Християнство.бг
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като гледате завършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Такъв съвет дава ап. Павел на добрите християни. Днес ние празнуваме паметта на свети Николай Мирликийски. Той е бил един от великите църковни наставници, който проповядвал словото Божие с делата си. Затова нека си спомним за него и да се поучим.
Мирликийският архипастир и чудотворец е причислен към ликовете на великите църковни светци. Той се почита от цялата християнска Църква. Като го възхвалява за неговия живот и за неговите дела в песните си, Църквата го нарича: правило на вярата, образ на кротостта и смирението и учител на въздържанието, и го посочва като пример на добротворство.
Защо Църквата го е нарекла правило на вярата? Защото християнската вяра се познава от делата. А пък милосърдието и добротворството на св. Николай са били израз на неговата жива вяра. Времето, през което живеел той, се славело с образование и умствена просвета. Св. Николай не бил учен човек. Просветени обаче били неговото сърце и неговият дух. Мнозина от тогавашните учени хора, като приемали Христовата вяра, мъчели се да я изясняват с ума. Но със своето изтънчено мъдруване, те изпадали в ереси и разколи. Други пък от християните, като не се грижели да научат правилно истинските повели на вярата, не могли да пазят нейната чистота и я примесвалии със суеверие. По този начин целта на вярата нито можела да се разбере, нито да се постигне. Но за просветеното сърце и светлият дух на св. Николай тази работа била проста и ясна. Той правилно разбрал, че вярата идва от небето, за да озари човешкия разум с божествена светлина, да разпали в сърцата огъня на любовта към доброто и правдата, да изкорени и премахне лошите човешки страсти и да унищожи, или поне да облекчи, нещастията и бедствията в света.
Тази велика задача на вярата св. Николай усвоил без всякакво умуване и работил за нейното изпълнение с необиктовена ревност. Затова неговата вяра се счита за правило, защото била искрена, чиста и деятелна. Искрена била тя, защото той разбрал, че в този живот ние трябва да ходим с жива вяра, а не с виждане (2 Кор. 5:7). Чиста била неговата вяра, защото той знаел, че Божиите тайни се откриват не на учените и на покварените, а на невинните младенци (Лук. 10:21), и защото онези, които са с чисти сърца, те ще видят Бога. И най-тесне, деятелна била неговата вяра, защото той знаел, че Царството Божие се превзема не с умуване, а с усилена добра дейност и праведност (Мат. 11:12).
Животът и делата на св. Николай наистина са били нагледно правило за истинската вяра на Църквата. Той е бил образец на кротост и смирение и пример на добротворство. Повечето от своите безбройни добри дела той е извършвал тайно. Похвалата и рекламата той смятал за грях. Изпълнявал евангелската повеля: лявата ръка да не знае какво добро върши дясната (Мат. 6:4). Затова се стараел да върши добро само пред очите на Бога. Неговите благодеяния са неизброими: за пленниците той бил освободител, за гладуващите – благодетел, за невинно осъдените – избавител, за сираците – добър баща, за бедните – покровител и помощник… Но мнозина от облагодетелстваните разбирали, че техен благодетел е бил св. Николай, само с факта, че единствено от него било възможно да се очакват и извършват такива благодеяниея. Той не е искал да го славят и величаят и по всички начини скривал своята добротворна дейност. Но заради това негото смирение Бог го възвеличил и го надарил със сугуба благодат, та да стане за вярващите велик молитвеник и чудотворец.
Освен това, св. Николай е бил образцов учител и на въздържанието. Има едно сигурно средство човешият дух да се освободи от всичко, което го влече надолу към греха. Това средство е, за да се ограничат телесните потребности, да се избягват порочните чувствени наслади и да се изоставят излишните земни блага. Тъй постъпвал и св. Николай. Той признавал една наслада за сърцето – постът, милостинята и благотворителността, и едно удоволствие за душата – незлобието, чистотата и молитвеното настроение. Защото духът лесно се очиства и просветлява с пост, молитва и въздържание, а с чистото смирение и добротворство се придобиват и опазват духовните дарове. По този начин св. Николай сполучил да стане избран съсъд на много такива дарове. Да стане най-вече съсъд на любовта към Бога – със своята ревност за правата вяра, и съсъд на любовта към ближните – със своите безбройни благодеяния към тях.
