Слово за честносто преставяне пред Бога на Пресвета Богородица
Върху всички нас, братя, лежи отговорността да почитаме духовните пастири. Но защо ни е възложена такава отговорност? В църковното поучение в деня на Успението на Божията Майка се казва: ние трябва да почитаме Божиите раби – светителите, защото от тях се кръщаваме и заради тях, от тях ще приемем благодатта Божия според вярата си в нашия Господ Иисус Христос. От тях приемаме Тялото и Кръвта Христови, с техните молитви и от греховете си се избавяме, с техните молитви и Светия Дух слиза над светата просфора и я претворява в Божие Тяло и виното в светата Негова Кръв, и за приемащите ги с вяра са за прощаване на греховете и за вечен живот…
Апостолът казва: Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души (Евр. 13:17). И така, според духовното поучение, ние трябва да почитаме духовните пастири, защото чрез тях ни се подава благодат в тайнствата, те се молят за всички православни и апостолът заповядва да се почитат. Но ние трябва да ги почитаме не единствено само заради това. Кажете ми братя, кой е поставил духовните пастири и учители? Той, тоест Бог, казва апостолът, постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Ефес. 4:11-12).
А ако Сам Бог е дал пастирите, то сме длъжни да ги почитаме, защото към своето служение те са призвани от Него Самия и, следователно са Божии служители. Затова става ясно, че който не ги почита, той не се покорява и на Самия Бог. И който не ги почита, същият проявява неуважение към Самия Този, Който ги е призвал. Така за това учи и Господ: Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята (Лука 10:16).
Освен това, ние сме длъжни да почитаме духовните пастири и защото те, изпълнявайки Божието повеление, проповядват словото Божие и в проповедите си предлагат същото това учение, което проповядвал и Самият Господ, и което са оставили апостолите в своите писания. А проповядвайки така, те откриват пред нас спасителните истини на вярата, оживяват и съгряват в нашите души духа на благочестието и ревността към добродетелите – по такъв начин и със своите поучения ни въвеждат в Царството Небесно.
Затова, как да не останем благодарни към тях и да не ги почитаме? И така, както казва Премъдрият, бой се от Господа, и почитай свещеника (Сирах. 7:33). С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници (стих 31). Почитай ги, защото, както виждаш, свещениците са Божии служители, те ти подават спасителната благодат в тайнствата, молят се за теб и те учат как да влезеш в Царството Небесно. А накрая, почитай ги, защото да се почитат заповядва и Самият Господ и Неговите апостоли. Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.