Меню Затваряне

Слово за юношата, когото св. Йоан Богослов спаси

За това, как трябва да се отнасяме към погиващите грешници. Слово за юношата, когото св. Йоан Богослов спаси

Когато ние се срещнем с погиващи грешници, то по-голямата част от нас сме такива: едни от нас въобще не им обръщат ни най-малко внимание; други се отнасят към тях с презрение и злословие; други понякога дори със злорадство гледат на тяхната погибел; четвърти, макар накрая да се обръщат към тях със спасително слово, но по-често то е слово на сурово разобличение, което в по-голямата си част води само до взаимно недоволство между разобличителите и разобличаващите.

Как мислите вие, братя, така ли трябва да се отнасяме ние към грешниците или не? Разбира се, че не, а трябва да се отнасяме по друг начин. „А как?“, ще попитате. На този въпрос нека ви даде отговор следният по-долу пример.

Веднъж, св. апостол Йоан Богослов, пристигнал в Асийския град Ефес, срещнал един юноша, когото обикнал и употребил особени усилия да го направи свят и благочестив. А когато за Богослова дошло време да иде да проповядва Евангелието в други страни, той повикал при себе си Асийския епископ, поверил му грижата за юношата и поискал клетва от него, че той особено ще се погрижи за спасението му. Епископът се погрижил за юношата, кръстил го, но юношата останал неблагодарен. Той се събрал с лоши приятели, станал развратен, пияница и в края на краищата, отишъл в планината и станал главатар на разбойниците.

Минала една година, Йоан отново дошъл в Ефес и като пристигнал, тозчас повикал при себе си епископа и му казал: „Отдай ми моето съкровище, което ти поверих, за да го пазиш“. Епископът не разбрал думите на апостола. Тогава Йоан му казал:

– Доведи ми юношата, когото проверих на твоите грижи.

– Уви, – отговорил на тези думи епископът, – юношата умря.

– От каква смърт, – попитал апостолът, – от душевна или от телесна?

– От душевна, – отговорил архийереят, – той стана убиец и разбойник.

Йоан строго укорил епископа, поискал кон и се отправил в планината да търси юношата. Когато достигнал планината, срещнал разбойническата стража и започнал да ги умолява да го отведат при техния началник. Стражите го отвели, и Йоан видял напълно въоръжен юноша. Но какво станало? Юношата само като видял апостола, стремглаво се хвърлил да бяга от него. Йоан, забравяйки за своята старост, побързал да го настигне. И когато започнал да настига юношата, тогава завикал:

– Защо бягаш от мен? Чедо, защо така затрудняваш своя отец? Защо така ме изнуряваш, сине мой? Спри се, съжали се над мен, странният и немощен старец! Спри се, не бой се, за теб надеждата за спасението не е изгубена: аз ще отговарям за теб пред Бога; аз ще положа душата си за теб, както Христос е положил душата Си за всички нас. Не бой се, сине мой! Сам Господ ме изпрати, за да ти обявя прошка за греховете. Самият аз ще пострадам за теб, и нека от мен се изиска кръвта, която ти си пролял, и аз сам върху себе си ще понеса бремето на твоите грехове!

Като чул това, юношата се спрял, захвърлил оръжието и застанал, проливайки горчиви сълзи. После паднал с ридание при нозете на Богослова и го умолявал за прошка. Йоан го взел със себе си и го довел в Ефес, въвел го в църквата, и юношата бил спасен. Този пример ясно показва, че към погиващите грешници трябва да се отнасяме не така, както се отнася по-голямата част от нас – тоест не с невнимание към тях, не с насмешка, не с презрение и злохуление, не със злорадство, не със слово на сурово разобличение – но трябва да се отнасяме с горещо желание да ги отклоним от греха, с любов към тях, с кротост, със слово на милосърдие, със състрадание.

Ето това последното е наистина и дължимото отношение към тях. А то е дължимо, защото, първо, както видяхте от примера, за грешниците е спасително, а се превръща в спасително и за нас самите. Защото какво казва словото Господне: „Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Яков 5:19-20).

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: