Меню Затваряне

Случи се свещен акт на жертвоприношение в храма на Танатос

Слава Янакиева

Слава Янакиева

Някои смятат, че думите не могат да се мерят с оръжията. Но разбира се не е така. Дори от правна гледна точка. Думите са могъщи и в нашата свръхнаситена медийна обстановка имат междуконтинентален обсег.

Когато Русия окупира Крим, Дугин се снима в кабинета си с маскировъчно облекло и автомат. В академичния си кабинет. Това предизвика вълна от недоволство сред руското университетско съсловие. Тогава можеше. Сега вече никой не би гъкнал. Или ако би – рискува да попадне в наказателна колония за дискредитация на руската армия. Защото фашизмът, който Дугин проповядваше дълги години хвана здрав корен и поникна.

Но не за позьорството на Дугин исках да пиша (макар то да е факт), а именно за споменатата фашизоидна отрова, с която той отдавна залива не само руското общество, но и цялата европейска неоконсервативна общност. Защото негови адепти има и сред щурмувалите Белия дом тръмписти, и сред жълтите жилетки, обезобразили историческите паметници в Париж, и сред харесващите Найджъл Фараж брекзитъри.

А особено много има сред нашите русофилски пропагандисти.

Достатъчно е да изброим: д-р Николай Михайлов (първоразпространител на Дугин), Иво Христов, Петър Волгин, Явор Дачков, цялата университетска руска клетка „Виа Евразия“, в това число Дарина Григорова и кой ли още не. Дугинисти тровят нашето общество от много години. На онези, за които Дугин е твърде сложен, им се преподават кратки слоугани, които да дадат емоционален заряд и да тласнат в подходяща посока.

Дугин захранва със заряд политици като Волен Сидеров и К. Костадинов. Дугин трови и църковните среди тук и естествено в Русия. Той чудесно пасва на зилотския темперамент – нали сам е старообрядец.

Не е, разбира се, единственият източник на идеологическа зараза – друг подобен „шаман“ е Владислав Сурков. Има и още. След идеолозите идва ред на медийните бонзи: Владимир Соловьов, Дмитрий Киселев, Олга Скабеева, Маргарита Симонян – всички те свръхбогато заплатени „пропагандони“, които трябва да доведат фашизоидната философия на идеолозите до ушите и главите на широката публика.

Докъде доведе всичко това – видяхме. И нямаше да е същото, ако такива като Дугин и Сурков не бяха захранили митологичното масово въображение с подходящата идеологическа конструкция. Защото първичният сталинизъм вече не вършеше работа, а ретроградният монархизъм намирисва на мухъл и няма съобщаемост зад граница.

Дугин е фармацевтът на идеологическата отрова, която превърна руското общество във фашистко общество и го поведе на завоевателна война.

В този смисъл – независимо дали Дугин е казал „да се убива, да се убива, да се убива!“ или не (а го е казал) – той лично е виновен за хиляди смърти и в Украйна, и отсам. Виновен е за хиляди осиротели деца и останали бездетни родители, за хиляди вдовици и вдовци, за хиляди осакатени и бездомни. И по тази причина ми е трудно да изпитам същинско съчувствие към неговата загуба. Единствено погубеният живот на 30-годишната му дъщеря ме натъжава. И това, че тя беше тръгнала по неговите стъпки и работеше за руската пропаганда към RT, не е в състояние да изличи съжалението.

Сега пропагандоните на Путин сочат към Зеленски: „Зеленски уби младата жена“. Как да не подхванат такава тлъста пропагандна стръв?

Само че ние трябва да запазим хладнокръвие и да видим как действат украинските (и руските) партизани. Кого нападат? Украинските атентати без изключение са срещу украинци (дори не руснаци), които колаборират с руските окупационни власти в окупираните територии на високо ниво. Кого напада руската съпротива? Пали складове и военни окръжия. Дугин очевидно не представлява интерес нито за едните, нито за другите.

За сметка на това представлява интерес за ФСБ и за чистката, която се извършва от известно време насам сред „своите“ (и тук ще предложа един дълъг цитат от телеграм-канала на българския-украински „Бесарабски фронт“:

„Лицемерната реторика на Дугин отдавна изнерви Кремъл. Ако по-рано имаше слухове, че фашисткият евразиец е едва ли не алтер егото на Путин, то с осъзнаването на краха на „специалната операция“ в Украйна той и бърборенето му започнаха да се възприемат като токсичен нежелан елемент… В Кремъл разбраха, че Дугин и подобните му, по-примитивни пропагандисти като Симонян или Скурлатов, развалят въздуха толкова много, че дори приятелството с Казахстан и Беларус се пука по шевовете. Путин постави на Лубянка ясната задача – да се изчисти информационното поле от подобни недоразумения…. Обмисля стъпки как да се измъкне от капана на „дпециалната военна операция“ и затова трябва да продължава да заглушава изгорялата Z-партия и бардовете на “специалната операция“ (тук) и (тук).

Връщайки се към самата случка, тук има един парадокс. На теория той трябваше да предизвика радост в очите на некрофила Дугин. Най-накрая и неговото семейство на практика се потопи в прославяния от него „руски мир“. Случи се свещен акт на жертвоприношение в храма на Танатос. Но лицето на философа изразява нещо различно, което ни кара да се усъмним във вярата му в собствените му идеи“.

———–

Текстът е публикуван първоначално в профила на автора във фейсбук.

Posted in Публицистика, Съвременност

Вижте още: