Ани Вълева
Агатополски епископ Йеротей
За ангелите е говорено и писано много, но като че ли най-добре би било – особено ако разполагате с време – отново да прочетете „За небесната йерархия“ на св. Дионисий Ареопагат. Защото, макар и дългичко, това е най-доброто, писано за небесните чинове. Ала тъй като се опасявам, че няма да имате достатъчно време в този забързан век за този труд, ще се наложи да го пресъчиня и да го резюмирам така, че да се превърне в петминутна проповед.
Старозаветната дума за ангел – malah се употребява в Писанието почти 5000 пъти.[1] Излишно, а и невъзможно е да се опишат, да се каталогизират и да се уточнят специфичните разлики в значенията. Като се започне от Ангела Господен (Бит.16:7, Изх. 3:2, Съд. 6:11), който се приема за Самото Божие присъствие, мине се през йерархическите чинове на Херувими, Серафими и Престоли; на Сили, Власти и Господства, на Начала и Архангели и се стигне до „редовите“ ангели, с които човешкият род се среща в сюблимни моменти от историята си, думата наистина обърква. Обикновено срещите с ангелите са за добро, но биха могли и да поразяват… каквито са случаите в Содом и Гомор (Бит.19 гл.). Библеистите са забелязали, че в една по-ранна епоха, примерно тази до Вавилонския плен, присъствието на ангели обикновено се свърза с битки и военни действия. Така е в книга Царства (ІІ Царства 24:16-17, ІV Царства 19:35), така е и в книга Съдии (6:11-23, 13:3-5). Разбира се могат да се изброят и немалко изключения. Ангели навестяват Авраам и Сара (Бит. 18:1-16), помагат и на божиите служители в устойването на скинията (ІІІ Царства 9 гл.).
И все пак, като че ли може да се направи извод, че в епохата след Ездра и Неемия образите на ангелите стават по-малко схематични, по-осезаеми, а защо не по-пластични и по-художествени. Показателен пример е книгата на пророк Захария, в която те – след като са наречени светии – дават чудната молитва за Израил. Добре е да си спомните финала на тази книга, защото стиховете в 14 глава често се цитират в светлината на пророчествата за Второто пришествие.
Разбира се, ако трябва да се търси старозаветна ангелология, тя ще е при пророк Данаил, защото – струва ми се – там за пръв път се появяват образите на архангел Гавриил и на архангел Михаил, и то именно като пазители на Израиля (Дан.10:13-21). Там се говори и за ангелите-пазители, които имат и другите народи (Дан.10:20). Ала несъмнено (и на това е посветена книгата на св. Дионисий Ареопагит) небесните чинове най-често кръжат около Бога, съзерцават, възпяват и споделят славата Му. Като тези, които стоят най-високо, я приемат непосредственно и според мярата на битието на нисшестоящите, им я предават, така, че да озари цялата йерархия и да стигне до човешкия род. Оттам, чрез Писанието и чрез църковната йерархия, я възприемаме и ние. Ето защо голяма част от свещените песни, които Църквата пее, са не друго, а онзи ангелски възторг, за който се говори в книгата на пророк Исаия. Всички вие много пъти на ден си казвате: свят, свят, свят Господ и понякога забравяте, че това са песните на серафимите (Исаия 6:3).
Предополагам, че някои от вас ще попитат: как така някои – пък били те серафими – биха имали търпение цяла вечност или безброй хиляди години да пеят едно и също? Няма ли да ги отегчи подобно славословие? Не, ще отвърне св. Дионисий Арепагит, защото мярата на Божията любов е безмерна и колкото повече небесните чинове се стремят към нея, толкова повече тя им се дава, като така – разкривайки себе си – тя ги привлича към първото от благата, което е сам Бог. И тъй като свойственно за него е Битието или истинното съществуване, то възпявайки Бога, ангелите стават все по-живи и все по-истински.
Това накратко е същността на небесната йерархия. Тя се крепи на закони, които здравият еснафски разум би нарекъл безумни, ала точно поради тази причина св. Дионисий нарича[2] ангелите с името Умове. За да ни покаже, че погледната от небето, правдата се променя и даващият не само че не обеднява, но става още по-богат. Ако не при св. Дионисий, то поне в чина на петохлебието вие сте чували тези слова. И добре знаете, че онези, които търсят Бога, не ще се лишат от никое благо. Във висша степен това важи за ангелите. И тук сигурно е моментът да вметна, че в нашата човешка йерахия редът е преобърнат. Тук силният тъпче слабия и богатият краде от бедния. Тук блажено е вземането, а не даването.
Мисля, че това е изворът на Злото. Защото то – подобно на тъмнината, няма своя субстанция, а е само отдалечаване от Благото, нещо като онези безплътни духове, които искат да светят със своя светлина и да не споделят ничия благост.
[1] И по-точно: 4938 пъти.
[2] А св. Максим Изповедник в схолията си към това място шеговито добавя, че думите за ум и за кожа (νους и χρουσ) се римуват и скланят еднакво.
