от двореца и се жени за дъщерята на Максимиан – Теодора. Историците настояват, че не много преди смъртта си, някъде след шестдесетгодишна възраст, св. Елена се кръщава. Същото важи и за сина ѝ – император Константин. Далеч по-рано са поклоническите пътешествия до Йерусалим и намирането на св. Кръст. Преди това е и Първият вселенски събор през 325 г. и построяването на Константинопол – през 330 г. Защото шестдесет и тригодишният Константин Велики приема свето кръщение на днешния ден, през 337 г., или един ден преди смъртта си.
Сякаш с миши крачки (както биха се изразили децата), майка и син вървят към св. Кръст. Дали те намират него или той намира тях, не е толкова важно. По-важното е, че две човешки сърца, трупайки скърби, се променят и това променя цяла една империя. А най-важното е, че онова, което ние наричаме „християнски (или европейски) ценности“, се оформя именно тогава. Точно в онези три поколения време, от началото на четвърти век до Втория вселенски събор (381 г.), светът от елински, става европейски. Времето спира да се движи в кръг и започва да следва – подобно на летяща стрела – своя естествен ход. Движи се (без да се връща там, където някога е било) от Началото към Края, или от Сътворението към Страшния Съд. Заедно с него Душата също намира себе си, престава да бъде нощна пеперуда и вече (макар и неделима) е същностна част от човека. Човешкият живот придобива ценност. Защото доскоро е струвал между шест и дванадесет килограма сушени смокини. А често и по-малко. Но след като св. Елена открива Кръста светът необратимо се променя.
Ето защо е трябвало да се построи нов Рим. За да се появи един нов (Тертулиан ще го нарече модерен) свят, в който няма да има гладиатори и зверовете няма да бъдат хранени с непотребна човешка плът. И историята ще има смисъл и не всичко ще бъде цирк. Защото хлябът и зрелищата са хубаво нещо, но не само с хляб ще живее човекът.
Казано вкратце: искаме ли да открием корените на своята европейска идентичност, трябва да се върнем при св. Константин и при неговата майка – Флавия Юлия Елена, по-известна като св. Елена.
А това, че името ѝ означава слънце и че този факт затваря един безкраен кръг, сигурно също има някакво значение. Но с него нека се занимават поетите.
* Още едно малко уточнение за солид. Произходът на думата води началото си от времето на заплащането на заплатите на войниците в сол. Солта е била безценна стока през Античността и затова римските войници са получавали режийни, за да си купуват сол.
