Ани Вълева
Агатополски епископ Иеротей
Ще си позволя да започна словото си с кратка филологическа бележка. Най-старото име на града ви (Сливен) – Туида е еолийска форма на наречието Τηδε и означава: тук съм, така е, това е начинът. Думата е рядка и мисля, че освен в езика на Алкей и на Сафо, почти не се среща. Поне така се твърди в „Пътеводителя“ (на гр. Συνεκδεμος) на Хиерокъл, който някъде около 535 г. ни дава първия разказ за това място. Предполагам ще попитате: що за перипетии и що за метаморфози е претърпяла етимологията, за да се получи Сливен? Отговорите са много, но аз предпочитам да се доверя на позабравената книга на Васил Миков, в която се казва, че Сливен идва от сливането на три реки и на много истории.
Къде е връзката с житието на Вяра, Надежда, Любов и майка им – София, чествани днес, на 17 септември, ще се усмихнете въпросително. И има ли нещо общо между тази София и другата, под чийто знак, в първия понеделник, след Томина неделя, отбелязвате един от празниците на вашия град?
Макар и труднопроследима, съществува нишка, свързваща тези имена и събития, най-малкото, защото когато при управлението на Андриан, през 121 г. три невръстни момиченца са спорели с римския кесар за същността и силата на Божията Премъдрост, градът ви е бил свидетел на онова, което житието описва. А и – кой знае – не е невъзможно, по пътя от Антиохия към Рим, света София – заедно с дъщерите си – да е минала точно от тук. Може точно тогава, от трепет, страх и от ужас камъните над града ви да са посинели. Може, ако хората са забравили какво се е случило, тези камъни да се проговорили и от тях да сме научили за обратите на историята. Иначе откъде ще знаем за събитията през 121 г.? Как ще разберем душата на императора „философ“?
Уж е бил умен, уж е поставил начало на нов световен ред. Построил римския пантеон, построил британския вал, уж е бил толкова мъдър и толкова знаещ, че без да пролее и капка кръв, печелел войни. Като тази с партите, която била почти едновременно с историята, разказана в житието. Тогава императорът изгубил дебат срещу три малки деца, чиято обща възраст нямала и 20 години. Така станало, че онзи който считал себе си за по-велик от Платон и Перикъл, онзи, който вярвал, че е новият Омир, се провалил с гръм трясък в разговор за божественото… Уж вярвал, че е най-великият поет и мислител, а децата доказали на целия свят – като в приказката на Андерсен, че царят е гол. Оттогава е и шегата, че онзи, който командва 30 легиона, няма как да не е най-великият държавник и философ, поет и музикант. Пък и да не, кой ли ще има куража да твърди обратното? Думите са на секретаря му – Гай Светоний, който – след като се пошегувал, безследно изчезнал; не дълго след въпросния дебат. Казват, че тогава отвратен от жестокостта на кесаря , Светоний приел християнството и това била непосредствената причина за смъртта му.
Сега – след толкова векове – идва естественият въпрос: откъде у Андриан толкова злоба? Защо с толкова ярост и с толкова страст един император спори с три малки момиченца? Защо така неистово иска да убеди тях и целия свят, че Христос не е Бог?
Мисля, че – подобно на Ирод Велики и той се е страхувал. Сякаш зад трите невинни деца е усетил самата Троица. И понеже съвестта му е била нечиста, намразил я отхвърляйки любовта Й. Ако древните автори ни разказват, че Андриан довежда съпругата си Сабина първо до лудост, а после и до самоубийство, защото провъзгласил своя фаворит Антоний за висше божество, то самопонятно е, че императорът не би искал да слуша за Христос. Не би искал да има Бог, който да го съди, затова построил на своя възлюбен храмове и основал жреческа колегия, която да му служи и да му се кланя. Създал дори градове в негова чест, но така се случило, че въпросният юноша се удавил във водите на Нил. Иска ли питане, виновни се оказали християните, защото прозрението им, че подобен разврат не е на добро, разлютил императора. Нещо повече, довел и него до лудост. Оказало, че всичко онова, което майката на трите невръстни момиченца предсказала, се сбъднало. И при все, че никой нищо не знаел за въпросната София, името ù започнало да се свързва със самата Божия премъдрост.
Затова и един от първите храмове, построен тук, на тази земя, носел това име. Оттогава е и култът към св. София тук, на територията на днешния Сливен. Поне така пише Хиерокъл, който в годините на император Юстиниян описва вашия град. Не много след книгата му, в Константинопол се появил най-големият и най-красивият християнски храм. Бил издигнат в чест на Божията премъдрост и – както добре знаете – все още носи името на света София.
