Меню Затваряне

Слово на Петровден

Видински митрополит Неофит

Видински митрополит Неофит

„Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб“

(2 Кор. 7:4).

Празнуваме паметта на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел. Техните подвизи за вярата Христова са благодатен извор за поука и назидание. Нека и ние днес почерпим един урок от него.

Двамата велики апостоли били преизпълнени с една пламенна и беззаветна любов към Христа Господа. Малка част от техните подвизи за вярата са описани в Свещ. Писание. Но и това малко, писано за тях, когато се чете, предизвиква удивление и възторг. То умилява душевно, поради живата вяра и благите чувства, които диктували тия подвизи, и учудва поради смелостта и нравственият героизъм, с който те се извършват. Винаги е имало хора, които работят, борят се и страдат за известни идеи. Ала светът не познава такива дейци, които да са вложили толкова сила и енергия, да са положили толкова трудове и грижи, или които да са изтърпели толкова скърби, бедствия и страдания, както са сторили това двамата апостоли за идеята на царството Божие, за идеята на вярата и правдата.

Светите Петър и Павел са били апостоли на едно небесно, божествено учение. Това учение е имало и има за цел да възроди сърцата и да обнови душите на хората, за да станат те достойни за своето върховно назначение на земята, достойни за вечността. Двамата апостоли са проповядвали това божествено учение с безподобна самоотверженост. Подкрепени от благодатта Божия, те са издигали светилника на Христовото евангелие така високо, че светлината на вярата огряла цялата вселена. Но затова свято дело те са пожертвали не само силите, способностите и здравето си, но и живота си. И двамата са умрели мъченически в Рим през 67 година.

Апостол Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Апостол Павел завършил с една по-почетна смърт. Той бил заклан с меч, понеже се ползвал с права на римски гражданин. И поради тази тяхна беззаветна преданост на Христа Господа, поради необикновената проповедническа дейност (със слово, дело и послания) за разпространение на вярата Христова, те са наречени първовърховни апостоли.

Има едно обстоятелство в живота на тези велики апостоли, което винаги може да ни служи за пример и морална подкрепа. Това са понесените от тях скърби и страдания. Истина е, че тези избраници на небето са живели и работили под водителството на всемощната благодат Божия. Не един път сам Бог непосредствено им указвал помощ и подкрепа в тяхното велико и апостолско дело. Ала, при всичко това, и двамата понесли много скърби и бедствия през живота си.

Ап. Петър много пъти е бил влачен от едно съдилище в друго, осъждан на тъмничен затвор и оковаван в железни вериги (Деян. 4:3; 5:18; 12:4). Много пъти са го подлагали на притеснения и изтезания. Най-сетне, в Рим бил уловен, измъчван и разпънат на кръст. Още повече търпял скърби, мъки и страдание ап. Павел. Той и по природа бил слаб и болнав човек. Много пъти, гонен от иудеите, бил израняван до смърт. Омразата на иудеите към него била толкова голяма, че те съзаклятничели да го убият. Той сам ни разказва, че те пет пъти му ударили четиридесет удара, без един. Три пъти му нанасяли побой с тояга и един път го пребили с камъни. Три пъти търпял корабокрушение и едно денонощие престоял в морските дълбочини. При пътуването си много пъти е бил в опасност по реките, в опасност от разбойници, от съзаклятие на сънародници, от езичници: много пъти бил в опасност в града, в пустинята, в морето и между лъжебратя, а той винаги бил в труд и изнурения, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, в студ и голота (2 Кор. 11:23-27). Христос е казал на учениците Си: в света скърби ще имате (Йоан. 16:33). Това точно и напълно се сбъднало в живота на великите апостоли…

Но как те са посрещали и понесли тези скърби и бедствия? Посрещали ги спокойно, с жива и твърда вяра. Понасяли са ги с търпение и дори с радост, че страдат за вяра и правда. Като помнили думите на Христа Спасителя „в света скърби ще имате“, те никога не забравяли и другите Негови насърчителни думи: „но дерзайте: Аз победих света“. Тежки били скърбите и бедствията; мъчителни били изпитанията и страданията. Но апостолите живеели с увереността, че ще победят. Те знаели, че слугата не може да бъде по-голям от господаря; че, ако Христос Господ бил хулен, преследван, измъчван и прикован на кръста, те не могат да избягнат скърбите и страданията, щом са станали Негови последователи и проповедници на правдата и братолюбието. Поради това, не само че търпеливо понасяли скърбите и страданията, но дори се и радвали, че Господ допуска такива. При всичката наша скръб, аз съм преизпълнен с радост – казва за себе си ап. Павел. И на друго място той казва: Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:10).

Така посрещали и понасяли първовърховните апостоли незаслужените от тях скърби и бедствия. Сега, като знаем това, ред иде да запитаме сами себе си: как ние понасяме скърбите и злополуките, които понякога и заслужено ни постигат? Уви, никой от нас не би могъл да се похвали, че в такива случаи е постъпвал като апостол, или дари като преизпълнен с жива вяра християнин. Христос казал на апостолите: „в света скърби ще имате“. Но тези думи се отнасят и към всички вярващи хора. Следователно, и ние би трябвало да знаем, че в живота ще ни сполетят скърби и неволи, и че това ще се случи още повече, когато ние живеем и не постъпваме по закона на вярата и правдата. 

