Ани Вълева
Един от честите въпроси, на които отец Йоан Петров отговаря е: Как военнослужещ е станал свещеник? За него това е естествен процес и пренасочването „не е по планиран сценарий, а по Божия промисъл“. Сега той е енорийски свещеник към БПЦ, предстоятел на храм „Св. цар Борис – Михаил Покръстител“ в Сливен.
Светското му име е Цветомир. Роден е на 20.11.1978 г. в с. Страхилово, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Предварително не е мислил да става нито военен, нито свещеник, а и в рода му не е имало човек с реализация в тези две области.
След завършването на средното си образование „почти случайно“ се насочва към военното училище за сержанти „Георги Измирлиев“ във Велико Търново. След две години обучение завършва като танкист механик – водач и през 1998 г. е разпределен в танковото формирование в Сливен. И до ден днешен отец Йоан говори с голямо уважение за хората, които са били до него с подкрепа и наставления, помогнали му да се превърне в истински сержант.
През 2001 г. решава да запише „някаква специалност“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Неговата вътрешна нагласа, житейският опит, контактите, които има, го насочват плавно и естествено към специалността „Богословие“. Намерението му е да учи и да работи едновременно, а след като се пенсионира, да влезе в редиците на Българската православна църква. Но още във втори курс в университета, изучавайки Божието Слово, е обзет от огромно желание да се отдаде на ново служение, колкото може по-рано. Решава да посвети живота си на Христос. След разговор и разрешение от страна на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий, сержантът Цветомир Петров подава своя рапорт за напускане на армията много по-рано от предвиденото, защото се чувства истински призван от Църквата.
Като предстоятел на храм „Св. Цар Борис – Михаил Покръстител“ в обкръжението си има много млади богослови, което го радва. Отначало са били трима, а сега вече са 14 – енорията е с най-много богослови.
„Църквата е йерархична институция, но не се изживявам като началник, а и не е и необходимо. Когато служиш на Бог и на хората, по естествен път получаваш респект и уважение“, казва отец Йоан. Свещеникът показва това с начина си на живот, който е основният евангелски принцип – „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16).
Определя себе си като борбен, целеустремен човек, защото още от малък е трябвало да се справя с трудностите в ежедневието. Има поглед върху несгодите, с които се сблъскват хората. Не се примирява с несправедливостта. Вижда, че лошотията често взема превес, че има злоба, ненавист, подлост. Категоричен е, че не е редно целите да се постигат на всяка цена, към тях трябва да се върви, без да се причинява неправда, без да се нараняват и страдат другите. Проповядва и защитава доброто, стреми се то да побеждава, за да са убедени хората, че живота има смисъл. За него е важна всяка човешка среща.Тя трябва да има дълбочина и да докосне сърцето на човека, защото носи зачатъка на спасението, открива и води към Бога.
Отец Йоан държи да е близо до хората и да дава своята подкрепа. Сега той продължава своето образование. Записал е втора магистратура по психология. Счита, че тази нова специалност ще е от полза в основната му мисия – да бъде близо до нуждаещите се, да ги подкрепя в житейски трудности, когато се чувстват в безизходица, когато се чувстват непотребни и низвергнати – да им вдъхва вяра, надежда и любов по примера на св. Йоан Кронщадски, чието име му е дадено при ръкоположението. Говори за любовта, която е най – същественото, най – важното, защото тя е царицата на всички добродетели.
Прави впечатление и неговото обръщение в първия ден на 2021 г. : „С каква радост и с каква любов са пропити Вашите снимки от вече отминаващите празници. Значи можем да бъдем сплотени и обединени, можем да бъдем заедно със семействата си. Нека го правим по – често, всеки ден! Все пак Бог е създал човека не да бъде нещастен и да пребивава в самота, а да бъде щастлив. Не да бъде щастлив по някакъв свой егоистичен начин, а да бъде щастлив като споделя радостта си с и в Бога и със своя ближен. Дано през 2021 г. с любовта си победим самотата, защото самотата е най – ярката индикация за липса на любов. Самотата всъщност е нашият собствен ад.“
Своите седем армейски години определя като важен и полезен период от живота си. Категоричен е, че между двете неща – служенето в армията и служението му в Църквата има много общо. И двете изискват послушание, самодисциплина, отдаденост и в същото време да умееш да бъдеш водач – пастир, който да успява да взима решения и да води хората. Тези важни качества от армията му вършат отлична работа и като свещеник.
На събитията в ЦПС, при които се кани представител на Църквата, традиционно най-високият и почитан гост е Сливенският митрополит Йоаникий, а във всички други случаи скъп и уважаван гост е и отец Йоан, когото армията припознава като „нашият отец Йоан“. Винаги, прекрачва прага на танковата преграда с особено безмълвие и чувствата, които изпитва, не може да ги опише съвършено, защото не са за описание, а за да бъдат изживени в дълбините на сърцето. Споделя, че в поделението е прекарал едни от най-прекрасните си години. Жалкото за него е, че в нашата страна огромна част от обществото смятат, че един военен след службата си в армията може да се реализира само и единствено като охрана.
Полковниците в поделението ценят връзката на отец Йоан с формированието, а също и готовността на свещеника винаги да се отзовава на поканите. Освещавал е бойното знаме на Богоявление и не само това. Приема всяка възможност, за да бъде близо до военнослужещите. Понякога споделя, че живее с мисълта и вярата, че в Българската армия ще има свещеници, както е било в миналото, защото има нужда и смисъл, защото свещеникът трябва да бъде близо до хората и да ги доведе до Христос.
Бел. ред. Публикацията е част от статия на Валерия Тодорова за в-к “Българска армия”, която поместваме със съкращения и незначителна редакция.
