Слово на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум след св. божествена Литургия на 15 август 2024 г. на Успение Богородично в Девическа света обител „Изворът на Муреш“, Румъния
Всякога възпявайки с песнопения и славословия Всесветата Божия майка и наша Небесна всецарица, в петнадесетият ден на август, заедно с цялата земна и небесна света Църква, прославяме нейното дивно Успение – един от най-светлите църковни празници, който християнското сърце всеки път преживява по особено дълбок и съкровен начин. Духом се присъединяваме към сонма на светите апостоли, за да станем и ние свидетели на нейното въздигане на Небесата – като всесвет първи плод на Христовото Възкресение, величаейки тази, която изповядваме като „по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от Серафимите“, защото нетленно е родила Божия Син и наш Господ и Спасител Иисус Христос. С едно сърце и едни уста днес възгласяме празничното песнопение:
„При раждането си съхранила девството, при успението си не си изоставила света, Богородице. Преминала си към живота, бидейки майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“ (Тропар на Успение Богородично, Глас 1).
Засвидетелстваното в тропара на днешния светъл празник изразява с малко думи цялото дивно и велико тайнство на Пресвета Богородица. В тези малко думи се съдържа най-важното от цялото православно догматическо учение за онази, която е била избрана и предвидяна още в Предвечния Божи съвет за да принесе човешкия дял в тайнството на Богочовечеството. Тук са и двете най-важни послания на днешния празник за всички нас: първо, че всички ние, които изповядваме името на нейния Божествен Син, сме призвани да бъдем също като нея приети в Неговото вечно царство, и, второ – че макар и отминала от света, Божията майка не е изоставила света, а точно обратно – и до днес тя има своята майчинска грижа за него, за целия християнски род и цялото човечество.
Тези две фундаментални истини на нашата вяра ни укрепват и днес – във време на дълбока криза на ценностите, изопачаване на християнското послание и злоупотреба с името на Христа, и невиждано отдавна ожесточение на човешките сърца, когато ужасът на войната отново залива цели страни и народи, отнемайки всеки ден безброй невинни човешки животи. А затова и радостта ни – дори и на днешния светъл празник – не може да бъде пълна, съзнавайки, че и сега, във всеки момент, десетки и стотици наши братя и сестри страдат със страдание, което не може да бъде почувствано и разбрано по никакъв друг начин, освен ако е било лично преживяно.
Като човеци и християни ние можем да изпитваме искрено, дълбоко състрадание към болката на ближния, можем да молим Бога за Неговата милост към всички невинни жертви и да се питаме защо и докога Той ще допуска всичко това, ала има една, която с истински дълбоко знание за страданието страда заедно с всяка невинна жертва, защото сама преживя най-тежкото възможно за човека страдание, ставайки свидетел на цялото поругание и на умъртвяването на своя Божествен Син. Тази, на която от самото начало беше казано, че „… и на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лука 2:35), която съпреживя страданията, разпятието и цялото тежко поругаване на „Господа на славата“ (1 Кор. 2:8), до самия миг, в който Той, „… като наведе глава, предаде дух“ (Иоан 19:30) – тя едничка може да влезе във всяко страдание, да утеши и най-безутешния и да измоли от Своя Син и наш Бог милост, мир и покой за всеки и за всички.
Днес, когато празнуваме славното Успение на Божията майка, нека я молим с още повече усърдие – със съкрушени сърца и дълбоко покаяние за себе си и за целия свят, да се застъпва пред Божия престол за всички онези, които стават невинни жертви на злото, на омразата и агресията от човек към човека, от брат към брата. Нека я молим също така със своята безпределна майчинска любов да смекчи всяко ожесточено човешко сърце, да просветли умовете и душите на онези, в чиято власт е прекратяването и недопускането на страданията, и истински да утеши скърбящите, защото ние я познаваме тъкмо такава – „За всички скърбящи радост“.
С искрена благодарност за възможността и тази година да бъдем заедно в радостта на празника на Богородичното Успение в богохранимата епархия на Ковасна и Харгита, в тази прекрасна и винаги гостоприемна света обител, молим Бога за всички вас и цялата братска и скъпа на сърцето ни Румънска православна църква.
По молитвите и майчинското небесно застъпничество на преминаващата днес във вечния живот наша любяща майка и Владичица и Приснодева Богородица, Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с нас и с всяко скърбящо и страдащо човешко сърце!
Честит и благословен празник на светото Успение Богородично!
† Русенски митрополит НАУМ
Оператор и видеомонтаж: прот. Кирил Синев