Само тези няколко думи представят живота и светлия лик на великия светител – добротворец. Но с това ние изпълняваме само първата половина от апостолския съвет – да си спомняме за нашите велики духовни наставници. Сега остава да се стараем да изпълним и втората половина – като гледаме завършека на техния живот, да подражаваме на вярата им.
До известна степен, и сегашното време прилича на онова, в което е живял св. Николай. И сегашният век се слави с умствена просвета и знания. И сега голяма част от интелигентните хора са равнодушни към вярата и мнозина я примесват със суеверия. Сега се смята, че само с образование и наука ще се създаде щастлив живот на земята. Поради това се отварят всевъзможни училища, и всички са препълнени с учещи се. Процентът на образованите хора вече е доста голям. И ние виждаме, че всички тези образовани и полуобразовани хора започват да умуват, да критикуват, да съветват и да посочват планове за щастлив живот и добруване. Но свидетели сме и на това, че въпреки всичко, желаното щастливо добруване не идва. Напротив, животът става по-тежък, злополуките повече и по-големи…
Къде трябва да търсим причината за това? Никъде другаде, освен в равнодушитео към закона Божи, в неизпълнението на правилото на вярата, в отслабването на вярата. Истина е, че образованието дава светлина на ума. Вярно е, че знанието възбужда към работа и към нови изобретения. Ала светлината на сегашното образование е студена, защото без огъня на вярата, тя не може да стопли сърцата и душите; без живителната гореща любов към Бога, тя не може да предизвиква искренност, братолюбие и състрадание към ближните. Образование без вяра създава и развива в сърцата на-груб егоизъм и порочност. Това говорят наличните факти. Много просвета и знания има сега, ала добрите сърца са останали малко; много се е увеличил умът, но нравствеността намалява и нравствената поквара започва да засяга всички кътчета на живота. Сякаш умът се изостря и развива не за нещо добро, а с една единствена цел – колкото е възможно по-изтънчено да задоволява страстите и пороците; не да помага на хората, а да ги измамва и ощетява; не да облекчава живота, а да го прави тягостен. Ненапразно сегашият век на безверното просвещение се нарича и век на фалша и измамата. Сега всичко се фалшифицира: и храната, и облеклото, и парите; а модните хора фалшифицират и лицата си, и чувствата, и думите. Да, фалшифицирано е сегашното образование; много знания има сега, но за голямо наше нещастие, липсва вече доверие между хората, а то липсва, защото е отслабнала вярата в Бога…
Следователно, с такава умствена просвета, не може да се създаде добруване на земята. Вярно е, че книжната просвета, науката изобщо, е необходима. Но, за да бъде полезна и годна за подобрението на живота, тя трябва да се допълва с нравствена просвета. А това може да стори вярата. Поради това, заедно с просвещението на ума, трябва и сърцето да се озари със светлината на словото Божие. До просветения ум трябва да стои една блага воля и едно благородно сърце, проникнато от възвишени чувства и живо участие в болките на ближните. Тогава гласът на съвестта ще стане силен, а фалшът и измамата – невъзможни. Но, повтаряме, това може да стори само вярата в Бога, защото тя има сила да разгаря огъня на любовта към истината и доброто, да изкоренява порочните страсти и да изнамира средства да облекчава хорските бедствия.
Пример за това ни служи вярата на св. Николай. От волята на всеки от нас зависи да придобием такава просвета за сърцето си. И св. Николай е бил като нас човек – с душевни и телесни слабости. Но озаряван от силните лъчи на вярата, като се ръководел от повелите на Евангелието, живял праведно и благочестно и достигнал съвършенство. Нека и ние се стараем да държим високо светилника на вярата и да озаряваме сърцата си с нейната божествена слетлина. Нека винаги помним, че радост и щастие в този живот може да бъдат създадени само с онова знание, което просвещава едновременно и ума, и сърцето. Такова знание дава словото Божие. То е книга, в която всичко е казано и осветлено, книга безсмъртна, святата книга на вечната истина и на вечния живот. Прочее, нека придобием повече знание от тази книга, защото тогава лесно ще можем да подражаваме на св. Николай: и в правилото на вярата, и в примера на добротворството, и в смирението, и лесно ще вървим по пътя, който води към земно добруване и небесно блаженство. Амин.
––––––-
Източник: Видински митрополит Неофит „Проповеди“, София, 1921 г.