При все това, обаче, щом ни постигне някаква злополука, някои от нас биват обладани от такава скръб и безутешност, изпадат в такова униние и безутешна тъга, които довеждат до отчаяние. При всичко че повечето пъти причина за нашите скърби и злополуки са нашите собствени тайни и явни грехове; колко ропот  и натяквания, колко обиди и дори хули срещу Бога изригват от устата на някои от нас! Колко завист и дори злоба се появява в нас към ония хора, които в този час са по-щастливи от нас! А всичко това ни говори, че у нас липсва силна вяра и християнско търпение, че никога не сме вземали поука от живота на великите апостоли и учители на вселената, нито пък че знаем нещо от съветите и наставленията на светите църковни отци.

Но тези наставления са твърде полезни и вразумителни. Св. Ефрем Сирин казва: „Ако тези, които искат да придобият земно богатство, търпят всякакви опасности и посрещат всяка напаст, то колко повече ние, които искаме да придобием небесно богатство за вечна утеха и наслада, сме длъжни да бъдем бодри срещу всяка опасност и търпеливи срещу всяко изкушение и неволя! Защото, ако не принасяме всеки труд с добра воля, ако не посяваме с умиление и съкрушено и умилено сърце сълзи, как без да сме плакали и пролели сълзи тук, ще можем да жънем радост и утеха там? Ако би могло да се получи царство без скърби, без изкушения и без търпеливи подвизи в другите добродетели, то защо Бог е допуснал светците и праведните хора да търпят толкова опасност, бедствия и притеснения, а не им позволил на всички да живеят по своя воля и в разкош?“

От тези мисли на великия подвижник става ясно, че дори ако греховете не са причина за нашите нещастия, скърбите и страданията са необходими за нашето духовно усъвършенстване. Поради това той съветва: „Да не отпадаме духом, когато ни се случат скърби и огорчения. Напротив, нека се радваме, че вървим по пътя на праведните хора“.

Още по-силен в мисълта си в случая е св. Йоан Златоуст. Той казва: душата се очиства, когато търпи скърби заради Бога. Скръбта изкоренява високомерието, отсича нерадението, приготвя към търпение, разкрива нищожеството на човешките дела и води до много мъдрост в живота. Пред скръбта отсъстват всички страсти: завистта, ревността, похотта, привързаността към богатството, плътската любов, гордостта, гневът и всички душевни недъзи. Каквото е огънят за златото, това е скръбта за душата; тя измива от нея мръсотията и я прави чиста, светла и ясна. Скръбта въвежда в царството, а безгрижният живот – в геената. Поради това, ако ти си ученик на Христа Спасителя, върви по тесния и скръбен път, не роптай и не падай духом…

И тъй, скърбите и бедствията в живота могат да бъдат полезни. Поради това и апостолите Христови, когато били подлагани на големи скърби и страдания, се чувствали преизпълнени с радост. Те най-добре знаели, какво велико благо за техните души са незаслужено сполетелите ги лишения и бедствия. И нашият живот тук на земята не винаги ще бъде радостен. И нашият земен път не винаги ще бъде постлан с цветя. Напротив, ще има по него и бодливи тръни. Скърбите и неволите неведнъж ще притискат нашите души, лишенията и злополуките неведнъж ще съкрушават нашите сърца. В такива случаи трябва да си спомняме как върховните апостоли и изобщо праведните хора са ги понасяли. Трябва да си спомняме, че доброволно понесените скърби и неволи могат да послужат за наше духовно благо. Защото те се обръщат в лекарство, горчиво, но и сигурно лекарство, което смекчава, прочиства и измива сърцата и душите. Може би ние не сме в състояние да се радваме, когато ненадейно ни сполетят беди и злополуки. И наистина, не сме, защото ни липсва силна вяра и живот с упование в Бога. Поради това трябва поне да се стараем да бъдем въздържани и да не роптаем с лоши думи срещу Бога. Трябва да се пазим и да се допускаме в сърцата си завист и злоба към нашите ближни, които в този час са по-щастливи от нас. В такива случаи трябва да се приучваме да обръщаме мисли и молитвен поглед към Бога, Който никога няма да ни прати скърби и бедствия повече, отколкото можем да понесем, или повече, отколкото е полезно за нашата духовна обнова.

Нека помним, че „в света скърби ще имаме“. Но нека не забравяме, че Христос победи света. С помощта на божествения Победител и ние ще победим нашите скърби и бедствия. С тази увереност нека вървим по пътя на апостолите и праведните хора. Нека се пазим само да не би нашите грехове, явни и тайни, да станат причина за нашите скърби и злополуки. Ако ние се чувстваме непричастни в лоши и безбожни дела, дори и да ни сполетят скърби и неволи, лесно ще ги понесем. Невинните страдалци се измъчват, но усещат в душата си една неземна утеха. И когато скръбта и мъките преминат, тези хора и от обществото се считат за герои, праведници и светци. В съзнанието на своето право дело и на своята невинност ап. Павел е могъл да каже: при всичките наши скърби, преизпълнен съм с радост. Ето тази светла радост, въпреки скърби и неволи, нека преизпълня и нашите верни на Бога сърца, во веки веков. Амин.

———–

Източник: Видински митрополит Неофит „Проповеди. Том II. Празнични“, София, Придворна печатница, 1921

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Вижте още:

error: Content is protected !!